Решение № 10610 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13538/2014 г.

Решение № 10610 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13538/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по оспорване, подадено от Антон Любенов Богданов срещу Заповед № 8121К-1929/19.09.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при съществено нарушение на изискуемата форма, съществено нарушение на материалноправните разпоредби и в нарушение на административнопроизводствените правила. Антон Богданов иска да бъде отменена обжалваната заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и искането си излага в жалбата, в пледоария по същество на спора и в писмени бележки, като акцентира върху твърденията си, че не е извършвал деянието, за което е наказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С обжалваната Заповед № 8121К-1929/19.09.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на основание § 15 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (отм.), чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на Антон Любенов Богданов - инструктор I степен в сектор "Интегрална спасителна дейност" към отдел "Оперативна дейност" при ГДПБЗН-МВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в Министерство на вътрешните работи (МВР). В оспорената заповед е посочено, че се издава по повод извършено от Антон Любенов Богданов деяние, изразяващо се в управление на личния му автомобил "Фолксваген", модел "Голф", с ДКН С1996МА по ул. "Велики завет" и в завой, пред № 5 и при движение с несъобразена скорост е осъществил пътно-транспортно произшествие (ПТП), след употреба на алкохол с концентрация 2,4 промила, установено с протокол за химическа експертиза № 933/9.06.2014 г. на МБАЛ "Св. Анна-София", като е отказал на контролните органи да бъде тестван с техническо средство алкотест "Дрегер", за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение № 692874/6.06.2014 г. по чл. 20, ал. 2 и чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Това деяние е преценено от министърът на вътрешните работи като виновно нарушаване на изискванията, регламентирани в т. 4, 7, 8 и 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представляващо и тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение"". Няма спор, че Антон Любенов Богданов е служител на МВР като последната заеманата от него длъжност е инструктор I степен в сектор "Интегрална спасителна дейност" към отдел "Оперативна дейност" при ГДПБЗН-МВР, категория "Б". Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121К-820/24.06.2014 г. на министъра на вътрешните работи (л. 4приложението), издадена на основание чл. 230, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР (отм.), с която е разпоредено извършване на дисциплинарно производство във връзка с постъпили предварителни данни в предложение рег. № ПО-4375/16.06.2014 г. (л. 63 - 66 от приложението), че Антон Богданов е осъществил на 6.06.2014 г. ПТП след употреба на алкохол. Със същата заповед е определен дисциплинарно-разследващ орган - комисия, която да проведе дисциплинарното производство и да запознае служителя с образуваното производство и неговите права, като ако установи и други нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР (отм.) те бъдат квалифицирани, съобразно събраните доказателства, след което да се изготви становище. Въз основа на събраните в административната преписка доказателства, от комисията е изготвена обобщена справка рег. № ПО-5234/23.07.2014 г. (л. 17-21 от приложението), съдържаща констатации за извършеното деяние на 06.06.2014 г. и доказателствата въз основа на които е установено - писмени доказателства - официални удостоверителни документи и писмени сведения. В обобщената справка е прието, че управлението на МПС след употреба на алкохол представлява неизпълнение на Заповед № № з-1161/28.07.2006 г., изменена и допълнена със Заповед № № з-45/11.01.2010 г. и на изискванията на т. 4 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, представлява нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е предложено да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Антон Богданов. Като писмени доказателства по делото са приети, използваните в дисциплинарното производство АУАН № 692874/6.06.2014 г. (л. 45 от приложението), протокол за химическа експертиза (л. 46 от приложението), докладна записка (л. 47 от приложението), декларация (л. 48 от приложението), два броя скици на ПТ (л. 49 и 50 от приложението), протокол за ПТП (л. 51 от приложението) и докладна записка (л. 52 от приложението). В съдебно заседание на 16.09.2014 г. на жалбоподателя бяха предявени писмените доказателства, на които е посочено, че е положен от него подпис и той не го оспори, поради което настоящият съдебен състав намира, че тези писмени доказателства, съставени то длъжностни лица в кръга на техните правомощия имат обвързваща доказателствена сила като официални документи. На 12.08.2014 г. Антон Богданов е поканен да се запознае с обобщената справка (л. 22 от приложението). Депозирани са негови писмени обяснения с вх. № 15858/13.08.2014 г. (л. 24 от приложението), в който той поддържа тезата, че не е извършил дисциплинарно нарушение, защото не е управлявал МПС, което да е участвало в ПТП. С оглед на резултатите от проведеното дисциплинарно производство дисциплинарно разследващият орган в становище рег. № ПО-5292/24.07 г. (л. 11-15 от приложението) е предложил на министъра на вътрешните работи на Антон Богданов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Със сходно съдържание е и допълнително становище № ПО-6495/15.09.2014 г. (л. 8-10 от приложението) дисциплинарно разследващият орган е направил същото предложение. Министърът на вътрешните работи като се позовава на обобщената справка от 23.07.2014 г. и становището от 24.07.2014 г., издава оспорената заповед № 8121К-1929/19.09.2014 г. Видно от писмо рег. № ПО-525295/24.07.2014 г., вх. № при МВР 8121/13065/25.07.2014 г., (л. 1 от приложението) материалите по дисциплинарното производство са получени в Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.) дисциплинарното наказание за тежко нарушение на служебната дисциплина се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две година от извършването му. В конкретния случай нарушението, за което е наложено наказанието е извършено на 6.06.2014 г., а обжалваната заповед е издадена на 19.09.2014 г. Върху становището рег. № ПО-5299/24.07.2014 г., писмото с вх. № 8121/13065/25.07.2014 г. и обясненията на Антон Богданов до министъра с вх. № 15858/13.08.2014 г. има поставен четлив подпис и различими следи от печат, без дата и обозначение на лицето, положило подписа, но с оглед прецизното изписване на фамилното име Бакалов и инициала "Й", както и публичната информация относно лицето, което към този момент заема длъжността министър на вътрешните работи, може да бъде обоснован извод, че тези документи са възприето лично от дисциплинарно наказващият орган преди издаване на оспорената заповед, доколкото са цитирани в нея като използвани при формиране на волеизявлението. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената Заповед № 8121К-1929/19.09.2014 г. е издадена от министърът на вътрешните работи, който на основание чл. 228, т. 1 от ЗМВР (отм.), приложим на основание § 15 от преходните и заключителни разпоредби на ЗМВР, е компетентен да налага за всички наказания по чл. 226 от ЗМВР (отм.) за стажантите и служителите от категории А, Б, В и Г, без наказанието уволнение, ако служителят е назначен с указ. Антон Богданов е служител категория В и не е назначен с указ, а наложеното му наказание-уволнение е предвидено в чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР (отм.) приложим на основание § 15 от преходните и заключителни разпоредби на ЗМВР. Следователно министърът на вътрешните работи е компетентен да издаде заповед със съдържанието на оспорената в настоящото производство. Не се спори, че дисциплинарното производство е започнало със заповед № 8121К-820/24.06.2014 г., издадена от компетентен по чл. 230, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР (отм.) орган - министърът на вътрешните работи, както и че е приключило в предвидените от закона срокове с оглед датата на извършване на деянието, за което е наложено наказанието и датата, на която материалите от дисциплинарното производство са достигнали до дисциплинарно наказващия орган, респективно той е открил нарушението по смисъла на чл. 223 от ППЗМВР (отм.). На практика по делото не се спори, а се установява и от събраните писмен и доказателства, че е спазена специфичната процедура по налагане на дисциплинарни наказания в МВР както от гледна точка на спазване на процесуалните срокове, така и от гледна точка механизмите за осигуряване реално право на защита на държавния служител с предоставянето на възможност да се запознае с материалите по преписката, да заяви своето становище и да бъде изслушан от дисциплинарно наказващия орган преди да му бъде наложено наказанието. В хода на дисциплинарното и съдебното производство жалбоподателят поддържа тезата, че не е налице дисциплинарно нарушение, защото не той е управлявал автомобила, респ. не е предизвикал лично самостоятелното ПТП, което е осъществено на 6.06.2014 г. Жалбоподателят твърди, че неговата съпруга Сашка Ганчева Богданова е управлявала семейния им автомобил в негово отсъствие, а той се е отзовал на помощ след ПТП. За установяване на тези твърдения е разпитана като свидетел Сашка Ганчева Богданова и е прието постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.11.2014 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура (л. 36-37 от делото). Настоящият съдебен състав намира, че от всички събрани доказателства по делото се установява, че изложените в оспорената заповед фактическите и правни основания, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са налице. От неоспорените писмени доказателства протокол за ПТП, скици на местопроизшествието, подписани без възражение от Антон Богданов, както и от установените в АУАН обстоятелства, също подписан без възражение от Антон Богданов като участник в ПТП, се установява по категоричен начин, настъпването на ПТП и неговия механизъм. На практика страните по делото не спорят относно наличието на ПТП с участието на лек автомобил "Фолксваген", както и че на 6.06.2014 г. след настъпилото ПТП Антон Богданов е с установени 2,4 промила концентрация на алкохол в кръвта, а се спори относно обстоятелството от кого е управляван този автомобил: от Антон Богданов или от неговата съпруга. Настоящият съдебен състав намира, че официалните документи са достатъчни, за да се обоснове извод, че Антон Богданов е управлявал МПС, участвало в ПТП, защото той ги е подписал именно като участник в ПТП. Данните от тези документи се подкрепят и в сведенията на двамата младши автоконтрольори Венцислав Гаврилов и Ивайло Кръстев (л. 37 и л. 38 от приложението). В подкрепа на установеното в протокола за ПТП и двете скици са и данните в сведенията, че сигналът за ПТП е съдържал информация за управляван от мъж, а не от жена автомобил. Допълнително следва да бъдат съобразени и лично изготвената от Антон Богданов декларация, в която е посочил причините за причиненото от него ПТП, които се отнасят лично за него - получаване на световъртеж и замъгляване на погледа, вероятно поради високо кръвно налягане. Не без значение е и обстоятелството, че в докладната записка на комисар Георги Гатев, посетил ПТП, не се споменава съпругата на Антон Богданов, а само наличието на видима възбуда и съжаление от страна на Богданов за това, че "му е отказала спирачката". Тези установени по категоричен начин факти подкрепят установената от дисциплинарнонаказващият орган фактическа обстановка, че Антон Богданов е управлявал МПС, което е участвало в ПТП. В противен случай напълно лишено от житейска логика и обяснение е поведението на Антон Богданов да отиде до МБАЛ"Света Анна" и да се подложи на химически анализ на кръвта за алкохол непосредствено след обсъжданото ПТП. Показанията на свидетелката Сашка Богданова следва да бъдат преценявани от гледна точка на обстоятелството, че тя е в кръга на лицата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК, които имат право да откажат да свидетелстват поради особено близките си отношения със страна по спора. Очевидно е желанието на съпругата да подпомогне защитната теза на своя съпруг, но при нейния разпит се констатира явно противоречие с неговите обяснения относно причините, поради които не е била на мястото на ПТП при идването на автопатрула, а именно тя споделя, че винаги носи със себе си документите си, а той назовава причината за отсъствието й с отиване до дома с цел вземане на документите й. Небезпристрастността на свидетелката, противоречието в свидетелските показания с обясненията на жалбоподателя, са достатъчни, за да не се възприемат свидетелските показанията като достоверни и да не бъдат кредитирани. Постановлението на СРП за прекратяване на производството е без правно значение за установяване на спора от фактическа страна, защото съдържа фактически и правни изводи на друг орган на съдебната власт, формирани в друго производство и при други правила за разпределение на доказателствената тежест. Това постановление не е обвързващо и доколкото не представлява оправдателна присъда, а и поради различните основания за носене на дисциплинарна и наказателна отговорност. Неоснователно е позоваването в настоящото производство на показанията на Валери Несторов, Галилей Наумов и Димитър Димитров, които не са събрани по надлежния ред нито в дисциплинарното производство, нито в съдебното, а и не са ангажирани от жалбоподателя, в чиято тежест е установяването на фактите, за които твърди, че биха се установили от тези свидетели. В случая настоящият съдебен състав намира, че не е длъжен да дава допълнителни указания за разпределение на доказателствената тежест и посочване на доказателства, доколкото за същите факти Антон Богданов е ангажирал доказателства, които са допуснати и събрани в съдебното производство. Обстоятелството, че събраните доказателства не са достатъчни за установяване на твърдените факти не може да бъде разглеждано като задължение за указване да бъдат представени допълнителни доказателства, защото излиза извън пределите на служебното начало. Жалбоподателят е предпочел да бъде разпитана като свидетел в съдебното производство неговата съпруга, а не някое от другите лица, за които твърди, че биха установили същите обстоятелства, а именно, че не той е управлявал МПС, участвало в ПТП на 6.06.2014 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че констатациите на дисциплинарно разследващия орган в обобщената справка са подкрепени с достатъчно доказателства, от които се установява, че Антон Любенов Богданов е управлявал на личния си автомобил "Фолксваген", модел "Голф", с ДКН С1996МА по ул. "Велики завет" и в завой, пред № 5 и при движение с несъобразена скорост е осъществил ПТП, след употреба на алкохол с концентрация 2,4 промила. Това поведение правилно е оценено като нарушение на служебната дисциплина, доколкото в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР се съдържат норми, които го забраняват, а и е налице изрична заповед на министъра на вътрешните работи в същия смисъл, с чието съдържание Антон Богданов е запознат срещу подпис (л. 57 от приложението). Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не са събрани всички относими към спора доказателства в дисциплинарното производство. При наличие на достатъчно официални документи, които не са оспорени от Антон Богданов и липсата на изрични искания за събиране на доказателства, които да ги опровергават, не може по никакъв начин да се приемат за основателни доводите за допуснати нарушения от страна на административния орган по време на административното производство. Установените в дисциплинарното производство факти се потвърдиха и от събраните в съдебното производство доказателства, като не без правно значение е обстоятелството, че официалните документи като неоспорени писмени доказателства имат обвързваща доказателствена сила. Оспорената заповед съдържа всички реквизити, съгласно изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). В нея са посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; доказателствата, въз основа на които те са установени. Основанието за ангажиране на дисциплинарна отговорност и наложеното дисциплинарно наказване спрямо служителя е за управление на лек автомобил в извънработно време след употреба на алкохол и допуснато самостоятелно ПТП, като случаят е станал обществено достояние, с което виновно са нарушени разпоредби на Етичния кодекс, ЗМВР и ППЗМВР. По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган при спазване на установената в форма, при спазени материалноправни разпоредби и издадена в съответствие с административнопроизводствените правила. С оглед мотивите на дисциплинарнонаказващия орган, преценени в тяхната съвкупност, настоящата инстанция счита, че оспорената заповед съответства и с целта на закона. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане Антон Богданов му дължи сумата 400 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение