Решение № 69 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 898/2011 г.

Решение № 69 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 898/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. М. от [населено място], срещу решение от 19.03.2011 г., постановено по гр. д. № 87/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 4.11.2010 г. по гр. д. № 7996/2010 г. на Пловдивски районен съд са отхвърлени предявените от С. Г. М. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение № 24 от 09.01.2012 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради противоречива съдебна практика по приложението на чл. 325, т. 1 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното основание чл. 325, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие, тъй като в заповедта подписите на служител и работодател са на едно ниво в документа, след текста за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие и едва след това има текст за дата на връчване. Настоящият съдебен състав намира за правилно разрешението, дадено в решение № 186 от 15.02.2005 г. по гр. д. № 3502/2002 г. на ВКС, IIIг. о., че уволнението по взаимно съгласие по чл. 325, т. 1 КТ означава, че и двете страни по трудовото правоотношение еднакво желаят неговото прекратяване при наличие на ясно изразена воля. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от С. Г. М. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното основание чл. 325, т. 1 КТ - по взаимно съгласие, тъй като в заповедта подписите на служител и работодател са на едно ниво в документа, след текста за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие и едва след това има текст за дата на връчване. Решението е неправилно. Установено е, че С. Г. М. е заемал длъжност "ръководител отдел маркетинг" в [фирма] по силата на трудов договор, сключен за неопределено време. Съгласно чл. 325, т. 1 КТ трудовият договор се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Това означава, че двете насрещни волеизявления на страните, както предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, така и приемането на същото, е необходимо да са изразени писмено. Всяка от страните трябва да изрази волята си за прекратяването на трудовия договор ясно, категорично и безусловно. Поради това не може да се приеме, че с подписването и от служителя на заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, т. 1 КТ, фактическият състав на чл. 325, т. 1 КТ е осъществен. Подписването на заповедта от работника или служителя като получател удостоверява единствено получаването й, а не воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Неправилно въззивният съд е отдал значение на мястото на полагане на подписа на служителя върху заповедта. Както се посочи волята за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие трябва да бъде изразена в писмена форма ясно и категорично, а не с конклудентни действия - с подписване на заповедта. В случая не са налице две съвпадащи писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор, чрез които да е постигнато изискуемото от закона взаимно съгласие, поради което неправилно с обжалваното решение е прието, че е налице основанието по чл. 325, т. 1 КТ, на което е издадена заповедта за уволнение на С. М. и уволнението му е законосъобразно. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от ГПК то следва да се отмени и се уважат предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 2570 лв. за инстанциите по делото. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение