Решение № 4388 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2540/2016 г.

Решение № 4388 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2540/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и е образувано по жалба подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от Я. М. Н. с адрес на управление [населено място], [улица] срещу Решение № 55 на Министерския съвет от 28.01.2016 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на съществуващото трасе на път І-8 "Калотина – Софийски околовръстен път" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447. 20" намиращи се на територията на [община], [община] и [община], Софийска област. Жалбоподателят оспорва административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижимия имот, подлежащ на отчуждаване, описан в Приложение № 1, т. 101 на Решението (л. 59), находящ се в [населено място], [община], местност [наименование], ЕКАТТЕ [номер] - "земеделска територия", представляващ поземлен имот с идентификатор [номер] с обща площ от 1. 500 дка, от които отчуждени 0. 366 дка, за който административния орган е определил обезщетение в размер на 84 (осемдесет и четири) лева като поддържа, че определената цена като обезщетение е силно занижена и не съответства на пазарните цени с недвижими имоти в района на отчуждавания. Решението се обжалва и в частта за определените от административния орган, като правоимащи собственици, а именно – наследниците на Т. М. Т.. В подкрепа на твърдението, че търговското дружество е собственик от 2015 г. на подлежащия на отчуждаване имот се представя писмено доказателство – Нотариален акт № 48 от 19.06.2015 г., вписан надлежно в Службата по вписванията с вх. ...ег. № 1167 от същата дата. Претендира разноски. Ответникът - Министерският съвет на РБ и заинтересованите страни – Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си юрк. Георгиева, юрк. Кованджиев, юрк. Иванова и юрк. Василева оспорват жалбата и пледират за нейната неоснователност и недоказаност, като молят да се потвърди решението на МС в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно. Заинтересованите страни – Б. М. Т., И. М. Т., Паун В. П., Д. Г. Г., П. Г. Г., Е. Г. Г., Г. Р. Ж., Т. К. З., А. Д. Г., Е. Д. Т., Е. К. М., А. Б. А., С. Б. С., Б. Г. С., С. Г. П., В. С. В., М. С. С., В. К. И., Х. В. Г., Д. Й. Г., Л. Д. П., С. Д. Г., Б. Д. Г., В. Д. Г., Д. П. П., Д. Г. Д., А. Д. Д., Г. Д. Д., И. К. П., Г. К. П., В. А. М. и В. В. М. не изразяват становище по жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, чиито права и законни интереси са засегнати от административния акт и в срока по чл. 38, ал. 1 от Закон за държавната собственост, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна в частта относно определеното обезщетение за недвижимия имот, подлежащ на отчуждаване, и основателна в частта относно определените от административния орган, като правоимащи собственици по следните съображения: В изпълнение на указанието дадено с определение от 10.03.2016 г. на ВАС по делото е представено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот по чл. 264, ал. 1 от ДОПК (л. 420). С определение от 30.03.2016 г. съдът служебно, на основание чл. 154, ал. 1 АПК, е конституирал в качеството им на заинтересовани страни, наследниците на Т. М. Т. и е разпоредил същите да бъдат призовани за участие в открито съдебно заседание на 27.02.2017 г. В хода на съдебното производство по делото е нанесена корекция в оспорвания акт с Решение № 958 от 14.11.2016 г. на Министерския съвет на РБ (л. 513), съгласно т. 3 на което, в Приложение № 1, по т. 1 на Решение № 55, са заличени, като правоимащи, част от наследниците на Т. М. Т. С определение от 22.11.2016 г. съдът е заличил тези лица, като заинтересовани страни, от списъка за призоваване. Останалите наследници - Б. М. Т., И. М. Т., Паун В. П., Д. Г. Г., П. Г. Г., Е. Г. Г., Г. Р. Ж., Т. К. З., А. Д. Г., Е. Д. Т., Е. К. М., А. Б. А., С. Б. С., Б. Г. С., С. Г. П., В. С. В., М. С. С., В. К. И., Х. В. Г., Д. Й. Г., Л. Д. П., С. Д. Г., Б. Д. Г., В. Д. Г., Д. П. П., Д. Г. Д., А. Д. Д., Г. Д. Д., И. К. П., Г. К. П., В. А. М. и В. В. М. не са взели участие в процеса. С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от оплакванията в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 относно компетентността на органа, формата на акта, спазването на административно-производствените правила за издаването на акта, материално-правната законосъобразност на акта и целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от компетентен административен орган - МС. И. законоустановеното съдържание по чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имота, видът и местонахождението му, отчуждаваните части, стойността на обезщетението, което се следва и получателя им. Спазени са и административнопроизводствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имота, извършена от лицензиран оценител на имоти. В оспорената му част Решение № 55/28.01.2016 г. на Министерски съвет на Р. Б. постановява отчуждаване на имот описан в Приложение № 1, т. 101 на Решението, находящ се в [населено място], [община], местност [наименование], ЕКАТТЕ [номер] - "земеделска територия", представляващ поземлен имот с идентификатор [номер] с обща площ от 1. 500 дка, от които отчуждени 0. 366 дка, за който административния орган е определил обезщетение в размер на 84 (осемдесет и четири) лева. Във връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза (л. 612), която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждения имот съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Съгласно заключението на вещото лице Ж. С. Г., при направената справка в Служба по вписванията – [населено място] е установено, че за периода 29.05.2014 г. – 29.05.2015 г. са налице 18 броя вписани сделки с поземлени имоти с подобни характеристики на процесния имот. Съгласно тази оценка осреднената цена за 1 дка е 229, 86 лева и тази цена именно е определена от административния орган. Експертизата е приета в открито съдебно заседание, проведено на 27.03.2017 г., като обективна и неоспорена от страните. Въз основа на тази фактическа установеност съдът намира жалбата за недоказана в частта, с която се оспорва присъденото от административния орган обезщетение и за основателна в частта, с която неправилно е определен правоимащия субект. При този изход на делото молбата на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,