Решение № 4692 от 8.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15751/2008 г.

Решение № 4692 от 8.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15751/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Алко" ООД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, бул. "България" 10Б против Решение № 425 от 12.11.2008г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 14 по описа за 2008г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт/РА/№ 606/01.10.2007г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 839/10.12.2007г. на директора на дирекция ДОУИФ В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди м. 01-12.2006г. е отказан данъчен кредит /ДК/ общо в размер на 23 848, 32лв. и са определени лихви в размер на 4 031,94 лв. и в тази, с която е определен данък по чл. 36, ал. 2 ЗКПО в размер на 606,63 лв. главница и 105,31 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилна преценка относно действителността на РА, предвид издаването на 14 бр. АПВ с идентичен на отказаното право на ДК предмет и необоснованост на изводите относно реалността на доставките. Излагат се подробни съображения и за незаконосъобразност по същество на ревизионния акт. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна, евентуално-обяваване на нищожността на РА, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба "ФОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Георгиева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и процесуално допустима, а по същество е частично основателна, поради следното:

Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е била частта от РА, с която е:

=отказан ДК 1 270,56 лв. за данъчни периоди през 2006г. за закупен бензин на осн. чл. 65, ал. 1, т. 3 ЗДДС /отм./;

=отказан ДК 5 913,60 лв. по 6 бр. фактури за 03.2006 г. по доставки на "Джи Ем Пи Комерсиал" ООД Сливен;

=отказан ДК 11 200,10 лв. по 12 бр. фактури м. 03 и 04.2006 г. по доставки на "Си Джи Къмпани" ООД;

=отказан ДК 5 027,50 лв. по 9 бр. фактури за м. 11.2006 по доставки на ЕТ "Иванов -ВН" гр. Габрово;

=отказан ДК в размер на 436,67 лв. за данъчен период м. 10.2006 г. по една фактура на "Сико С" ООД за купуване на душ кабина.;

=определен корпоративен данък в размер на 606,63лв. главница и 105,31 лв. по чл. 36, ал. 2 ЗКПО.

1. Съдебното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата против ревизионния акт, в частта му по ЗДДС/отм./, е постановено при неправилна преценка за действителност на акта в тази му част, поради неправилно тълкуване на нормите, регламентиращи материалната компетентност на данъчните органи, действащи към момента на издаване на ревизионния акт.

С АПВ № 334/07.03.2006г. по справка-декларация от 10.02.2006г. е признат ДДС за възстановяване за м. 01.2006г. в размер на 1 227,27 лв.

С АПВ № 880/04.05.2006г. по справка -декларация от 14.04.2006 г. на ревизираното лице е признато право на данъчен кредит за м. 03.2006 г. в размер на 33 524,47 лв. като не са установени несъответствия от дневници за покупки и справки - декларации по ЗДДС и посочената сума е призната за възстановяване.

С АПВ № 1174/12.06.2006 г. по справка-декларация от 15.05.2006г. на ревизираното лице е признат данъчен кредит за м. 04.2006 г. по покупки на горива, захар и др. общо в размер на 29 673,22лв. и посочената сума е призната за възстановяване.

С АПВ № 2658/11.12.2006 г. по справка-декларация от 14.11.2006 г. на ревизираното лице е признат данъчен кредит за м. 10.2006 г. в размер на 3 162,89 лв. и посочената сума е призната за възстановяване.

С АПВ № 2927/29.12.2006г. по справка-декларация от 14.12.2006 г. на ревизираното лице е признат данъчен кредит за м. 11.2006 г. в размер по доставки на "Иванов -ВН" ЕТ и декларираната сума от 1 817,86 лв. е призната за възстановяване.

Преди изменението на ДОПК с ДВ бр. 108/2007 г., разпоредбата на чл. 133 от същия кодекс следва да се тълкува в смисъл, че и установените с актове за прихващане и връщане права за данъчните субекти, съответстващи на задължения за данъчната администрация, могат да бъдат изменяни по особения ред на раздел тт на глава ХV? ДОПК. Това се налага от принципа за зачитане на стабилитета на административните актове, породили права за адресатите им. В този смисъл, основателен е доводът в касационната жалба, че след като с представените АПВ е признато право на данъчен кредит по процесните доставки, изменението на данъчните задължения за същите периоди е допустимо само при условията на чл. 133 и сл. ДОПК. Доколкото ревизията не е възложена от компетентния орган по 134, ал. 2 ДОПК - а именно от териториалния директор на НАП Велико Търново, който би следвало да определи и издателя на РА, то определеният от началника на отдел ДДанъчно-осигурителен контролФ при ТД на НАП издател на РА е бил материално некомпетентен и преценката на Великотърновския административен съд за действителност на издадения акт, в посочената част, не е съобразена с цитираните норми. Решението в тази част и в съответната му част за разноските следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което по жалба на ревизираното лице РА в посочената му част бъде обявен за нищожен.

1. В останалата му част съдебното решение е правилно.

Спорът е за определения корпоративен данък по чл. 36, ал. 2 ЗКПО /отм./ в размер на 606,63 лв. главница и 105,31 лв. лихви. При ревизията е установено закупуване на бензин на стойност 7 147,88 лв. през 2006 г., който е използван за експлоатация на леки автомобили. Тези констатации се основават на преглед на Амортизационния план на дружеството за 2006г., където не е имало заведени генератор, моторна резачка и бензинова горелка/, за които ревизираното лице е твърдяло, че е използвало закупения бензин, а са заведени 4 бр. леки автомобили. В хронологичен регистър на счетоводна сметка 613 по аналитична партида Дпарова централаФ не са осчетоводени разходи, включително и за бензин. При липсата на всякакви други доказателства за използването на закупеното гориво за други, свързани с дейността цели, обоснован е изводът, че ревизираното лице дължи 10% данък върху разходите за експлоатация на леките автомобили, с които не се осъществява дейност по занятие по реда и в сроковете по чл. 55, ал. 2 ЗКПО /отм./.

При този изход на процеса, ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора деловодни разноски в зависимост от уважената част на жалбата в размер на 1 472,54лв. Юрисконсултско възнаграждение е присъдено в първата инстанция и не следва да бъде присъждано повторно с оглед разпоредбата на чл. 161 ал. 1 ДОПК.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение