Решение № 364 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10128/2010 г.

Решение № 364 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10128/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Живко Михайлов Михайлов от гр. Варна срещу решение № 965 от 10.05.2010 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. д. № 165/2010 г. по описа на съда. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Община Варна, не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение, след като обсъди данните по делото и възраженията на страните, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Живко Михайлов Михайлов срещу заповед № 264 от 21.12.2009 г. на кмета на район "Вл. Варненчик" при Община Варна, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 във връзка с чл. 46, ал. 2 от ЗОС и във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 5, т. 7 и т. 9 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища (Наредбата) са прекратени наемните правоотношения по заповед за настаняване № 49 от 05.08.2005 г. на кмета на район "Вл. Варненчик" и сключеният въз основа на нея договор за наем № 32 от 08.08.2005 г. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че административния орган се е справил с прилежащата му доказателствена тежест да обоснове фактическите и правни основания посочени в обжалваната заповед. Това е довело като последица правилно установената от съда законосъобразност на издадената заповед, което е сторено при правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, от които е изведен законосъобразен извод, че са налице предвидените в закона хипотези за прекратяване на наемното правоотношение, поради което правилно и основателно е отхвърлена жалбата. Наведените понастоящем доводи имат по-скоро житейски характер и са ирелевантни по конкретния спор. Твърдените данни не ангажират като пряка последица продължаване на договора за наем, което е само правна възможност за наемодателя, а жалбоподателят, съзнавайки изтичащия срок на договора, е следвало да кандидатства или за продължаване на срока на наемния договор, или за друго общинско жилище и то само ако са налице законовите предпоставки за това. В касационната жалба по същество се повтарят възраженията и твърденията на жалбоподателя, направени в първата инстанция, но при изтичане на срока за настаняване, прекратяването на наемните отношения е извършено законосъобразно. Тези доводи, както правилно е преценил съдът, биха имали значение при евентуално удължаване на договора за наем, но това е изключителната компетенция на общината. Тези доводи не могат да се отразят на правилността на административния акт. Общината е тази, която е задължена да проверява и се грижи за гражданите си с оглед социалния им статут и възможности. Както се посочи, всички тези обстоятелства са отчетени от първата инстанция, но те не могат да се отразят на правилността на оспорения акт. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение