Решение № 4457 от 26.4.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Добро управление"(ОПДУ), чрез пълномощник, против решение 4744 от 11.07.2022 г. по адм.д. 3550/2022 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която съдът е отменил негово решение 02.50-6 от 30.03.2022 г. за отказ от верификация на разход в размер на 7602,27 лв. по фактура 0000000825/19.11.2021 г. и разход в размер на 7602,27 лв. по фактура 0000000826/19.11.2021 г. във връзка с направено искане за плащане от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) по проект "Специализирано обучение на инспекторския състав с контролни функции, осъществяващи контрол на пуктовете за извършване на периодични технически прегледи на ППС". Според касатора решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и произнасяне по същество, при което подадената от ИААА жалбата бъде отхвърлена. Претендира разноските по делото. Ответникът Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че по силата на сключен между страните договор по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проектни предложения с наименование "Специализирани обучения на териториалната администрация" бенефициерът ИААА е провел обществена поръчка с предмет "Специализирано обучение на инспекторския състав с контролни функции, осъществяващи надзор на пунктовете за извършване на периодични технически прегледи на ППС", с две обособени позиции, и е сключил договор за изпълнение с "Еврика 3М" ЕООД. След изпълнение на проекта и във връзка с направено от бенефициера искане от 29.12.2021 г. за окончателно плащане ръководителят на УО е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение 02.50-6 от 30.03.2022 г. С него е отказал да верифицира разходи в общ размер на 16214, 08 лв., подробно описани по пера в четири точки, с посочени основания чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ - по т. 1 и 3, и чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ - по т. 2 и 4 от акта. За сумите от по 7602,27 лв., описани в т.1 и 3 от акта, органът е отказал верификация, като е приел, че тези разходи не са извършени законосъобразно съгласно приложимото българско законодателство. Конкретно е посочил, че за изпълнение на предвидените дейности по хотелско настаняване, обеди, вечери и кафе паузи (настаняване и изхранване/кетъринг) изпълнителят не е бил годен да упражнява тези дейности, представляващи основни туристически услуги, тъй като не е регистриран като туроператор/турагент по реда на Закона за туризма. Според органа настаняването и изхранването представляват основни туристически услуги по смисъла на т. 69 от ДР на ЗТ, като кумулативното им предоставяне представлява туристически пакет по смисъла на т. 67 от ДР на ЗТ и изисква регистрация по чл. 61, ал. 2 ЗТ. Първоинстанционният е приел оспорения акт за издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби в частта досежно постановения отказ от верификация на сумите по т. 1 и 3 от акта, поради което го е отменил в тази част. Мотивирал се е, че предоставените услуги не представляват туроператорска или туристическа дейност по смисъла на § 1, т. 59 и 61 от ДР на ЗТ, поради което доставчикът на услугите не подлежи на регистрация по Закона за туризма. Предмет на касационна проверка е решението на административния съд именно в частта, с която съдът е отменил решението на ръководителя на УО на ОП "Добро управление" за отказ от верификация на разходи в размер на по 7602,27 лв., описани в т. 1 и т. 3 от акта. В останалата част, с която подадената от ИААА жалба е отхвърлена, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Правилен е крайният извод на съда, че административният акт в тази част е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби, но по различни от приетите с обжалваното решение мотиви. Съгласно техническата спецификация изпълнителят на поръчката следва да осигури лектор, който да разработи и обучителните материали и съдържанието на обучението; наем на зала и технико осигуряване - консумативи, материали; кафе-паузи; обеди и вечери; настаняване за всички участници в хотел; предоставяне на сертификат на всеки завършил служител. За отделните видове обучения в техническата спецификация е конкретизиран броят на кафе-паузите, обедите и вечерите. Като начин на изпълнение на обучението е посочено присъствено обучение, извън населеното място по месторабота. По делото не се спори, че бенефициерът е определил като критерий за подбор на участниците в обществената поръчка опит в организиране и провеждане на специализирани обучения, но не е поставил изискване за регистрация по чл. 61, ал. 2 ЗТ. Предвид предмета на поръчката ръководителят на УО е приел, че изпълнението на поръчката от лице без такава регистрация е основание за отказ за верификация на разходите за настаняване и изхранване по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 61, ал. 2 ЗТ, т.е. административният орган е мотивирал извод за недопустимост на разходите с констатация за нарушение на правилата за избор на изпълнител на обществената поръчка. Дали при изготвянето на документацията и избора на изпълнител възложителят е бил длъжен да съобрази императивното изискване за годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност по чл. 61, ал. 2 ЗТ е въпрос, който е относим при проверката на процедурата по възлагане на поръчката, а не при проверката на документирането и отчитането на разходите във връзка с изпълнението на вече възложената поръчка. Следователно посоченото от административния орган фактическо основание е относимо към етапа на провеждане на процедурата за възлагане на поръчката, а не към етапа на изпълнението на договора, с който поръчката е възложена. По горните съображения изводът на административния орган за недопустимост на разходите на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 61, ал. 2 ЗТ е в противоречие с материалния закон. На следващо място, мотивите на органа съдържат вътрешни противоречия дали процесните разходи касаят само основни туристически услуги или и допълнителни такива. Органът е квалифицирал настаняването и изхранването като основни туристически услуги, относно кафе-паузите липсва квалификация, а като част от правното основание за издаване на акта е посочил и т. 70 от ДР на ЗТ, която дефинира допълнителните туристически услуги. За тази квалификация органът не е изложил никакви фактически съображения кои от процесните разходи приема, че са извършени за допълнителни туристически услуги. Предвид изложеното касационният съдебен състав приема крайният извод на съда за незаконосъобразност на акта в частта за постановения отказ от верификация по т. 1 и т. 2 за правилен, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в тази част. С оглед на изхода на спора и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноските по делото, в полза на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв., на основание чл. 228 АПК, вр. с чл.143, ал.3 АПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд