Решение № 419 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9193/2008 г.

Решение № 419 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9193/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Неделчо Маринов Неделчев от с. Кичево, община Аксаково, чрез пълномощника му-адв. Кирил Костов, против решение № 540/10.04.2008 г., постановено от Административен съд-Варна, ХХХI състав, по адм. д. № 1096/2007 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният съд е отнменил Заповед № РД-06-7706-319/29.11.2006 г. на Областния управител на Варненска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание м. "Акчелар", землището на гр. Варна, в частта за ПИ № 373 и повдигнатата в жълт цвят на скицата на вещото лице Димитричка Куртева, неразделна част от решението, реална част от ПИ № 760, с площ от 161 кв. м., по жалбата на Елена Демирова Георгиева и Георги Томов Георгиев от гр. Варна. За да постанови решението си съдът е приел следното:От представеният по делото нот. акт № 5/1971 г. се установява, че по силата на обективиран в него договор за покупко-продажба, в патримониума на Елена Демирева, по време на брака и с жалбоподателя, е транслирана собствеността върху имот в м. "Акчелар", с площ от 1700 кв. м., в посочените граници. Видно от решение № 195/23.03.1994 г., ПК-Варна е възстановила правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху лозе с площ от 1.800 дкр. в м. "Акчелар", обхващащо имоти № 437 и 262 по КП на местността от 1977 г., при западна граница-имот с пл. № 436. От заключението на вещото лице по приетата СТЕ , неоспорено от страните, се установява, че границите на имота, предмет на възмездната сделка по нот. акт № 5/1971 г. обуславят извода, че той е идентичен с пл. № 436 по КП на местността от 1973 г. Неговите граници са обозначени със син контур и черен пунктир на приложената комбинирана скица. Имот с пл. № 436 включва изцяло площта на новообразуван имот ПИ № 373, както и повдигнатата в жълт цвят на скицата реална част от ПИ № 760. От събраните по делото доказателства се установява, че правото на собственост върху придобития от жалбоподателите през 1971 г. имот не е било обект на земеделска реституция, нито пък е придобито от бивш ползувател. Съгласно нормата на пар. 4к, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдържанието на плановете на новообразуваните имоти и редът за тяхното приемане и съобщаване се определя с правилника за прилагане на закона. Посочената разпоредба препраща към нормата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, а съобразно ал. 4 от която, неразделна част от ПНИ е и регистъра към него, който следва да отразява данните за собствеността на имотите, включително и за тези, които не са били обект на кооперативно земеползване и не са били предоставяни за ползване по реда на пар. 4, а са придобити по общия ред. Независимо, че и последните имоти се включват в обхвата на ПНИ, доколкото те не попадат в приложното поле на пар. 4к, ал. 7, пар. 4а, пар. 4б и пар. 4з от закона, то и техните граници не биха могли да се променят с него. Имотът на заинтересованата страна е обект на земеделска реституция по решение № 195/1994 г., в което имотът на жалбоподателите с пл. № 436 по КП от 1977 г. е посочен като граница на възстановения имот, което мотивира съда да приеме, че не е налице идентичност между двата имота и съответно-наличие на спор за материално право, а се касае до съседни имоти. Този извод следва както от липсата на въведени до приключването на устните състезания по делото твърдения на страните в този смисъл, така и от представените по делото доказателства, съобразно които страните не се легитимират като собственици на един и същ имот или на идентична реална част от такъв, респективно-липсва колизия на права между тях. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в противоречие с процесуалния и материален закон. Твърди се, че същото противоречи на чл. 14 от ЗСПЗЗ. На касатора е бил реституиран поземлен имот от 1800 кв. м. в м. "Акчалар", в землището на гр. Варна, представляващ имоти пл. № 437 и 262 по КП от 1977 г. и това обстоятелство не е било изследвано от съда и необосновано е прието, че не е налице спор за материално право. Този спор е следвало най-напред да се разреши в исково производство, а след това да бъде отразен по съответния начин в ПНИ на местността. От заключението на вещото лице се установява, че част от имот № 760 по ПНИ, с площ от 161 кв. м. (който правилно е записан на касатора въз основа на решение № 195/1994 г. на ПК-Варна), попада в претендирания имот на жалбоподателите. Със своето решение административният съд се е произнесъл по спора за материално право, като е зачел материалноправната сила на нотариалният акт на жалбоподателите и е игнорирал решението на ПК-Варна. Съдът, при наличието на колизия по отношение правата на собственост относно частта от 161 кв. м., представляваща западната част от ПИ № 760 необосновано е приел, че страните не се легитимират като собственици на един и същ имот или на идентична реална част от такъв и че липсва колизия на права между тях. Ответниците Елена Демирова Георгиева и Георги Томов Георгиев, с писмен отговор, чрез пълномощника си-адв. Димитрова, оспорват касационната жалба като неоснователна и считат решението на съда за обосновано и законосъобразно. Неоснователно е твърдението на касатора, че е налице спор за материално право между него и жалбоподателите пред административния съд. По делото не са наведени подобни твърдения от заинтересованата страна, нито са представени каквито и да било доказателства за започнало такова производство по общия исков път. Не се твърди от Неделчев, че частта от имота на жалбоподателите с площ от 161 кв. м. по заключението на вещото лице, включена по плана в имот № 760 се владее от него или от лице, различно от действителните собственици-Георгиеви. По делото е представен нот. акт, по силата на който Георгиеви се легитимират като собственици на имот с площ от 1700 кв. м., при описани съседи и се ползва от тях от придобиването му до сега необезпокоявано от никого. Представеното решение на ПК от страна на заинтересованата страна не е съпроводено със скица и протокол за въвод във владение, за да може страната да твърди къде точно и ситуиран имота, чието право на възстановяване е признато от ПК. Вещото лице Куртева, чието заключение не е оспорено, точно и ясно очертава имота, собственост на Георгиеви по предходния план, който се изменя с обжалваната заповед на областния управител. Видно от същото, границата на имота е променена безпричинно, като разликата от 161 кв. м. неправилно е придадена към съседния имот. Ответната страна-Областният управител на Варненска област, както и заинтересованите страни-Кметът на община Варна и физическите лица: Атанас Георгиев Атанасов, Катерина Георгиева Иванова, Софка Кирилова Газелова, Николай Панайотов Николов, Руска Атанасова Тодорова, Марийка Неделчева Тодорова, Атанас Неделчев Атанасов, Тодор Атанасов Тодоров, Янка Алексиева Стоянова, Желка Николова Цветкова, Николай Алексиев Цветков, Цвятко Янев Савов, Александър Неделчев Неделчев, Йордан Неделчев Александров, Кольо Събев Неделчев, Костадин Янев Симеонов, Димитричка Иванова Кирилова, Киреки Калчева Цветкова, Светла Иванова Йончева и Иван Неделчев Събев, радовно призовани, не са се явили, не са изпратили представител и не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Неоснователни са доводите в жалбата, че обжалваното решение е постановено в противоречие на чл. 14 от ЗСПЗЗ. Влязлото в сила решение, придружено със скица има сила на констативен акт за имота, но представеното решение на поземлената комисия от касатора не е съпроводено със скица на имота и протокол за въвод владение, за да може касаторът да твърди, че имота е ситуиран върху спорния имот. Съгласно заключението на експертизата имотът, който се изменя с обжалваната заповед, ясно е очертан по предходния план, който се изменя с обжалваната заповед на областния управител. Неоснователно е променена границата на имота като разликата между площта на имот 436 по кадастрален план от 1973 г. и № 373 по плана на новообразуваните имоти 161 кв., придадена е към новообразуван поземлен имот № 760 записан в регистъра на наследниците на М. Неделчев. Правилно и законосъобразно, с оглед доказателствата по делото съдът е приел, че страните не се легитимират като собственици на един и същ имот и между техните права липсва колизия, поради което и не са били налице основания с плана на новообразуваните имоти да се променя източната граница на процесния имот и да се регулира площта му. До приключване на регламентираните в ЗСПЗЗ процедури касатора не притежава обособен обект и правото на собственост, а само признати права при условията на чл. 14 ал. 1 т. 3 от ЗСПЗЗ. С възможности по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не могат да се променят границите на имотите, придобити по общия ред, поради което считам, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на съда. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно доказателствата по делото и направените от него изводи са обосновани с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Изложил е подробни мотиви, в които е отговорил на доводите на страните и които настоящият състав на ВАС споделя. От доказателствата по делото и приетата и неоспорена от страните СТЕ безспорно е установено правото на собственост на жалбоподателите в първоинстанционното производство, квадратурата и границите на придобития от тях с правна сделка през 1971 г. недвижим имот и ситуирането му върху процесните имоти, образувани по ПНИ, одобрен с обжалваната заповед на областния управител. Съдът обосновано и законосъобразно е приел, че границите на техния имот, придобит по общия ред, не могат да се променят с ПНИ. Неоснователни са доводите на касатора за наличието на спор за материално право между него и Георгиеви. Данни за образувано исково производство няма, а представеното решение за признатото право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ не е придружено със скица и не са представени доказателства, от които да се направи извод, че е налице припокриване на границите на двата имота, които по писмените доказателства са съседни. Касационната жалба на Неделчо Маринов Неделчев е неоснователна и решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,