Решение № 3787 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11662/2020 г.

Решение № 3787 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11662/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна, жалба, подадена от "Меттрейд център" ЕООД – гр. София чрез адв. Ю. Н. срещу Решение № 8174 от 18.12.2019 г., постановено по адм. д. № 9160/2019 г. на Административен съд – София – град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22221018006132-091-001/19.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1202/12.07.2019 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София (ОДОП), Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 34 700, 97 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че "Меттрейд център" ЕООД не е доказал реалността на извършените доставки и правилно органът по приходите бил отказал правото на данъчен кредит. В решението според касатора съдът не е обсъдил възражението му, направено в проведеното на 25.11.2019 г. открито съдебно заседание, нито се е съобразил с него, а е включил в доказателствения материал и е основал решението си на такива, събрани не по реда на ДОПК доказателства относно писмени обяснения от И. П. за СД "Комстрой-Пенчев и с-ие". Неправилно според касатора съдът е посочил, че не кредитира изявленията в жалба-декларация на "Индустриал компонентс" ЕООД. Твърди, че съдът е приел, че дружеството носи доказателствената тежест за извършване на доставката, с което касаторът не е съгласен. Позовава се на чл. 168 и чл. 169 от Директива 2006/112/ЕО и практика на СЕС, че правните субекти не могат с измама цел или злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза, но такива обстоятелства не били установени в хода на ревизионното производство. В тази връзка не възприема и изложеното в обжалваното решение, че за дружеството не било възникнало право на приспадане на данъчен кредит, тъй като не била доказана реалността на доставките, а данъчните фактури не били достатъчни. В касационната жалба са цитирани решения по дела С-454/98 и С-285/11 на СЕС. Излага и довод, че стоките по процесните фактури са послужили за извършване на последващи доставки, което само по себе си доказва реалността на извършените предходни доставки. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Обжалва се решението и в частта за разноските. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. П., която иска да се присъдят разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба – Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП чрез юриск. М. взема становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 650 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуална допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Меттрейд Център" ЕООД. Приел е, че притежанието на фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените във фактурите стопански операции. В тази връзка съдът се е позовал на решения по дела С-454/98 и С-285/11, според които правото на приспадане следва да се признае не само защото данъкът е вписан във фактурата, както и за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били са използвани от получателя за извършването на последващи доставки. Според съда в случая не е установена кадрова обезпеченост на доставчика и ползваните според него подизпълнители, освен наличие на подходяща техника и материали. Съдът в тази връзка е посочил, че необходимостта от доказването на кадрова обезпеченост на доставчиците не се изключва от тълкуванията, постановени от СЕС – решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Относно доказателствата според анализа на съда, издадените от "Индустриал Компонентс" ЕООД фактура № 103/22.11.2017 г. с ДДС 11 500 лв. и фактура № 108/16.03.2018 г. с ДДС 22 600 лв. съдът е приел, че са представени договори за техническа дообработка от 20.11.2017 г. и приемо-предавателни протоколи с отбелязване, че протоколът по фактура № 109 не е подписан. За подизпълнител на услугата е посочен СД "Комстрой-Пенчев и с-ие", но представената от последния декларация не е кредитирана от съда. Въз основа на така изложеното съдът е приел, че правилно приходните органи са отказали на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит. По фактура № 109/27.04.2018 г. с ДДС 97, 67 лв. са фактурирани услуги по фрезоване, струговане, иглено маркиране, опаковане, надписване и номериране на тройници, за подизпълнител е посочен "Аутоматор" ООД. Съдът е приел, че са представени приемателно-предавателен протокол и декларация, че дообработените тройници са доставени с личен автомобил на "Индустриал Компонентс" ЕООД директно до клиента на ревизираното дружество "Атоменергоремонт" АД. Съдът е направил извод въз основа на представените доказателства, че предвид естеството на фактурираните услуги – фрезоване, струговане, иглено маркиране и др., те не могат да бъдат извършени без съответните машини и без квалифициран персонал за това, а "Аутомотор" ООД няма данни да е притежавал нужните машини и квалифицирани работници, за да извърши тези дейности, нито има декларирани в НАП работилница или цех за целта. Изводът на съда е, че доставката по посочената фактура не е извършена. За фактура № 112/27.06.2018 г., издадена от "Индустриал Компонентс" ЕООД с ДДС 505, 30 лв. за продажби на тръби съдът е приел в решението, че за предходен доставчик е посочен "Димар пласт" ЕООД, но това дружество не е имало назначени работници на трудов договор, както и не е притежавало превозни средства и недвижими имоти. Относно представения от ревизираното лице приемателно-предавателен протокол и банкови документи за заплащане на спорната фактура, като е посочено от него, че процесните тръби са били предмет на последващи доставка към "Котлоремонт" ЕООД, съдът е приел, че не е установено "Димар пласт" ЕООД да е притежавало въпросните тръби, нито помещения, в които да ги съхранява, поради което и тази доставка не е доказано, че е реално извършена. По тези изложени мотиви първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт като неоснователна. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт. Същият е постановен при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, въз основа на събраните по делото доказателства и е обосновано с установената фактическа обстановка и въз основа на нея са изградени и правните изводи на съда. За фактури № 103/22.11.2017 г. с ДДС 11 500 лв. и № 108/16.03.2018 г. с ДДС 22 600 лв., издадени от "Индустриал Компонентс" ЕООД законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не е доказана реалността на доставките. Предмет на тези доставки е до обработки на внесени от Русия вентили и тройници, като операциите, които е трябвало да се извършат от доставчика са струговане, фрезоване и опаковка. В договора между "Меттрейд Център" ЕООД и "Индустриал Компонентс" ЕООД и анекса към него е предвидена дообработка на процесните стоки, като детайлите по техническите операции се съгласуват устно или писмено предварително с възложителя. От доказателствата по делото – фактури и приемателно-предавателни протоколи, които са копие на фактурите, не става ясно в какво се състои тази дообработка стойността, за която е определена в договора на твърда цена – 113 000 лв. без ДДС. В приемателно-предавателните протоколи е посочено, че е извършено струговане, фрезоване и опаковане на стоките. В хода на ревизията е установено, че дообработката е извършена от подизпълнител СД "Комстрой-Пенчев и с-ие", но от обясненията, дадени пред приходните органи от съдружника И. П. (другият съдружник е починал на 25.05.2017 г.) дружеството не е извършвало стопанска дейност, нито е издател на двете фактури. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че неправилно съдът е възложил доказателствената тежест на касатора. Това разпределение по чл. 170 АПК е направено с изрично разпореждане на съда от 17.10.2019 г. фактура № 103/22.11.2017 г. с ДДС 11 500 лв. и фактура № 108/16.03.2018 г. с ДДС 22 600 лв. В ревизионния акт приходните органи твърдят отрицателни факти и обстоятелства, свързани с констатациите ми за нереалност на доставките. В тежест на ревизираното дружество е било да докаже всички положителни факти относно реалното изпълнение на договорените услуги предвид, че той упражнява правото на данъчен кредит – чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Обстоятелството, че тези услуги впоследствие са фактурирани на "Атоменергоремонст" АД не представлява пряко доказателства, че дообработката на вентилите и тройниците, е извършено от издателя на фактурите или посочения от него подизпълнител. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че нито прекият доставчик, нито соченият за подизпълнител имат кадрова и материална обезпеченост да извършат дообработката на вентилите и тройниците. Съдебната практика на СЕС – решения по дела С-80 и С-142/11; С-285/11; С-324/11 и др., следвана и от решения на ВАС категорично приемат, че не може в тежест на получателя на доставката да се вменява доказването на обезпечеността на доставчиците. Тези изводи на съда не водят до неправилност на решението му само на това основание предвид, че след като получателят е този, който следва да установи всички положителни факти по фактурираната доставка относно нейното реално изпълнение, то правилно в процесния случай съдът е приел, че не е доказана реалността на процесните услуги. Същото се установява и за фактура № 109/27.04.2018 г. предвид, че доставката е договорена за същото дообработване тройници и при нея също не се установява категорично действителното осъществяване на услугата предвид изложените по-горе мотиви. За подизпълнител е посочен "Аутомотор" ООД, но касаторът не е представил категорични доказателства, че действително е осъществено дообработването, отбелязано в приемателно-предавателните протоколи. По фактура № 112/27.06.2018 г. доставката е уговорена за доставка на тръби, Ф 38 х 4, 5 мм. В представения в хода на ревизията приемателно-предавателен протокол е прието, че количествата са предадени в склада на "Меттрейд Център" ЕООД в гр. София, което е в противоречие с декларираното пред ревизията, че процесните стоки са доставени с МПС – марка "Фолксваген Туран", собственост на доставчика (доказано, че такъв автомобил не е собственост на доставчика) до "АЕЦ Козлодуй" предвид твърденията, че последващите доставки са за "Котлоремонтстрой" АД. Тези противоречия и представените неубедителни доказателства правилно са довели до извод в обжалваното решение, че не е доказана реалността на доставките. Касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е правилно и не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора, поради което като правилно то следва да се остави в сила. От ответника по касация предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. М., се претендира юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде уважено, като на Национална агенция за приходите се дължи такова в размер на 1 571 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение