Решение № 8894 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3511/2017 г.

Решение № 8894 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3511/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на О. С. чрез неговия пълномощник срещу решение № 128/16.02.2017 г. по адм. д. № 704/2016 г. на Административен съд С.-област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-Б. А. Т. чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. А. Т. срещу заповед № ЛС-01-1020/05.07.2016 г. на касатора, с която му е наредено да премахне незаконен строеж, описан като надстройка, находящ се в УПИ I-338, кв. 30 по плана на гр. С., с размери: дължина-8.м, ширина-6, 70, височина-2.70 до кота било над едната стопанска постройка, с размери дължина 8. метра, ширина-4. метра над другата стопанска постройка. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: С констативния акт е установен строеж "надстройка над съществуващи стопански постройки". Вещото лице е направило описание на строежа с неговите размери и е установило вида на извършените СМР. Направен е извод, че е изпълнен нов покрив след пожар, за който са използвани дървени греди, столици, подпори и е направено покритие с профилирана ламарина. Към датата на огледа всички стопански постройки са с проход между тях и са с общ покрив от дървен материал и покритие с ламарина. От извършения оглед вещото лице счита, че не става дума за надстройка. Не се установява, да е налице надстройка над съществуващи стопански постройки, както е приел административният орган. Касае се касае за основен ремонт на строеж по смисъла на т. 42 от ДР на ЗУТ, а не за надстройка. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, включително свидетелските показания и заключението на вещото лице. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за подмяна на покрив на стопански постройки, а не за извършена надстройка, така както е описан строежът в обстоятелствената част на заповедта. В случая безспорно се установява, че е извършено възстановяване на изцяло унищожена при пожар покривна конструкция на съществуващи стопански постройки, определена като основен ремонт. Дори основният ремонт да е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, то в случая в оспорения административен акт такъв строеж не е описан. В обстоятелствената част на заповедта изрично строежът е описан като "надстройка над съществуващи стопански постройка", а не ремонт или реконструкция чрез подмяна на покрив. В заповедта са изложени и мотиви, че спрямо така изградената надстройка не са налице предпоставките за търпимост по § 16 ПЗР ЗУТ. Описаната в заповедта надстройка не е изградена и не съществува на място. Предвид това не са осъществени описаните в заповедта факти, при проявлението на които може да настъпи правната последица премахване. В този смисъл, като е приел материална незаконосъобразност на обжалваната заповед и я е отменил, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. По изложените съображения спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като съответно на материалния и процесуалния закон и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция претендираните разноски в полза на ответника, представляващи възнаграждение за един адвокат, не следва да се присъждат. В приложеното пълномощно не е упоменато дали вписаното възнаграждение е платено, нито пък какъв начин-в брой или по банков път, поради което няма данни за реалното му плащане, а и не е представен списък на разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,