Решение № 3565 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9485/2018 г.

ВАСVIII отделение12.03.2019 г.докладчик Василка Шаламанова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 909/30.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1905/2017 г. по описа на Административен съд - Варна. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3565 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9485/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД- Бургас (ВиК-Бургас) против решение № 909/30.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1905/2017 г. по описа на Административен съд - Варна, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 10/2017/9.06.2017 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено. Претендира сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално недопустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С ожалваното решение Административен съд–Варна е отхвърлил жалбата на дружеството против АУПДВ, издаден на основание чл. 195 б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/, във вр. чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от с. з/, вр. чл. 166 от ДОПК и чл. 15 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., с който е установено публично задължение на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД-главница в размер на 24 000 лева, представляващо част от годишна такса за правото на водовземане за питейно-битови нужди от воден обект язовир "Ясна поляна", изграден на река Дудинска /Дяволска/, съгласно разрешително за водоползване № 0309/26.05.2004 г. издадено от Министъра на околната среда и водите, за периода от 1.01.2015 г. до 31.12.2015 г., ведно с дължимата законна лихва, считано от 1.04.2016 г. до окончателното плащане. Съдът е приел, че при издаването на АУПДВ е спазено изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни основания и е спазена процедурата по неговото издаване. Дължимата такса за водовземане от повърхностни води е определена след извършена нарочна проверка от БДЧР, при която е установено е, че годишните иззети водни количества от язовир"Ясна поляна" са 12 591 000 м3 вода, от които за технологични нужди за ПСПВ 1 200 000 м3 и за питейно водоснабдяване за Бургас без технологично водоснабдяване - 11 391 000 м3. Размерът на дължимата такса за питейно-битови нужди за 2015 г. в размер на 251 820 лева е определен съгласно чл. 10, ал. 1, глава II от Тарифа за таксите за повърхностни води с единичен размер. Отчитайки извършеното от ВиК ЕАД плащане в размер на 227 820 лева е определен дължимия размер на такси за 2015 г. в размер на 24 000 лв. Първоинстанционният съд не е възприел възражението на жалбоподателя относно твърденията, че таксата за водовземане включва само реално ползвания обем вода от абонатите, а не цялото количество иззета вода, което ползва водоснабдителното дружество. Решението е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. ВиК ЕАД, гр. -Бургас е титуляр на Разрешително за водоползване № 0309/26.05.200 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, за правото на водовземане от воден обект - язовир "Ясна поляна", с цел на водоползването "Питейно-битово водоснабдяване". Язовир "Ясна поляна" е комплексен и значим язовир, съгласно Приложение № 1 от ЗВ. Съгласно чл. 53 от ЗВ "Начинът на използване на водите на комплексните и значими язовири по Приложение № 1 от ЗВ се определя в годишен и месечни графици, които се утвърждават от Министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водоползване". Дължимата такса за водовземане от повърхностни води е определена след извършена нарочна проверка по Заповед № 65/15.03.2016 г. на директора на БДЧР, назначена за установяване на обстоятелства и определяне на действителния размер на дължимата такса водовземане за язовир "Ясна поляна" за 2015 г., при която са установени годишните иззети водни количества от язовира, вкл. за технологични нужди за ПСПВ и за питейно водоснабдяване за Бургас. Обосновано съдът е приел, че спорният момент е свързан с начина, по който следва да бъде изчислявана таксата за заплащане на правото на водоползване за 2015 г. на базата на отчитането и показанията на разходомерното устройство и съгласно справки за ежемесечно отчитане на водния баланс на язовир "Ясна поляна", обективирано в констативен протокол от 20.04.2016 г. Направеното от решаващия съд заключение, че в хипотезата на чл. 194, ал. 2 от ЗВ във вр. С чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ дължимата такса е на базата на отнетия обем вода съгласно показанията на измерващото устройство, като включва не само реално използвания обем, а цялото количество отнета вода от водните обекти, които дружеството ползва, освен в случаите на водоползване от минерални води, е правилно и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 194 а от ЗВ, отнетият при водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства, като "водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемането на води от водните обекти /§ 1, ал. 1, т. 7 на ДР на ЗВ/. В чл. 194, ал. 11 от ЗВ, изчерпателно са изброени случаите при които не се заплаща такса за правото на използване на водите, като в разпоредбата не е включено използването на води за "технологични нужди". Същите изключения са посочени и в чл. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. в сила до 31.12.2016 г. Съгласно разрешителното за водовземане, лимита на ползваната вода е в съответствие с месечните графици за използване на водите на комплексните и значими язовири. Според месечните графици, утвърдени от Министъра на околната среда и водите, в разрешеният лимит на ползваната вода за питейно-битово водоснабдяване е включено и количеството вода за технологични цели за пречиствателната станция, което е част от общото разрешено количество за питейно-битово водоснабдяване от язовир "Ясна поляна". В случай, че титулярът иска по разрешителното да бъдат отделени две цели за водовземане, за питейно-битово водоснабдяване и за технологични цели, то същият на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закон за водите, следва да подаде заявление за изменение на разрешителното. В случай, че технологичните води, необходими за функционирането на пречиствателната станция бъдат отделени като отделна цел, тя следва да съответства на изброените по тарифата цели на водовземане от повърхностен воден обект, а именно "водоснабдяване за други цели". По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1