Решение № 10571 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4769/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на Ф. С. Л., чрез адв. Алекова, против решение № 1990 от 19.02.2026 г. по адм. дело № 2328/2025 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Л. против заповед № ЗЛС-34/24.09.2025 г., издадена от ВИЗВД командир на щабен батальон, военно формирование [заличен текст] с искане за прогласяване на нейната нищожност и е оставена без разглеждане жалбата на Л. против същата заповед с искане за отмяната й като незаконосъобразна и производството по делото в тази част е прекратено. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Твърди, че жалбата му с доводи за незаконосъобразност на административния акт е допустима, тъй като е подадена в срок. Развива съображения за нищожност на заповедта поради липса на материална и териториална компетентност на издателя, липса на мотиви и противоречие с целта на закона. Моли решението да бъде отменено и делото да се върне на административния съд за произнасяне по доводите за незаконосъобразност на заповедта или евентуално решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта да бъде обявена за нищожна или евентуално - отменена като незаконосъобразна. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – ВИЗВД командир на военно формирование [заличен текст], чрез гл. юрисконсулт Бозали, оспорва касационната жалба. Моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд – Пловдив в частта, в която жалбата на Л. против заповед № № ЗЛС-34/24.09.2025 г., издадена от ВИЗВД командир на щабен батальон, военно формирование [заличен текст], е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно и обосновано първоинстанционният съд приема, че срокът за оспорване на заповедта с доводи за отмяната й поради незаконосъобразност, е пропуснат. Административният акт е съобщен на жалбоподателя на 25.09.2025г., поради което 14-дневният срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК вр.с чл. 251 ЗОВСРБ изтича на 09.10.2025г., четвъртък, работен ден, а жалбата срещу заповедта е подадена на 14.10.2025г. Изтичането на срока преклудира правото на оспорване поради незаконосъобразност на заповедта, поради което жалбата на Л. в тази част правилно е приета от първоинстанционния съд за недопустима и на това основание е оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част е прекратено. Възражението на жалбоподателя, че не е уведомен за заповедта и срокът не е започнал да тече е неоснователно. Както се установява от саморъчния подпис и отбелязване в акта, заповедта е съобщена лично на адресата на 25.09.2025г. Доводът, че срокът за оспорване е спазен, тъй като жалбата е подадена в своевременно чрез служител на куриерска служба „Еконт“, също е неоснователен. Съгласно Общите условия на куриерската служба договорът за услуга и валидното подаване на пратка изискват зачисляването ѝ в електронната система на оператора или предаването ѝ в официална точка за достъп (зона за прием) в рамките на регламентираното работно време. С оглед представените доказателства първоинстанционният съд правилно приема, че официалното и валидно зачисляване на пратката в системата, т.е. подаването й, е станало едва на 14.10.2025 г., което е след изтичане на срока, броен от редовното връчване на акта на 25.09.2025 г. Действията, предприети от касатора на 08.10.2025 г. – среща със служител на „Еконт“ АД в заведение за бързо хранене извън рамките на офиса и без генериране на валиден системен документ с подпис и дата, съставляват частни отношения, които не обвързват пощенския оператор и не могат да се вземат предвид като релевантни за датата на подаване на жалбата. Поради това законосъобразно е преценено, че жалбата в частта, в която се оспорва административния акт като незаконосъобразен е недопустима и следва да се остави без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено в тази част. Решението на Административен съд – Пловдив е правилно и в частта, в която жалбата на Л. с искане за обявяване на нищожността на заповед № ЗЛС-34/24.09.2025 г., издадена от ВИЗВД командир на щабен батальон, военно формирование [заличен текст], е отхвърлена. Първоинстанционният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело фактически до липса на волеизявление. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона административният съд стига до извода, че оспорената заповед № ЗЛС-34/24.09.2025 г., издадена от ВИЗВД командир на щабен батальон, военно формирование [заличен текст], с която на жалбоподателя Ф. С. Л., тогава редник 3- ти клас, на длъжност „номер от първи разчет на зенитна установка ЗУ-23“, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, договорът му за военна служба е прекратен и същият е освободен от длъжност и от военна служба, не е нищожна. Както първоинстанционният съд правилно отбелязва, заповедта e издадена от компетентен орган съгласно чл. 137, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) във връзка с чл. 248 от ЗОВСРБ. Този извод следва от анализа на заповед № ЗЛС-286/ 17.09.20025г. на командира на Сухопътните войски, с която издателят на обжалвания административен акт е назначен за временно изпълняващ задълженията на вакантната длъжност „Командир“ на военно формирование [заличен текст] и на заповед № ОХ-672 от 15.08.2023г. на министъра на отбраната, която в т. 8 овластява командирите на самостоятелни военни формирования да освобождават от длъжност и военна служба и да прекратяват договорите за военна служба на сержанти и войници в подчинените им военни формирования. Поради това правилно е прието, че заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган и не е нищожна, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Заключението на първоинстнационния съд за спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила също следва да бъде споделено. Заповедта е писмена и съдържа правните и фактически основания за постановяването й, както и всички реквизити съгласно чл. 148, ал. 1 и 2 от ППЗОВСРБ. Същата е издадена при спазване на процедурата, очертана с разпоредбите на чл. 142, 143 и чл. 144, ал. 1 и 2 ППЗОВСРБ. Поради това правилно е прието, че не са установени пропуски, опорочаващи акта до липса на форма, както и че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до липса на волеизявление и издадената заповед не е нищожна. Правилен е и изводът, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати нарушения на материалния закон, водещи до нейната нищожност. Принципно следва се посочи, че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая посочените условия не са изпълнени и заповедта е издадена на предвидено в закона основание- чл. 243, ал. 1, чл. 244, т. 7, чл. 245, ал. 2 и чл. 248 ЗОВСРБ. Всички възражения на жалбоподателя, свързани с отсъствие на фактическите основния за реализиране на дисциплинарната му отговорност, с липсата на дисциплинарно нарушение с оглед представеното постановление за прекратяване на образуваното против Л. наказателно производство, както и тези за превратно упражняване на власт, нямат отношение към валидността на оспорената заповед, а засягат само нейната законосъобразност, която не е предмет на разглеждане с оглед изложеното по- горе. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд – Пловдив както в частта, в която производството по делото е прекратено, така и в частта, в която е отхвърлена жалбата на Л. против заповед № ЗЛС-34/24.09.2025 г., издадена от ВИЗВД командир на щабен батальон, военно формирование [заличен текст], с доводи за нейната нищожност. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Сухопътни войски на Република България, юридическо лице по чл. 60д ЗОВСРБ, в чийто състав е органът, издател на административния акт, сумата 110.00 евро възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,