Решение № 8138 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15747/2008 г.
ВАСI отделение18.06.2009 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 213/3.11.2008 г. по адм. д. № 812/2007 г. Великотърновския административен съд. ОСЪЖДА Сашо Андонов Стоев да заплати на НАП - ЦУ - Д "ОУИ" - Велико Търново още 57,94 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8138 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15747/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Сашо Стоев в качеството му на ЕТ "Сашо Стоев - 2001" моли да бъде отменено решение № 213/3.11.2008 г. по адм. д. № 812/2007 г. Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 1500800/21.8.2007 г. на ТД - Плевен като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли делото да бъде върнато на същия съд за ново произнасяне, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" - Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в отговор по касационната жалба моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата против ревизионния акт, административният съд е приел, че ревизията обхваща приложението на ЗДДС (отм.) в периодите м. 10.2003 г. - м. 1.2004 г. 1 м. 10.2004 г. - м. 1.2005 г., 1 - 11.5.2006 г. и 15 - 31.5.2006 г. С РА № 1500800/21.8.2007 г. на ТД - Плевен на касатора е начислен ДДС върху наличните активи към датата на дерегистрацията по ЗДДС на ЕТ "Сашо Стоев 2001" 9000 лв. и е отказано право на данъчен кредит 4847,20 лв. за м. 10.2003 г. и са начислени лихви. С ДАД по ЗДДС № 115/16.11.2005 г. е прекратена регистрацията на търговеца по ЗДДС (отм.), който е връчен на упълномощено лице на 11.5.2006 г., когато е прекратена регистрацията на основание чл. 120, ал. 2 ЗДДС (отм.). При обжалването на ДАД по административен ред жалбата е оставена без разглеждане като просрочена, ДАД, решението за това не е било обжалвано пред съда и ДАД е влязъл в сила. По тези съображения съдът е приел, че възражението за липса на прекратяване на регистрацията по ЗДДС (отм.) е неоснователно. На 15.05.2006 г. търговецът отново е регистриран по ЗДДС (отм.). На основание чл. 119, ал. 3 и 4 ЗДДС (отм.) за периода 1 - 11.5.2006 г. е начислен ДДС 9000 лв. върху пазарната стойност от 45 000 лв. на наличния актив към датата на дерегистрацията трактор Т150 К09. За м. 10.2003 г. с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер 4847,20 лв. по фактура № 63/30.10.2003 г. на "Гогос" ООД с предмет промишлено гориво на основание чл. 6, чл. 55, ал. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 2 и 4 ЗДДС (отм.), тъй като доставчикът не е представил поискани по чл. 32 ДОПК документи за начисляване на данъка и осъществяване на доставката. Съдът е приел, че в съдебното производство не са събрани доказателства, оборващи констатациите в РА. Сашо Стоев е съдружник в "Гогос" ООД, упълномощено лице и лице за контакти. Била е извършена ревизия по чл. 122 ДОПК на доставчика, тъй като не може да бъде намерен на адреса му за кореспонденция. Представени са счетоводни документи при ревизията, от които не може да се направи извод за редовно водено счетоводство от доставчика. В производството пред съда не са представени доказателства за начисляване на данъка и осъществяване на доставката и съдът е приел изводите в РА за липса на начисляване и на доставка за правилни. Било е издадено ДКИ № 65/31.12.2004 г. по фактура № 63/30.10.2003 г., по което при ревизията е увеличен декларирания ДДС за възстановяване за м. 12.2004 г. с 4847,20 лв. и съдът е отхвърлил възраженията на касатора по тази доставка. Съдът е отхвърлил възражението на касатора, че несъставения протокол по чл. 115, ал. 3 ДОПК за предаване на опис на доказателства е съществено процесуално нарушение, тъй като не нарушава правата на касатора. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти административният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. По чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) е въведена фикция за наличие на облагаема доставка при дерегистрацията по този закон и правилно данъчните органи и съдът са приели, че следва да се начисли данък върху стойността на наличните активи към момента на дерегистрацията по ЗДДС (отм.). Възраженията на касатора са обсъдени от административния съд обосновано и законосъобразните изводи на съда се възприемат изцяло от настоящата инстанция, и не следва да се преповтарят. Изменението на чл. 117, ал. 1 ЗДДС (отм.) с ДВ, бр. 100/2005 г., в сила от 1.04.2006 г. на облагаемия оборот, под който се извършва задължителна дерегистрация по ЗДДС (отм.) има отношение към законосъобразността на акта за дерегистрация, но не и към неговата валидност. След като касаторът е пропуснал срока за обжалване на ДАД по ЗДДС (отм.), правилно съдът е приел, че възражението за нищожност акта за дерегистрация е неоснователен. Относно РА, съставена на прекия доставчик "Гогос" ООД правилно съдът е приел, че РА е съставен на основание чл. 122 ал. 1 ДОПК - на лице, което не е намерено на адреса за кореспонденция, с него не се установява редовно водено счетоводство, а от там и доказателствена стойност, предвид чл. 51 ДОПК на счетоводните документи на доставчика и не установява начисляване на данъка по процесната фактура, нито осъществяване на доставката по нея. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 57, 94 лв., тъй като в първата инстанция съдът не е присъдил целият дължим размер на юрисконсултското възнаграждение по делото, а само част от него. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение