Решение № 6008 от 16.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12156/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" /ДПУСЯ/- гр. София, чрез пълномощника юрк. В. Василев, против решение 6717/07.11.2023 г., постановено по адм. дело 6102/2023 г. по описа на Административен съд - София град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Твърди се нарушение на закона във връзка с изискванията за форма и съдържание на процесния акт, както и на задължението за уведомяване на касатора за започване на производството. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на обжалвания административен акт. Претендират се разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, пълномощникът на касатора юрк. Василев, поддържа доводите и исканията в жалбата. Ответниците Б. З. и Б. К. - инспектори в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" Югоизточна България, към Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез процесуален представител Е. Златева, представят писмен отговор със становище за оспорване на касационната жалба. Считат обжалваното решение за правилно и искат да бъде оставено в сила. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, като счита обжалваното решение за правилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" (ДПУСЯ) срещу предписание, издадено на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, обективирано в т.V.2 от Констативен протокол 09-02-42/14.02.2023 г. на инспектори в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" - Югоизточна България, към Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), като в полза на ДАМТН са присъдени разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. От фактическа страна по делото е установено, че при извършена проверка на 14.02.2023г. от страна на длъжностни лица към РО НЯСС Югоизточна България, на язовир "Малко Градище 962/Еловица-2", находящ се в землището на с. Малко Градище, община Любимец, област Хасково, който язовир е собственост на ДПУСЯ, е установено, че водният откос е без защита от вълни, с нарушен геометричен профил поради ерозия от вълнови явления. Горната констатация е отразена в съставен КП 09-02-42/14.02.2023 г., с т.V.2 от който е дадено предписание по осъществяване на безопасна техническа експлоатация, според което собственикът следва да възстанови геометричния профил на водния откос, като е определен срок до 28.08.2023 г. КП е връчен на представител на собственика ДПУСЯ, който е присъствал на проверката. Към преписката са представени констативни протоколи от 20.04.2021г. и от 28.04.2022г. на инспектори в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" - Югоизточна България, към Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, които не съдържат предписания със същия предмет като по оспорения акт. Въз основа на горните обстоятелства, от правна страна административният съд приел, че жалбата е неоснователна. Установил е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във вр. чл. 190а, ал. 1,т.3 от Закона за водите, при спазване на установената форма по чл.59 АПК и на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона при безспорно изяснени обстоятелствата по случая. Във връзка с компетентността на издателите на акта в решението се сочи, че по делото са приложени заповеди на председателя на ДАМТН, с които са оправомощени длъжностни лица от РО НЯСС Югоизточна България, включително двамата ответници, да издават предписания относно предприемането на мерки за осигуряване на изправното техническо състояние на язовирните стени. Решаващият съд е установил, че оспореният акт съдържа описание на фактическите основания за постановяване на предписанието; че собственикът е надлежно уведомен за проверката на язовира, при която е присъствал негов представител. По съществото на спора е прието за доказано нарушение на геометричния профил на водния откос поради ерозия от вълнови явления, което е основание за извършване на предписаните дейности за възстановяването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК прави препращане към същите. Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства по повод издаденото на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите предписание, обективирано в т.V.2 от Констативен протокол 09-02-42/14.02.2023 г. на инспектори в РО НЯСС Югоизточна България към ДАМТН, след надлежна преценка на които са формирани обосновани и правилни правни изводи за съответствие на акта с материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни и възстановителни дейности. Обратно на поддържаната в жалбата теза, процесният констативен протокол е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица, право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. В съответствие с разпоредбите на закона, със Заповед А-776/22.12.2021 г., Заповед А-354/27.05.2022 г. и Заповед А-603/02.09.2022 г. на председателя на ДАМТН, са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта, да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Въз основа на изложеното, правилно административният съд е констатирал наличие на компетентност за издаване на оспорените предписания, които се явяват валиден административен акт. Обосновани от доказателствата и съответстващи на относимите норми на материалния закон, са изводите в оспореното решение за законосъобразност на обжалваните предписания по чл. 190а, ал. 2 ЗВ, обективирани в т.V.2 от КП. Видно е, че същите са издадени въз основа на проверка на техническото състояние на язовир "Малко Градище 962/Еловица-2", находящ се в землището на с. Малко Градище, община Любимец, област Хасково, собственост на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири". Последното е надлежен адресат на акта, тъй като според чл. 190а ЗВ предписанията, които дава председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, се адресират именно към собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, които са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5, съгласно нормата на чл. 190а, ал. 2 ЗВ. В случая е безспорно, че собственик на процесния язовир е Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" и същият според чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, обн. ДВ бр.9/31.01.2020г., стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната експлоатация на язовира и опазването на околната среда. Съгласно чл. 25, ал. 2 от посочената наредбата, безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците. В случая актът, в който са обективирани предписанията, съдържа разпоредителна част, с която на ДПУСЯ е наредено активно поведение да възстанови геометричния профил на водния откос на язовира, като му е определен срок за изпълнение. Налице е властническо волеизявление, създаващо конкретно задължение за адресата, което съответства на визираните материалноправни норми и на целта на закона за поддържане на язовирните стени в изправно техническо състояние за да се защити живота и здравето на населението. Видно е, че предписаното поведение е обосновано с фактическите констатации на проверяващите длъжностни лица за това, че водният откос е без защита от вълни, с нарушен геометричен профил поради ерозия от вълнови явления, което налага възстановяването му, необходимо за осъществяване безопасна техническа експлоатация на язовира. От изложеното следва, че са налице фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт. Обжалваното предписание е законосъобразно, поради което правилно административният съд е отхвърлил предявената срещу него жалба като неоснователна. Във връзка с доводите на касатора за процесуални нарушения и липсващо съдържание на акта, касационната инстанция счита следното: Законът за водите не предвижда специален ред за извършването на проверката от оторизираните длъжностни лица на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, като в случая при проверката е присъствал представител на собственика на язовира, който не е направил възражения по протокола. В тази връзка не е нарушено правото на защита на жалбоподателя в хода на производството, а липсата на уведомление по чл.26 АПК за започване на производство не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е приел административният съд. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за нарушение на формата при издаване на предписанието. Действително в оспорения акт не е посочено в какъв срок пред кой орган може да се обжалва, но горният пропуск води до удължаване на срока за оспорване на два месеца, съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК. В случая, КП с обективираното в него предписание, е връчен на жалбоподателя на 01.06.2023г., който своевременно го е оспорил пред съда, с което е реализирал правото си на защита. Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че контролните органи на ДАМТН са спазили изискванията на чл. 190б, ал. 1 ЗВ и чл. 118 от Наредбата при извършената проверка и след изясняване на фактите и обстоятелствата на чл. 35 АПК и информиране на заинтересования собственик ДПУСЯ, са изготвили валиден констативен протокол, с който въз основа на фактическите констатации са дали законосъобразни предписания. С оглед на горното, обжалваното решение за отхвърляне на жалбата срещу административния акт е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход, на касатора не се следват разноски. На ответника, съдът присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв., платими от ДПУСЯ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение