Решение № 271 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1533/2011 г.

Решение № 271 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1533/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия К. М. Х. против присъда № 93 от 11.03.2011 г. постановена по в. н. о. х. д. № 39/2011 г. на Благоевградския окръжен съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, които се поддържат и в съдебното заседание. Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невинен. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, не са допуснати сочените нарушения и присъдата следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК намери за установено следното: Благоевградският окръжен съд с присъда № 93 от 11.03.2011 г. по в. н. о. х. д. № 39/2011 г. е отменил присъда № 6262 от 13.12.2010 г. по н. о. х. д. № 573/2010 г. на Районен съд- Разлог и вместо нея постановил нова, с която признал подсъдимия К. М. Х. за виновен в това, че на 22.10.2008 г. в с. Филипово, общ. Банско, в качеството си на длъжностно лице- кмет на с. Филипово, в кръга на службата си съставил официален документ- удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 123 за 2008 г. по описа на кметство с. Филипово, в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че името Т. С. Молла и името Т. А. М. са на едно и също лице, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства, поради което и на основание чл. 311, ал. 1 във вр. чл. 54 от НК го осъжда на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съображенията, изложени в подкрепа на наведените касационни основание са в две посоки- че събраните по делото доказателства не установявали по несъмнен начин извършване на деяние по чл. 311, ал. 1 от НК и в тази връзка съдът не е изследвал внимателно характера на издадения документ, какъвто всъщност подсъдимият нямал задължение да издава, както и алтернативно съдът не се е произнасял дали не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК. Възраженията са неоснователни. При разглеждането на делото са събрани достатъчни по обем доказателствени материали, които преценени в тяхната съвкупност от въззивния съд, в съответствие с изискванията на чл. 107, ал. 5 от НПК са внимателно проверени, а фактическите изводи на съда са в съответствие с доказателствената съвкупност, без да е налице игнориране или превратно тълкуване на доказателства по делото. Няма спор, че подсъдимият е длъжностно лице и в това си качество е водил регистрите за гражданското състояние, извършвал е административни услуги в т. ч. е издавал и удостоверения за идентичност на лицата с различни имена. При постъпване на искане за издаване на такова удостоверение подсъдимият е бил длъжен да извърши проверка в регистрите на населението- личен регистрационен картон, в който се съдържат всички промени в гражданското състояние на лицето. Установено е по несъмнен начин, че по повод устно искане от свид. Т. С. Молла подсъдимият е издал инкриминираното удостоверение № 123 по описа на кметството за 2008 г., в което ръкописно изписал, че името Т. А. Молла и Т. С. Молла са на едно и също лице. Това обстоятелство е невярно и доказано от данните по личния регистрационен картон на Т. С. Молла, в който отразената промяна на името е от И. С. М. на Т. С. Молла. Правилен е извода на въззивния съд, че са доказано както обективните, така и субективни признаци на чл. 311, ал. 1 от НК, като съдът е изложил достатъчни убедителни съображения за всички съставомерни признаци и те се споделят изцяло от настоящия състав. Подсъдимият е съзнавал отразените неверни обстоятелства, още повече, че е познавал лично лицето Т. Молла, знаел е, за причините поради които той се нуждае от този документ/ уреждане на спорни имуществени отношения между Т. С. Молла и съпругата му от една страна и Т. А. М. от друга/, поради което и направените възражения за несъставомерност на деянието са неоснователни. Неоснователно е и възражението за наличието на чл. 9, ал. 2 от НК. Не е налице нито малозначителност, поради която деянието не е общественоопасно, нито пък обществената му опасност е явно незначителна. Установено е, че инкриминираният документ е използван като е представен пред съда по повод водено гражданско дело, касаещо право на собственост върху недвижим имот, той има съществено значение за изясняване на фактите по гражданския спор, поради което и деянието е с повишена степен на обществена опасност. Поради изложените съображения и като споделя изцяло тези на въззивния съд настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания и присъдата следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение