Решение № 13663 от 14.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10390/2014 г.

Решение № 13663 от 14.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10390/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) против решение № 9173/1.07.2014 г. по адм. дело № 2184/2013 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), с което е отменено решение № Ж-21/14.01.2013 г. на ДКЕВР и му е върната преписката за ново произнасяне и изпълнение на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Касаторът обжалва съдебния акт като неправилен поради постановяването му в нарушение на приложимия материален закон и необоснованост на правните изводи с оглед установената фактическа обстановка. Конкретно се поддържа, че съдът не е съобразил промяната в редакцията на чл. 22, ал. 2 от ЗЕ ( Закон за енергетиката ) към ДВ, бр. 54/2012 г., както и че комисията се е произнесла на базата на безспорни между страните в производството факти. Оспорва се и изводът, че неспазването на чл. 100 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) (отм. ДВ. бр. 38/2013) е съществено по своя характер нарушение, тъй като спорът е изцяло правен при безспорна между страните в производството фактическа обстановка. Ответната страна - "Чез електро България"АД, поддържа становище за основателност на касационната жалба. Ответната страна - Иван Илиев Иванов, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В хода на делото по същество завява, че съдът е направил обоснован извод за нарушение на административно производствените правила, което е довело до незаконосъобразност на решението. Посочва, че позоваването от съда на изменената редакция на чл. 22 от ЗЕ и различният текст на предходната ал. 2 не обосновава отпадане на препращането към процедурата по НЛДЕ, тъй като в ал. 7 /изм. редакция/ изрично се препраща към посочената наредба. По аргумент от чл. 99, ал. 1, чл. 97 и чл. 100, според прокурора следва задължително съобразяване с предвидената процедура - назначаване на работна група, която следва да състави протокол със заключение, който да обективира резултата от проверката. Поддържа се решението да се остави в сила. Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав намира касационната жалба за допустима като редовно подадена от надлежна страни, в срока по чл. 211 от АПК и против подлежащ на касационна контрол съдебен акт. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С решение № 9173/1.07.2014 г. по адм. дело № 2184/2013 г. по описа на ВАС, тричленен състав, е отменено решение № Ж-21/14.01.2013 г. на ДКВЕР и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне и изпълнение на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Съдът е приел, че административното решение е незаконосъобразно като постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на надлежно извършена проверка по реда на чл. 99 и чл. 100 от НЛДЕ (отм.), предхождащо произнасянето на Комисията. Съдът е приел, че по конкретния случай, ДКЕВР не е действала като независим специализиран регулаторен орган по чл. 10, ал. 2 от ЗЕ, произнасяйки се по жалбата на Иван Иванов без да бъде назначена работна група, която да събере доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая. Решението е неправилно. Безспорен е фактът, че в хода на образуваното административно производство по жалбата на Иван Иванов против "ЧЕЗ Електро България"АД, проведено по реда на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ и чл. 97 от НЛДЕ (отм.), е допуснато нарушение на чл. 99 и чл. 100 от НЛДЕ (отм). Съгласно посочените като нарушени разпоредби, обстоятелствата, касаещи жалбата, подлежат на предварително изследване от нарочна работна група. Тази група по закон следва да извърши детайлна проверка на фактите по случая и да даде своето заключение относно допустимостта и основателността на разглежданото оплакване. Целта на така уредените правила е явна, а именно да бъде подпомогната Комисията при вземането на едно или друго решение по разглежданата жалба. В случая обаче, тричленният състав необосновано е приел, че така установеното нарушение на административнопроизводствените е съществено по своя характер, респ. че е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК Постоянна е практиката по прилагането на чл. 146, т. 3 от АПК и същата еднозначно приема, че едно нарушение е съществено тогава, когато или е довело до реално ограничаване в правото на участие и защита на страна в производството, или когато съответният акт е издаден при непълно изяснена от страна на административния орган фактическа обстановка, възпрепятстваща последващ контрол за материална законосъобразност. В настоящия случай не е налице съществен пропуск в така проведеното административно производство, доколкото от една страна липсва оплакване от страните за нарушаване на правото им на участие и защита пред Комисията, а от друга - липсва каквато и да била несигурност относно действителното фактическо положение, при което е възникнал спорът между потребителят - Иван Иванов и доставчика на енергия - "ЧЕЗ Електро България"АД. Нещо повече, в мотивите на обжалваното съдебно решение никъде не се сочи, така констатираното нарушение на разпоредбите на чл. 99 и чл. 100 от НЛДЕ (отм.) до каква доказателствена празнота е довело, в условията на която Комисията се е произнесла. По делото е приложен доклад от 10.01.2013 г., изготвен от гл. директор на Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове", който по своето процесуално значение и стойност, частично се припокрива с доклада по чл. 100, ал. 4 от НЛДЕ, а именно съдържа експертно заключение, подпомагащо като краен резултата произнасянето на компетентния орган - ДКЕВР. При това положение и като се отчете факта, че страните не спорят по установените факти в доклада, пренесени впоследствие и в мотивите към решението на ДКЕВР, връщането на преписката за ново произнасяне само по себе си не предполага вероятност от нови фактически установявания. В тази връзка и доколкото тричленният състав не се произнесъл по материалната законосъобразност на решението на ДКЕВР, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и върнато на друг тричленен състав на Върховния административен съд за ново произнасяне. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав,