Решение № 4991 от 19.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9372/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София - град (ТП на НОИ), подадена чрез пълномощник юрк. Е. Вълева, с подробно развити касационни основания, срещу Решение 5435/21.08.2023 г., постановено по адм. дело 976/2023 г. по описа на Административен съд -София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 74 от Кодекса на труда (КТ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски. Ответникът Микелис 1919 България ООД, в писмен отговор чрез пълномощник адвокат Б. Петров от 26.09.2023 г. оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като представена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК , от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК , за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. С Решение 5435/21.08.2023 г., постановено по адм. дело 976/2023 г. Административен съд - София-град е отменил Решение 1040-21-17 от 11.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ София-град и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-21-01238493 от 17.11.2022 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ София-град на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Съдът е приел за установено, че административният орган е формирал извод за недействителност на трудовия договор, обаче съобразно чл. 74, ал.3 от КТ, в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някои от основанията посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор или отделни негови клаузи, докато тя бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Направен е окончателен извод, че административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 10, ал.1 КСО. Разгледана по същество на основанията, посочени от касатора и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение на Административен съд - София-град е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона, не е в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, което обуславя извод за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Със Задължителни предписания ЗД-1-21-01238493 от 17.11.2022 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ София - град на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, на Микелис 1919 България ООД е предписано да заличи данните, дадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на Б. Дамянов, за период от 12.09.2022 г. до 30.09.2022 г., с вид осигурен 01, декларация по образец 1, поради това, че лицето не е упражнявало трудова дейност, която да е основание за осигуряването му по чл. 10, ал. 1 от КСО. Задължителните предписания са обжалвани пред директора на ТП на НОИ София - град, който с Решение 1040-21-17 от 11.01.2023 г. ги потвърдил. Посочил, че съгласно нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицето започва да упражнява трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Основателно е оплакването в касационната жалба, че противно на възприетото от Административен съд София-град, в Задължителни предписания ЗД-1-21-01238493 от 17.11.2022 г., контролният орган на ТП на НОИ София град не се е позовал на недействителност на трудовия договор, а на това, че не е възникнало осигурително правоотношение, тъй като съобразно чл.10, ал. 1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност, а в хода на административното производство не е установено извършване на трудова дейност от работника по иначе сключения трудов договор. Касационната инстанция намира, че наличието само на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение. Според законовата разпоредба, "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето, което упражнява трудова дейност и не е достатъчно то да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва реално да извършва трудова дейност въз основа на това правоотношение. Съдът не е отчел липсата на идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение и неправилно не е приел крайния извод в административния акт, че за Дамянов не е възникнало осигуряване, тъй като последният не е упражнявал трудова дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО основанието за възникване на осигурително правоотношение е упражняването на трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски. Доколкото по делото се установява, че Б. Дамянов не е извършвал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО и не е бил осигурено лице по смисъла на параграф 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО за периода 25.08.2018 г. 29.02.2020 г., то данните по чл.5 ал.4, т.1 от КСО подлежат на заличаване от регистъра на осигурените лица. В случая законосъобразни са изводите на административния орган за липса на доказателства за упражняване на трудова дейност въпреки наличие на сключен трудов договор, тъй като лицето фактически не е изпълнявало трудовите функции, с оглед което няма качество на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО . По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Ето защо то следва да бъде отменено и тъй като делото е напълно изяснено от фактическа страна, вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да бъде отхвърлено оспорването срещу Решение 1040-21-17 от 11.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град. При този изход на делото, на касатора следва да се присъдят претендираните съдебни разноски в размер на 400лв. (четиристотин лева) - по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 200 лв. държавна такса за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК , Върховният административен съд, състав на шесто отделение,