Решение № 13105 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4168/2011 г.

Решение № 13105 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4168/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба от Хемгин Баракат Ахмед, без гражданство, със съгласието на неговата майка и законна представителка Шахназ Мустафа Мехмед против решение № 35/28.02.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ и хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, с искане да се отмени като незаконосъобразно поради противоречие с материалноправните разпоредби на ЗУБ - основание за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК. Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, но вместо него се явява адвокат Станчева, която от негово име поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът - председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като не е изразил и писмено становище по оспорването на издадения от него административен акт. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да я отхвърли, тъй като оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при издаването му са спазени всички административнопроизводствени правила, съобразен е материалният закон и са постигнати неговите цели. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като извърши на основание чл. 168 от АПК цялостна проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и анализ на всички представени с административната преписка доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази доводите на страните, намира, че жалбата е неоснователна. В хода на административното производство жалбоподателят е бил неколкократно интервюиран с помощта на преводач от родния му език и в присъствието на майка му, като при всяко интервю са му били разяснявани правата и задълженията. Няма каквито и да е данни, а и жалбоподателят не сочи върху него да е оказван натиск от каквото и да е естество или принуда по време на провеждането на интервютата, които да са му попречили да разкаже достоверно и точно бежанската си история, или разказът му да не е бил вярно записан. Административният орган е събрал и достатъчно писмени доказателства, отразени в няколко "справки", в които достатъчно подробно е бил отразен обществено-политическият живот в Сирия, обстановката в страната и състоянието на човешките права и европейските практики. Събраните в хода на административното производство доказателства са били обсъдени задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност от административния орган и в решението си последният е изложил пространни мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Всичко изложено дотук сочи, че при провеждането на административното производство, административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че оспореният административен акт противоречи на материалноправните разпоредби на ЗУБ - основание за оспорване по чл. 146, т. 4. от АПК. От събраните по делото доказателства председателят на ДАБ е достигнал до правния извод, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8 и 9 от ЗУБ, за да се даде на жалбоподателя статут на бежанец или хуманитарен статут. Този извод на административния орган е правилен, тъй като той кореспондира със събраните по делото доказателства и приетите за установени факти и обстоятелства. От събраните по делото доказателства е било установено по безспорен начин, че Хегмин Баракат Ахмед, без гражданство, е пристигнал нелегално в България през месец февруари 2010 г. заедно с майка си, сестрите си и брат си и че не желае да се завърне в страната си на произход, тъй като там нямал никакви права, документи за самоличност и не могъл да спортува и да ходи на летни лагери. Същият не е бил задържан, не е осъждан в страната си на произход, не излага данни спрямо него да са отправяни заплахи за живота или здравето му по религиозни или етнически причини, не е преследван по расов или полов признак. От установената по безспорен начин гореизложена фактическа обстановка административният орган правилно е приел, че за жалбоподателя не са налице основанията на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като спрямо него няма данни за основателен страх от преследване поради расов признак, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, или той да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание, изтезание или тежки заплахи срещу живота или личността му, а желанието му да остане в България е мотивирано от чисто икономически характер. Изложеното до тук сочи, че при формирането на решението си административният орган не е допуснал твърдените от оспорващия нарушения на материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно не му е предоставил статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗУБ, поради което жалбата му на това основание следва да се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,