Решение № 7339 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2503/2017 г.

Решение № 7339 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2503/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "И. ММ- 2011" ЕООД, гр. С., против решение № 187 от 19.12.2016 г. на Административен съд-С., постановено по адм. д. № 251/16 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-15-893/30.06.16 г. на Кмета на О. С., с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост е наредено изземване на общински нежилищен имот, находящ се в гр. С., бул. "Г. Д." (до стадиона), представляващ павилион с идент. № 67338.557.147.1 с площ от 55 кв. м., разположен в поземлен имот № 67338.557.147, актуван с АОС № 3274/13.03.2015 г. с предоставени права за управление върху имота на Кмета на О. С., поради това, че дружеството го държи без правно основание.. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са за необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът - Кметът на община С. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира разноски за тази инстанция. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по делото в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "И. ММ- 2011" ЕООД, гр. С., срещу заповед № РД-15-893/30.06.16 г. на Кмета на О. С.. С оспорената заповед на осн. чл. 65, ал. 1, предложение второ от ЗОбС е наредено изземване от "И. ММ- 2011" ЕООД на нежилищен общински имот, частна общинска собственост, находяща се в гр. С., бул. "Г. Д." (до стадиона), представляващ павилион с идент. № 67338.557.147.1 с площ от 55 кв. м., разположен в поземлен имот № 67338.557.147, актуван с АОС № 3274/13.03.2015 г. с предоставени права за управление върху имота на Кмета на О. С., поради това, че същият го държи без правно основание. Фактическите основания, посочени в заповедта са, че имотът е бил отдаден под наем на дружеството за срок до 28.04.2016 г., който е изтекъл, като дружеството е предупредено за прекратяване на договора и му е даден срок за доброволното му предаване, което не се е случило, поради което се е наложило издаването на оспорената заповед. Заповедта е обявена по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК на сайта на О. С., като жалбата до съда е подадена на 12.09.16 г. Съдът е обсъдил приложения по делото АЧОС № 3274 от 13.03.2015 г. за поземлен имот с идентификатор 67338.557.147 по КККР на гр. С., с площ от 302 кв. м. с начин на трайно ползване- за друг обществен обект, комплекс. П. се е още на обстоятелството, че в представена извадка от кадастрално информационната система на АГКК в поземлен имот с идент. номер 67338.557.147 е заснета и вписана сграда 67338.557-147.1, гр. С., вид собственост- частна, функц. предназначение- друг вид сграда за обитаване, брой етажи-1, застроена площ от 36 кв. м. Установил е още, че в представена от административния орган извадка от инвентарна книга за дълготрайни активи от 01.01. до 30.09.2015 г. на О. С. сред описаните обекти е маркиран "ГЗ- полигон до Стадиона". По- нататък в мотивите на решението подробно е възпроизведено заключението на изслушаната съдебно- техническа експертиза, като съдът е посочил, че според вещото лице процесният павилион представлява сграда в имот с идентификатор 67338.557.147 и е нанесен през 2013 г. на кадастралната карта като нежилищен обект с идент. номер 67338.557.147.1 с площ от 36 кв. м. Констатирал е на базата на експертното заключение, че в АОС, съставен за поземления имот, не е вписана съществуващата сграда "павилион", като към същия от югоизток има пристроен обем с приблизителна площ от 20 кв. м.; така описаната постройка е с по- малка височина от основната сграда и не е нанесена на кадастралната карта.; от западната страна на пристройката има изграден открит навес, който също не е нанесен на кадастралната карта. Съдът е релевирал в мотивите си, че според експертното становище, в представената по делото инвентарна книга на О. С. обектът е посочен като "ГЗ Полигон до стадиона", като липсват доказателства, че този обект е идентичен с процесния павилион. вещото лице е посочило и съдът е отразил това в мотивната част на съдебния акт, че обектът на изземване съгласно оспорената заповед е "павилион на бул. Г. Данчев" (до стадиона), гр. С., с идентификатор 67338.557.147.1 с площ от 55 кв. м., а съществуващата в ПИ № 67338.557.147 сграда с идентификатор № 67338.557.147.1 е с площ от 36 кв. м., като към нея има пристройка от около 20 кв. м., която е обемно и функционално свързана с основната сграда, която пристройка не е отразена на действащата кадастрална карта. От правна страна първостепенният съд е приел, че -противно на твърдението на жалбоподателя, е налице първата предпоставка от нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, послужил като правно основание за издаване на процесната заповед. този извод е основан на приетото от съда, че е налице идентичност между отдадения под наем имот и описания в процесната заповед. Според съда, обстоятелството, че по договора за наем обектът е описан като павилион с площ от 55 кв. м., с посочен административен адрес и местонахождение гр. С., бул. "Г. Данчев" (до стадиона), а в оспорения акт предметът на изземване е идентифициран освен с тези данни и с посочване на идентификатора на поземления имот и обекта по кадастралната карта на града, не може да се възприеме като липса на идентичност, само до по- подробна индивидуализация на имота. По- нататък съдът е посочил, че макар за сградата от павилионен тип да не е съставен акт за частна общинска собственост, респ. същият да не евписан в наличния такъв за поземления имот, то това не променя установените по делото факти, тъй като тези активи имат само констативна функция, като единственото обстоятелство от значение в случая е, че имотът е бил предоставен под наем от общината на оспорващото дружество и то във вида, в който се намира в настоящия момент, като частна общинска собственост. Според претото от съда, ако хипотетично се приеме тезата на жалбоподателя, че общината не е собственик на имота, то това би довело и до нищожност и на самия договор за наем, от който дружеството е черпило права в продължение на години. Решението е неправилно- същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Правилни са изводите на административния съд, че обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, поради което и съставлява валиден акт. Заповедта на Кмета на О. С., обаче, е материално незаконосъобразна, тъй като е издадена при липса на фактическо основание, а направеният в обратния смисъл извод от първостепенния съд е необоснован и незаконосъобразен. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, послужил като правно основание за издаване на оспорената заповед, общински имот, който се владее или държи без правно основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва със заповед на кмета на общината. По силата на тази разпоредба първата изискуема за прилагането й предпоставка е имотът, предмет на акта, да е общинска собственост. Неправилно административният съд е възприел като неоснователно твърдението на оспорващото дружество, че първата предпоставкана чл. 65, ал. 1 ЗОС не е налице, тъй като не е налице идентичност между отдадения под наем имот, този описан в оспорената заповед и ползвания от търговеца на място. В хода на първоинстанционното производство безспорно е установено, че имотът, в който е разположен павилионът, обект на изземване, е общинска собственост, но не земята е обект на изземване, а павилион с полезна площ от 55 кв. м. Според заключението на вещото лице, обаче, обектът в имот с идентификатор № 67338.557.147 представлява сграда тип "павилион", нанесена е на кадастралната карта с идентификатор № 67338.557.147.1 като нежилищен обект с площ от 36 кв. м. Според изричното изявление на експерта, на кад. карта не е нанесена пристройката към процесния павилион от югоизток с приблизителна площ от 20 кв. м. За процесния обект не е съставен акт за частна общинска собственост, респ. същият не е вписан в наличния такъв за поземления имот. От доказателствата по делото се установява, че през 2011 г. от общината е предоставен под наем на "И. ММ- 2011" ЕООД"павилион от 55 кв. м., но към настоящия момент наличният на място павилион не е идентичен с този, който е бил предмет на договора за наем и това се установява от констатациите на СТЕ. Съдът е игнорирал обстоятелството, че не е налице правен способ, според който павилион, който не подлежи на отразяване в кадастрална карта да получи идентификатор като законно построена сграда, като направения извод щеше да бъде друг, ако съдът беше обсъдил аналитично, задълбочено и съвкупно с останалия доказателствен материал заключението на вещото лице. За материалната законосъобразност на оспорената заповед е необходимо на първо място общината да е установила правото си на собственост по отношение на лицето, което държи или владее процесния обект. Основателно е опласването на касатора, че съдът в мотивите на решението си е възприел превратно изложеното от вещото лице, констатирайки, че е налице идентичност между отдадения под наем имот и описания в процесната заповед. Предвид гореизложеното, при съвкупна преценка на доказателствата, настоящата съдебна инстанция намира, че за обекта, предмет на обжалваната заповед не е налице първата от изискуемите по чл. 65, ал. 1 от ЗОС предпоставки. Следва да бъде посочено още, че съдът необосновано е игнорирал и още едно разминаване между приетото от административния орган в мотивите на на обжалваната заповед и установеното от неоспореното заключение на вещото лице, а именно, че в оспорената заповед за изземване освен, че е визиран кадастрален идентификатор 67338.557.147.1, е отбелязано, че същият е заведен в активите на община С.. Според изричното изявление на експерта по СТЕ, от представената извадка от активите на община С. не се установява идентичност с посочения за изземване обект и този на място, тъй като е отбелязано "павилион на ГЗ"- без описание на местонахождение и без описание на площ, т. е. липсват доказателства, че обект "ГЗ- Полигон до Стадиона" е идентичен с процесния павилион. Преди постановяване на своя акт административният орган е следвало да изясни горните обстоятелства и едва тогава да постанови акт в съответната форма и съдържание, съответстващи на действителното правно и фактическо положение. Когато общината не е установила собствеността си върху такива обекти, кметът на общината не би следвалода упражнява правата си за изземване по чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Въз основа на изложеното се налага извода за необоснованост на приетото от първостепенния съд, че е налице първата изискуема от нормата предпоставка, което прави безпредметно наличието на втората предпоставка по чл. 65, ал. 1 ЗОС, а именно дали имотът, предмет на изземване се ползва без правно основание. Мотивиран от горното, настоящият състав на ВАС намира, че решението на АС- С. следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо него следва бъде постановено друго, с което да бъде отменена заповед № РД-15-893/30.06.16 г. на Кмета на О. С.. При този изход на спора, на касатора следва да бъдат присъдени претендираните разноски за двете съдебни инстанции, които възлизат на 1 425 лв. (адвокатско възнаграждение от 1 200 лв., депозит за вещо лице от 150 лв. и 75 лв. държавни такси). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение