Решение № 8618 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 806/2016 г.

Решение № 8618 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 806/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол- Южен централен район /РДНСК ЮЦР/ чрез юрк. Г. против решение № 725/10.12.2015 г., постановено по адм. д. № 667/2015 г. по описа на Административен съд П.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Претендират се разноски. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Т. В." ООД против заповед № ДК-02-ЮЦР-07/3.07.2015 г. на началника на РДНСК ЮЦР, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Съоръжение за отводняване 1", находящ се в УПИ XIX- общински, кв. 229, по плана на гр. В.. Съдът е съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. За да постанови акта си решаващият съд е приел, че административният орган не е съобщил редовно констативен акт № 148/23.02.2015 г. на дружеството, което представлява съществено процесуално нарушение. Съдът е направил извод и за неправилно приложение на закона, тъй като заповедта е издадена, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от съществено значение за случая - не било посочено елемент от коя техническа инфраструктура е съоръжението за отводняване по смисъла на § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ. Първоинстанционният съд е приел и че административният акт е незаконосъобразен поради липса на форма понеже не ставало ясно въз основа на какви доказателства са направени фактическите констатации на органа. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Административното производство е започнало със съставянето на констативен акт по чл. 225а, ал. 2, изр. 1 ЗУТ на 23.02.2015 г. От констативните протоколи от 25.02.2015 г. и от 17.03.2015 г. е видно, че "Т. В." ООД не е намерено на посочения адрес, поради което е изготвено съобщение № 148/25.02.2015 г., залепено на адреса на регистрация на дружеството и обявено на интернет страницата на ДНСК, в съответствие с чл. 50, ал. 4 ГПК във вр. чл. 144 АПК. Издадената въз основа на констативния акт заповед, оспорена пред Административен съд П., е съобщена на адресата й. По никакъв начин не са нарушени правата на жалбоподателя в първоинстанционното и ответник в настоящото производство, включително и на защитата му срещу издадения административен акт. В съдебноадминистративното производство "Т. В." ООД е реализирало защитата си в пълен обем, поради което изводът на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила е незаконосъобразен и необоснован. В заповедта е посочено ясно и точно, че положената стоманобетонова тръба и направения насип върху нея с височина около 3 метра представлява строеж, извършен е без необходимите строителни книжа и е определена неговата категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "б" от ЗУТ. При постановяване на решението първоинстанционният съд обаче е направил единствено лаконичен извод, че не е доказано наличието на строеж и е отменил заповедта, въпреки че е бил длъжен въз основа на служебното начало да изясни този въпрос. Д. ще следва да се върне на Административен съд П., който да назначи експертиза, при необходимост да събере и други доказателства, съобразно същността на предмета на доказване и да прецени наличието или липсата на строеж, евентуално дали представеното разрешение за строеж № 75 от 7.04.2004 се отнася за изградения обект и отговаря ли последният на изискванията на ЗУТ. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчно доказателства, поради което е постановено необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При този изход на спора по искането на касатора за разноски ще се произнесе първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав