Решение № 3424 от 3.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Гергов срещу решение 288/08.08.2022 г. по адм. дело 414/2021 г. по описа на Административен съд Враца. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, искът да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Областна дирекция Земеделие, гр. Враца, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да остане в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С атакуваното решение Административен съд Враца е отхвърлена исковата претенция на Й. Гергов срещу Областна дирекция Земеделие, гр. Враца, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи за периода от 31.01.2008 г. до 08.07.2021 г., в размер на 10 000,00 лева, претърпени от невъзможността да ползва имот от 11 дка гора, за която му е признато правото на собственост с решение 110/14.11.2007 г., постановено по гр. д. 842/2007 на РС Враца, влязло в сила на 08.12.20007 г., но не му е възстановена. За да постанови обжалваното решение, съдът е установил, че ищецът е наследник на М. Пенковска, както и че с решение 93/09.11.2021 г. на ОСЗ - Враца, е възстановено правото на собственост на наследниците на М. Пенковска върху 11 дка от имот 380039 по кадастралната карта на землището, находящ се в местността Турканица, широколистна гора, с посочени граници и съседи. Съдът е изследвал цялата фактическа обстановка до издаване на горното решение за възстановяване, активността на ищеца (настоящ касатор) и активността и предприетите действия от страна на ответника Областна дирекция Земеделие, гр. Враца по Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд по изпълнение на решение 110/14.11.2007 г., постановено по гр. д. 842/2007 г. на PC - Враца, с което е признато за установено правото на собственост на наследниците на М. Пенковска. От правна страна, за да отхвърли исковата претенция, административният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Не са налице незаконосъобразни действия и бездействия на ответника в резултат на които ищецът да е претърпял имуществени вреди, които претендира в настоящото производство. Съдът е установил, че ищецът претендира имуществени вреди представляващи пропуснати ползи за периода от 31.08.2008 г. до 08.07.2021 г. - добив на дървесина от целия имот, който ищецът определя в размер на 10 000 лева, в резултат на бездействие на държавни служители от Областна дирекция Земеделие, гр. Враца. По същество на исковата претенция съдът е установил, че от събраните по делото доказателства не се установява спрямо ищеца в периода от 31.01.2008 г. до 08.07.2021 г. да е осъществено соченото бездействие. Съдът е посочил, че не се установява и наличието на претърпяна имуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от посоченото бездействие, доколкото реализирането на приходи от добив на дървесина от процесния имот не представлява бъдещо сигурно получаване на имуществени облаги. Съдът е обосновал решението си и с тежестта на доказване, която лежи върху ищеца и с която последният не се е справил. Отбелязал е, че от експертното заключение се установява, че средната стойност на възможен добив дървесина от 11 дка за целия период е 11003.73 лв., но този факт не е достатъчен, доколкото производство е исково и в тежест на ищеца е да докаже наличието на предпоставките за основателност на иска. В повече е посочил и обстоятелството, че ищецът не е единствен наследник на М. Пенковска. Съобразил е, че всеки наследник може да претендира обезщетение само за своя собствен дял от имуществото, а не както в случая ищецът претендира от свое име и за собствена сметка обезщетение за имуществени вреди върху цялото имущество. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил обективно и всестранно фактическата обстановка по делото. След като е обсъдил приложимите разпоредби на ЗВСГЗГФ и ППЗВСГЗГФ и с оглед продължителността на периода, през който се е развила процедурата по обезщетяване на наследниците на Пенковска и продължителната кореспонденция между ищеца и ответника, съдът правилно е приел, че не са налице незаконосъобразни действия и бездействия на ответника в резултат на които ищецът да е претърпял имуществени вреди под формата а пропуснати ползи. Както правилно е приел съдът и на основание чл. 13 ЗВСГЗГФ е било дължимо определено поведение от страна на ищеца - заявител в процедурата по възстановяване собствеността на гори. Съдът обосновано е приел, че нормите на чл. 17 ППЗВСГЗГФ не вменяват задължения за административния орган да извършва фактически действия независимо и въпреки волята на заявителя, за да е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие по провеждане и завършване на процедурата с издаване на решение по чл. 13, ал. 5 от ЗВСГЗГФ. Нещо повече, активността на административния орган е доказана с изпращането на справка на ищеца с имоти - дървопроизводителна горска площ, държавна частна собственост, по местности в землището на [населено място] и както и с поканите до същия да внесе искане за идентифицирани от него имоти от Държавния горски фонд за възстановяване на признатата площ от 11 дка. Следователно не е налице осъществено бездействие от страна на ответника по касацията. Обстоятелството, че веднага след постановяване на решението, неизпълнението на което се твърди, са предприети действия по изпълнението му, доказват липсата на соченото бездействие. По делото не е доказано и наличието на претърпени от ищеца имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, които да са пряка и непосредствена последица от бездействие на административния орган. По делото не е доказано бъдещо сигурно получаване на имуществените облаги, като не е достатъчно те да се предполагат. В конкретната хипотеза претендираните вреди са условни и хипотетични, реализирането им зависи от редица условия, чието настъпване е бъдещо несигурно събитие. При аналогични изводи, административният съд правилно е приел, че за ищецът не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди. Настоящата инстанция намира са необходимо посочването на чл. 9, ал. 1 ЗВСГЗГФ, който изрично регламентира забрана за собствениците, чиито гори и земи от горския фонд се възстановяват по реда на този закон, да претендират обезщетение за пропуснати ползи. При този изход на спора, с оглед своевременно предявената претенция от страна ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение без процесуално представителство, е дължимо присъждането му в размер на 100 лева. На касатора разноски за настоящото производство не се следват. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,