Решение № 10010 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6375/2007 г.

Решение № 10010 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6375/2007 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Съдебното производство е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Георги Борисов Северов от гр. София, срещу Решение № 645 на Министерския съвет на Република България от 30.08.2006 г. (ДВ, бр. 74/2006 г. попр. ДВ., бр. 49 от 19.06.2007 г.), за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Софийски околовръстен път - южна дъга", участък "Симеоновско шосе-бул. България" от км 44+720 до км 49+291.40, намиращи се на територията на област София, в частта на т. 101 относно определеното обезщетение от 9 268 лв. за отчуждените 92 кв. м, представляващи част от недвижим имот - УПИ-I-184, находящи се в кв. 16 по плана на гр. София, в. з. "Киноцентъра-IIIч. разширение", постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС. В жалбата се сочи, че оценката на имота не съответства на действителната му пазарна цена. Молбата е да се измени административният акт в частта, с която е определен размера на обезщетението. Претендират се лихва и разноски. Ответникът - Министерският съвет, чрез процесуалния си представител юрк. Милошева, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Алтернативно пледира обезщетението да се съобрази с вариант 1а на оценителната експертиза. Заинтересованите страни - МРРБ и МФ не изразяват становища. Заинтересованата страна НА "Пътна инфраструктура", чрез процесуалния си представител юрк. Йорданова, поддържа доводи че определената от административния орган оценка на паричното обезщетение е обективна и е съобразена с приложимия закон - в частност с разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗДС. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, за да се произнесе взе предвид следните съображения: Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана в срок, считано от поправката на решението на МС в ДВ бр. 49/19.06.2007 г. Това е така по следните съображения: От представените по делото писмени доказателства е видно, че в т. 101 на оспореното пред настоящия съд административно решение, административният орган е признал първоначално право на обезщетение в размер на 9 268 лв. на Константин Иванов Драгостинов за отчуждената част от 0, 092 дка представляващи част от недвижим имот - УПИ-I-184, находящи се в кв. 16 по плана на гр. София, в. з. "Киноцентъра-IIIч. разширение". За да докаже правата си на собственик на процесния имот обаче, както и за да обоснове правния си интерес от обжалването, жалбоподателят Георги Борисов Северов е приложил като доказателство по делото нот. акт № 15, том I, дело № 10/2003 г. от 5.03.2003 г. за покупко-продажба на неурегулиран поземлен имот пл. № 184 от кв. 616 по плана на гр. София, м. "Под голямата могила", а по скица съставляващ УПИ I-184 по плана на София, местност в. з. "Киноцентъра III ч. разширение" с площ 585 кв. м и 95 кв. м, попадащи в улица, съгласно който е купил от Цана Костадинова Мирчева (в качеството й на наследник на Костадин Иванов Драгостинов) така описания имот. Настоящият състав приема, че собственик на отчуждения имот, към момента на отчуждаването му за държавна нужда, е Георги Борисов Северов. С решението за поправка, публ. ДВ., бр. 49 от 19.06.2007 г., МС е разпоредил вписването допълнително в графа № 3 - "собственик" - Георги Борисов Северов, графа № 4 - ЕГН на лицето и графа № 5 адресът му, без корекции на сумата, присъдена като обезщетение за имота. Ето защо настоящият състав приема, че жалбата е подадена в 14-дневния срок и следва да бъде разгледана. По същество жалбата е основателна при следните съображения: По делото е приложена е като доказателство независима експертна оценка от м. юли 2006 г. на имотите, отчуждени за държавната нужда, възложена от административния орган и извършена от лицензирани оценители на имоти съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС. В обяснителната част на експертната оценка е отразено, че отчуждените имоти по трасето на "Софийски околовръстен път - южна дъга", участък "Симеоновско шосе-бул. България" от км 44+720 до км 49+291.40 са оценени, като са взети предвид 79 бр. удостоверения за вписвания на Службата по вписванията, информация от агенции за недвижими имоти в гр. София за пазара на поземлени имоти в района на обекта, справки за проучени сделки с имоти в райони Лозенец и Витоша за периода от 2005 до 6.06.2006 г. по данни от Службата по вписванията и др., като при изготвяне на оценката са използвани данните за засегнатите имоти и имената на собствениците съгласно изготвения от "ГИС - София" ЕООД през м. юни 2006 г., план за отчуждаване и парцеларен план за строителство на обект "Разширение на Софийски околовръстен път - южна дъга" от п. в. "Бояна" до ул. "Самоковско шосе", участък от км 44+720 до км 49+291.40. По този начин за отчуждената част от 92 кв. м от имота, посочен в жалбата е дадена оценка от9 268 лв. По делото са допуснати и изслушани от съда три експертизи. При изготвянето на заключението на еднолична експертиза вещото лице е приело осреднената стойност на сделки с имоти в района на отчуждения имот, по които едната страна е търговец и които са сключени една година отпреди назначаването на независимата оценка - м. май 2006 г. - като се е съобразил с понятието "пазарни цени" по чл. 32 от ЗДС. Приложил е като доказателство копия на нот. актове № 78 от 9.02.2006 г. и № 182 от 22.06.2006 г. При това положение вещото лице предлага стойността на обезщетението да възлезе на 55 416 лева. След оспорване в с. з., проведено на 12.05.2008 г. от процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Гърбатов, съдът допусна допълнителна експертиза, която след запознаване с допълнително представени от страните доказателства да изготви заключение в два варианта: каква е стойността на процесния имот по осреднени стойности на изповядани сделки в района за срок една година отпреди възлагането на независимата оценка (т. е. от м. май 2005 до м. май 2006 г.) и за срок от една година отпреди поправката в Държавен вестник бр. 49/2007 г. (т. е. от м. юни 2006 до м. юни 2007 г.). В представеното на съда допълнително заключение от 28.11.2008 г. вещото лице предлага по първия вариант обезщетение в размер на 110 342, 04 лв. или по 1 199, 37 лева на кв. м, а по втория дава заключение, че нито едно от представените от жалбоподателя доказателства не е годно да бъде използвано при изготвяне на оценката, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 32 от ЗДС и не касае имоти в близост до отчуждавания, но предлага обезщетение в размер на 28 290, 92 лв. или по 307, 51 лв. на кв. м. за отчуждения имот ползвайки други вписани нот. актове. Съдът е констатирал пропуски и неточности в експертизата, отменил е хода по същество на делото и е върнал същото в открито съд. заседание, като е възложено на вещото лице конкретната задача да преработи експертното заключение, съгласно дадените от съда указания в съд. заседание от 12.05.2008 г. В допълнително заключение от 25.05.2009 г., вариант I вещото лице предлага оценка за отчуждения имот по 874, 12 лв за кв. м, след осредняване на стойностите на вписаните в Службата по вписванията сделки по нот. актове № 164 от 16.02.2006 г. и № 78 от 9.02.2006 г. или общо оценка на обезщетението 80 419 лева. По втория вариант са разработени три вида обезщетения, от които само първият (Б. I.) засяга имоти в непосредствена близост с отчуждавания. По този вариант предлаганото обезщетение е в размер на 1 019, 16 лв. за кв. м или общо 93 763 лева. Настоящата инстанция кредитира допълнителното заключение от 25.05.2009 г. във варианта А. I, а именно съгласно осреднената стойност на пазарните свидетелства за периода считано от една година преди възлагането на независимата експертна оценка, тъй като такова е изискването на § 1 от ДР на ЗДС. Да се приеме заключението във втория му вариант (считано за срок от една година преди публикуването на поправката на решението на МС в ДВ) би означавало жалбоподателят да бъде поставен в превилигировано положение спрямо останалите собственици на отчуждени в района имоти. Ето защо определеното в Решение № 645 обезщетение следва да се увеличи от9 268 лева на 80 419 лева. При този изход на делото ответникът дължи на жалбоподателя заплащане на понесените по делото разноски, представляващи възнаграждение за адвокатска защита съгласно договор за правна помощ и съдействие от 12.05.2008 г. - 400 лв., и възнаграждения за експерта - 400 лв., или общо сумата от 800 лв. Предвид отсъствието на правна сложност по делото съдът намери, че не следва да присъжда разноски в размер на 1 500 лева, които са платени допълнително на адв. Гърбатов с дата 1.12.2008 г. Съдът намира също, че претенцията за лихви е неоснователна, тъй като в случая не става въпрос за облигационни правоотношения. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение,