Решение № 10456 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3344/2019 г.

Решение № 10456 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3344/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на В. Ефимов от [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 484 от 17.12.2018 г., постановено по адм. дело № 312/2018 г. по описа на Административен съд – С., в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция против Областна дирекция (ОД) на МВР - С. за разликата в размер на 296, 60 лв. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част и се иска неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски. Подадена е и частна жалба от В. Ефимов срещу определение № 9/07.01.2019 г., постановено по адм. дело № 312/2018 г. по описа на Административен съд – С., с което е изменено решение № 484 от 17.12.2018 г. по същото дело, в частта, с която е отхвърлено искането за заплащане на разноски за сумата от 368, 75 лева. Претендира присъждане на реално направените разноски. В частната жалба се твърди неправилност на определението и се иска отмяна в оспорваната част. Ответникът – ОД на МВР - С., чрез процесуален представител, счита касационната и частната жалби за неоснователни. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени, че както касационната, така и частната жалба, са редовно подадени от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащи на касационен контрол съдебни актове, намира същите за допустими. По отношение на основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Административният съд е сезиран с иск от В. Ефимов да бъде осъдена ОД на МВР - С. да заплати сумата от 896, 60 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и представителство, във връзка със съдебното обжалване на НП № 17-0371-000515 от 19.10.2017 г., издадено от началник група към ОД на МВР – С., транспортни и пощенски разходи. С решение № 106 от 11.06.2018 г. по АНХД № 20/2018 г. по описа на Районен съд – З. е отменено НП, в частта, с която на ищеца е наложено наказание - лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, а с решение № 150/2018 г. по КАНД № 150/2018 г. по описа на Административен съд – С., НП е отменено и в частта, с която са наложени административни наказания - в т. 1 от 200 лева, в т. 2- 10 лв. и в т. 3 -10 лева или общо глоба в размер на 220 лева. Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е осъдил ОД на МВР – С. да заплати на ищеца обезщетение в размер на 600 лева за причинени имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно НП, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.10.2018 г. до окончателното й заплащане. Съдът е отхвърлил иска на Ефимов за присъждане на обезщетение в размер на 200 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, предвид направеното възражение за прекомерност от органа, направените разходи за кореспонденция, пощенски услуги, както и такива за транспорт до гр. С.. Решението, в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че изводите на първоинстанционният съд са необосновани. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице и реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство по обжалване на отменения акт. По делата, приключили с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита е осъществена от адвокат, чиято представителна власт произтича от представеното пълномощно. В производството, развило се пред Районен съд – З. е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорената сума, подлежаща на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилна е преценката на съда, че претендираният като обезщетение адвокатски хонорар по представения договор за правна защита и съдействие по АНХД № 20/2018 г. по описа на Районен съд – З., е прекомерен с оглед вида и сложността на делото и конкретно свършената работа, както и че разходи като пощенски услуги, транспортни разходи и др. не отговарят на изискването да бъдат пряка и непосредствена последица от отменения акт. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на основателността на частната жалба, съдът приема следното: С определение № 9/07.01.2019 г., постановено по адм. дело № 312/2018 г. Административен съд – С. е осъдил ОД на МВР – С. да заплати на Ефимов сумата от 312 лв. представляващи разноски за първоинстанционното производство и е отхвърлил претенцията му за сумата от 368, 75 лв. Съдът е приел, че изходът от оспорването е обусловил основателността на претенцията за присъждане на разноски в присъдения размер. По реда на чл. 248 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, съдът може да се произнесе по направено искане за допълване или изменение на решението в частта относно разноските. Искане за това е направено в описания в чл. 248, ал. 1 срок, от участваща в производството страна и при направено в хода на съдебното дирене искане за присъждане на разноски. Представени са доказателства за размера на изплатеното възнаграждение на процесуалния представител. С оглед естеството на производството и размера на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът е взел предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено на упълномощения за правна защита и съдействие адвокат. Съдът при определяне на възнаграждението е взел в предвид направеното от органа възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и обстоятелството, че предявеният иск е частично основателен. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че определението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед отхвърлянето на касационната и частна жалби разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Независимо от изхода на делото в полза на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, която урежда възлагането на разноски в производствата по този закон, не е предвидено, че на ответника се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение