Решение № 755 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9649/2018 г.

Решение № 755 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9649/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът С. Кирязов, действащ като ЕТ"Сток-С. Кирязов", моли да бъде отменено като неправилно решение № 1167/14.06.2018 г. по адм. д. № 896/2018 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-107-0269657/05.04.2018 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба Директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-107-0269657/05.04.2018 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – бензиностанция "Черни връх", находяща се на път Бургас - Средец и забрана на достъпа до обекта за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. Възражението за липса на фактически основания за налагане на принудителната административна мярка е неоснователно. На 28.03.2018 г. е извършена проверка на обекта на търговеца от органите по приходите, при която е констатирано, че инсталираната в обекта нивомерна система в резервоарите за горива не подава данни на НАП за нивата на горивото в резервоарите. От справка в НАП е констатирано, че такива данни не са подавани от 28.04.2015 г. На 29.03.2018 г. и 3.04.2018 г. е извършена проверка от техник на обслужващата фирма, при която е констатирано, че платка от нивомерната система следва да се изпрати за ремонт. Протоколът за извършена проверка от органите на НАП на основание чл. 50 от ДОПК е годно доказателство за извършените от и пред него действия и изявления, и установените факти и обстоятелства. Предвид приложените протоколи правилен е изводът на съда, че е доказано извършването на нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, които изискват от обекта за продажба на течни горива да се подават данни на НАП за наличните количества горива в резервоарите на обекта. Правилен е изводът на съда, че в заповедта са изложени достатъчно мотиви за налагане на принудителната административна мярка. Обосновано съдът е приел, че продължителността на мярката е определена при спазване на принципа за съразмерността. Правилно съдът е приел, че подаването на данни на хартиен носител е правено поради знание за неизправност на нивомерната система. Изводът е направен предвид изявленията на представителя на кастора. Правилно са определени от съда целите на наложената принудителна административна мярка по чл. 22 от ЗАНН – да предотврати и преустанови административните нарушения от този вид, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните последици за бюджета от нарушението. Правилно съдът е отхвърлил възражението за липса на нарушение предвид съставения акт за установяване на административно нарушение на 3.04.2018 г., приложен по делото. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,