Решение № 1502 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8172/2018 г.

Решение № 1502 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8172/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на В. Божанов от [населено място] срещу решение № 406 от 18.05.2018 г., постановено по адм. д. № 186/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Хасково, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата на В. Божанов от [населено място] против решение № 1012-26-306-1 от 08.01.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] № 29 от 15.11.2017 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Хасково. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. При преценката на съдебния акт по критериите на чл. 218, ал. 1 АПК, настоящият тричленен състав съобразява следното: По първоначалното дело е било установено, че Божанов е подал заявление вх. № 2113-26-2264 от 01.11.2017 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като преди това лицето е получавало лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер по чл. 75, ал. 4, т. 3 КСО. С разпореждане № [ЕГН] № 29 от 15.11.2017 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Хасково пенсията е отпусната в минимален размер от 200 лв., считано от 07.10.2017 г. Административният орган не твърди, че изискуемите документи не са били представени от кандидатстващия за пенсия. Основният спорен въпрос по първоинстанционното дело се е свеждал до това следвало ли е пенсията да бъде отпусната в пълен размер след като документите са били налични. Изчерпателен отговор на въпроса се съдържа в нормата на чл. 10, ал. 2 НПОС. Съгласно цитираната разпоредба, в редакцията й в сила от 01.01.2017 г., пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г., когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" от КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. Текстът на чл. 10, ал. 1 НПОС визира четиримесечен срок от подаването на заявлението, в който длъжностното лице по пенсионното осигуряване трябва да се произнесе. Този срок в случая не е бил изтекъл към датата на отпускане на пенсията в минимален размер. Следователно в НПОС изрично са уредени срока, правилото за първоначално отпускане на пенсията в минимален размер и реда за отпускането й пълен размер. В чл. 106 от КСО е посочено, че прилагането на тази глава и изплащането на пенсиите се уреждат с акт на Министерския съвет. Става дума за Глава шеста на КСО, именувана "Задължително пенсионно осигуряване", към която са включени и разпоредбите на чл. 69б от КСО, от които жалбоподателят черпи права, а актът на Министерския съвет е Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В текста на § 9 от ПЗР на НПОС, в редакцията й изм. доп., обн. ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г., изрично е казано, че Наредбата се приема на основание чл. 9, ал. 11, чл. 70, ал. 7 и чл. 106 от Кодекса за социално осигуряване и влиза в сила от 1 януари 2000 г. Именно в изпълнение на посочената законовата делегация Министерският съвет е издал Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с ПМС № 30 от 2000 г., докато в Кодекса за социално осигуряване се съдържат разпоредби относно преференциалния режим за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО. При цитираната нормативна уредба не може да се сподели тезата на касатора, че в чл. 99 КСО липсва законова норма за отпускане на пенсията в окончателен размер, както и че текстовете на чл. 10, ал. 1 и 2 НПОС, които се съдържат в подзаконов нормативен акт, противоречат на Кодекса за социално осигуряване и духа на закона. Разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и 2 НПОС са част от действащото право и като такива трябва да бъдат спазвани. С оглед изложеното в настоящите мотиви се приема, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, а изводите му са обосновани с доказателствата по делото и с действащата нормативна уредба. Поради липса на касационни основания оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и по аргумент от чл. 143, ал. 1 и 4 АПК в полза на касатора не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,