Решение № 6586 от 4.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, срещу Решение 1238 от 18.06.2021 г. по адм. дело 3064/2020 г. на Административен съд Пловдив.В касационната жалба се поддържа, че съдебният акт е неправилен и необоснован касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за липса на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. В тази връзка касаторът сочи, че съдът напълно е пренебрегнал съществени за изясняването на фактическата обстановка обстоятелства, в резултат на което е формирал неправилен извод за незаконосъобразност на оспорения акт. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът А. Ранчев, редовно призован, се представлява от адв. Ковачева, която излага становище за неоснователност и необоснованост на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар. Прилага писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. С оспореното решение, по жалба на А. Ранчев, е отменен Ревизионен акт Р16001620001196-091-001/17.08.2020 г., издаден от органи на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение 536/29.10.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ на А. Ранчев за периода 2015 г. - 2018 г., в размер на 5771,52 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 2037,74. За да постанови решението съдът е приел, позовавайки се на приетата по делото и неоспорена от страните ССЕ, че не се констатира превишение на разходите над приходите за периода 2015 2018 г., предвид което липсва основание за определяне на допълнителни данъчни задължения за тези периоди и РА се явява незаконосъобразен. Установено е, че А. Ранчев е местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и данъчно задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през годините, включени в обхвата на ревизията. Същият е физическо лице без дейност като едноличен търговец и едноличен собственик на капитала на дружествата "Волос - 05" ЕООД и Хепи Ем ЕООД и е съдружник в Акта Медис" ООД. Извършената ревизия се предхожда от проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с протокол ПФ-16001619000938-073-001/28.02.2020 г., при която е констатирано несъответствие между получените доходи и извършените разходи, в резултат на което процесната ревизия е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК. Приходният орган не е признал представените от ответника доказателства за получени заеми от различни физически лица, а по отношение деклариран заем от Волос 05 ООД е приел, че е твърде назад във времето и сумата останала по него няма как да е останала налична към началото на 2015 г. Относно получени банкови кредити е прието, че са ирелевантни за спора. В резултат на изложеното с РА за 2015 г. е установена отрицателна разлика в размер на 37025, 44 лв., приета за доход с неустановен произход, съответно определен е дължим данък в размер на 3702,54 лева, ведно с лихви за просрочие в размер на 1590,23 лв. За 2016 г. е установен дължим данък в размер на 738,73 лева ведно с лихви за просрочие в размер на 242,36 лв. За 2018 г. е определен дължим данък в размер на 1954,14 лв., разлика за довнасяне - 1330, 25 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 166,29 лв. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, позовавайки се на констатациите в приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССЕ, че по отношение паричен заем в размер на 39 800 лв., за който са представени доказателства, че е получен от "Волос 05" ООД сумата следва да бъде включена в началното салдо за 2013 г., тъй като в хода на ревизията е констатирано, че за периода 2010 г. 2012 г. лицето не е придобивало движима и недвижима собственост, няма данни да е предоставяло заеми, да е правило дарения или да е правило покупки от регистрирани лица и фирми по ЗДДС на значителни стойности. Заемът е отпуснат за 15 години, като се установява, че ревизираното лице не е възстановило заема на дружеството. Предвид това съдът е изложил мотиви, че тази сума следва да участва при изготвянето на паричния поток на лицето. На следващо място е прието, че по отношение на получен банков заем от 08.05.2012 г., предоставен от ЦКБ АД в размер на 20 000 лв. също липсват доказателства тази сума да е разходвана, поради което същата правилно е включена в началното салдо към 01.01.2013 г. По отношение трите заема, получени от различни физически лица, за които са представени договори за паричен заем и обяснения на лицата, за които е установено, че са имали възможност да предоставят паричните средства на ревизираното лице, съдът е приел, че сумите са действително предоставени и общата сума по заемите в размер на 27000 лв. следва да бъде включена в паричния поток за 2018 г. като приход на лицето. Вземайки предвид горецитираните суми и след извършена съпоставка от вещото лице в приетата по делото ССЕ, не е констатирано превишение на разходите над приходите за периода 2015 г. - 2018 г., поради което съдът е приел, че липсва основание за определяне на допълнителни данъчни задължения за тези периоди. След като липсват годни доказателства обосноваващи наличието на хипотезата на чл. 122, ал.1, т.2 и т. 7 от ДОПК, то РА е приет за незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Съдът обосновано е приел, че РА е материално незаконосъобразен, тъй като е издаден при липса на годни доказателства относно наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. При провеждане на ревизионно производство по особения ред на чл. 122 ДОПК, какъвто е процесният случай, в тежест на органа по приходите е да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, като по аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е на органите по приходите. За да издаде ревизионния акт, органът не е кредитирал предоставените доказателства за получени заеми от различни физически лица, въпреки че се установява, че последните са разполагали с достатъчно средства, за да могат да предоставят заеми на ответника. Не са взети предвид и получените банкови кредити, което противоречи на принципа на обективност, залегнал в чл. 3 от ДОПК. Правилни са изводите на съда относно приемане на сумата получена като заем от Волос 05 ООД за налична при положение, че са налице доказателства, че за периода 2010 г. 2012 г. лицето не е придобивало движима и недвижима собственост, няма данни да е предоставяло заеми, да е правило дарения или да е правило покупки от регистрирани лица и фирми по ЗДДС на значителни стойности, както и заемът не е върнат. Неоснователни са изложените от касатора твърдения, че приетото по делото заключение на ССЕ няма доказателствена стойност и сила за оборване констатациите на органите по приходите в оспорвания ревизионен акт, тъй като изчисленията в него са изготвени като са взети предвид описаните заеми от физически лица, за реалното получаване на които не са представени безспорни доказателства, а включените суми от банкови кредити и заем от Волос 05 ООД са получени далеч преди началото на ревизирания период. Относно предоставените парични средства в размер на 39 800 лв. са приложени множество писмени доказателства, представени от юридическото лице, отпуснало заема, които не са оспорени от приходния орган. Лисват данни заемът да е погасен или ответника да е придобивал движима и недвижима собственост, да е предоставял заеми, да е правил дарения или покупки от регистрирани лица и фирми по ЗДДС на значителни стойности, предвид което правилно административният съд е приел, че паричните средства по отпуснатия заем следва да участват при съпоставката на приходи и разходи на лицето. Неподкрепени от доказателствата по делото са и наведените доводи, че предоставените три заема от различни физически лица не следва да участват в паричния поток на лицето. Обратно на изложените твърдения, органът по приходите не е оборил представените в хода на ревизията доказателства /разписки, договори/, като е изложил общи мотиви, че същите са създадени за целите на ревизионното производство, тъй като не са представени към момента на извършваната проверка. Предвид гореизложеното касационната инстанция приема, че решението на АС-Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на А. Ранчев сумата от 1320 лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,