Решение № 3043 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2855/2018 г.

ВАСVI отделение28.02.2019 г.докладчик т Георги Георгиев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 57 от 5.01.2018 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 747/2017 г. и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд шесто отделение вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22221415009737-091-001 от 26.08.2016 г. издаден от Д. Д. - орган възложил ревизията и С. Л. - ръководител на ревизията в обжалваната част, с която са установени допълнителни задължения към ДОО в размер на 60623. 18 лева и лихви в размер на 6721. 61 лева, допълнителни задължения за ЗО в размер на 22814. 38 лева и лихви в размер на 2509. 19 лева и допълнителни задължения към УПФ в размер на 11849. 38 лева и лихви в размер на 1295. 93 лева за периода от 1.01.2015 г. до 30.09.2015 г. потвърден с решение № 2295 от 23.12.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" при ЦУ на НАП С.. ОСЪЖДА дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП С. да заплати в полза на С. Н. в качеството й на представляваща "Стефика 2013" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Нишава, бл. ..., вх. ..., ап. ... разноски в размер на 9866/девет хиляди, осемстотин шестдесет и шест/ лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3043 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2855/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Н. в качеството на управител и представляваща "Стефика 2013" ЕООД чрез процесуален представител адвокат М. М., пълномощник на адвокатско дружество "М. М. и съдружници" срещу решение № 57 от 5.01.2018 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 747/2017 г. С него се отхвърля жалба на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221415009737-091-001 от 26.08.2016 г. в частта потвърдена с решение № 2295 от 23.12.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" при ЦУ на НАП С.. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Съдържанието на касационната жалба се изразява във възражението срещу констативно съобразителната част на заключението на вещото лице което е едностранчиво и не е било съобразено с доказателствата по делото, а именно установените индивидуални заповеди за командироване за срок по малък от 30 дни. Ответникът, директорът на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП С. чрез процесуален представител главен юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитирания ревизионен акт, в частта, с който са установени задължения към ДОО в размер на 60623. 18 лева и лихви в размер на 6721. 61 лева, задължения за ЗО в размер на 22814. 38 лева и лихви в размер на 2509. 19 лева и задължения УПФ в размер на 11849. 38 лева и лихви в размер на 1295. 93 лева за периода от 1.01.2015 г. до 30.09.2015 г. Възраженията са били за незаконосъобразност на ревизионния акт, поради което иска отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че ревизираното дружество в ревизирания период е с основна дейност изпращане на работници в чужбина в конкретния случай в Германия, област Тюрингия за извършване на строително монтажни работи. Жалбоподателят в качеството на работодател и осигурител следва да прилага нормите на КСО и КТ приложими за съответния период. Ревизиращият орган е установил, че се дължат допълнителни суми за ДОО, ЗО и УПB, тъй като командировките са продължили над един месец, поради което осигуряването според КСО е върху осигурителен доход 2600 лева за периода 1.04.2015 г. 30.09.2015 г. като с декларации обр. 6 дружеството е декларирало осигурителен доход на командированите лица в табличен вид под предвидения максимум. Установено е, че при ревизията ревизиращите лица са установили размери на допълнителни вноски за ДОО, ЗО и УПФ като са определили основа за облагане, като към определения и деклариран от ревизираното лице осигурителен доход е прибавена разликата между максималния осигурителен доход от 2600 лева и дохода, на който са осигурявани командированите в чужбина. Нормативната база върху която са извършени промените в ревизията е чл. 121, ал. 3 КТ и чл. 6 а КСО като по отношение на държава в която, в която не са определени минимални ставки на заплащане на минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО ставките са определени върху не по малко от максималния месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 КСО. Съдът е кредитирал заключенията на основната и две допълнителни експертизи от които установил размери на допълнителните вноски за ДОО, ЗО и УПФ в по висок размер от установените в ревизионния акт. При неоснователност на жалбата същата е отхвърлена. Така остановеното решение е неправилно като необосновано и в противоречие с материалния закон. Видно от приложенатаа административна преписка ревизионния акт е издаден след извършване на ревизия която е установила задължения, включително за ДОО, ЗО и УПФ и обхващаща период 1.01.2015. до 30.09.2015 г. на дружество СТЕФИКА 2013 ЕООД представлявано от С. Н.. Мотивите на ревизионния акт се основават на констатациите, че за периода месец април 2015 г. - месец септември 2015 г. има командировани лица за работа в Германия със срок на командироване над един месец. Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 3 КТ във връзка с чл. 6 а КСО осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени трудови брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава. За работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО и върху не повече от максималния месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 КСО. В ревизионната преписка са посочени заповеди за командироване със срок повече от един месец. Допълнително определените вноски са прибавени към декларираните от страна на дружеството с декларация обр. 6 с мотивите на ревизиращия орган, че не са взети предвид разпоредбите на чл. 6 а КСО. Съдът в мотивите си е приел за установено от приложените индивидуални заповеди за командировка че всяко лице е командировано за срок по малък от един месец, но е налице многократност на командироването, което по същество сочи на определена устойчивост за определен период от време- сумарно над 30 дни работниците да изпълняват трудовата си функция в друга държава членка на ЕС. И. е правен извод, че правилно ревизиращия екип е приел приложимост на чл. 121, ал. 4 КТ, като от една страна работодателят е следвало да пристъпи към промяна на трудовото правоотношение със съгласието на работника относно съществен елемент мястото на работа, а от друга е следвало да коригира и размера на осигурителните вноски, съгласно регламентацията на чл. 6 а КСО, приложим в хипотезата на командироване по чл. 121, ал. 3 и ал. 4 КТ. Тези изводи от фактическа и правна страна са необосновани и в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 КТ предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му месторабота, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Когато срокът е за повече от 30 дни е нужно съгласието на работника/служителя. В тези случаи на повече от 30 дни срок на командироване се предвиждат и допълнителни изисквания във връзка с условията на работа. От фактическа страна по делото е установено по безспорен начин, че има общи заповеди със съдържание за командироване на работници и служители за срок повече от 30 дни и за същите лица има издадени и индивидуални заповеди за командироване съответно всяка командировка за по малко от 30 дни. При тези констатации е спорен въпросът има ли командировки със срок повече от 30 дни без прекъсване или има отделни командировки със срок по малък от 30 дни. В разпоредбата на чл. 121 КТ няма посочване за броя на командировките за едно лице, няма и забрана относно броя на командировките освен изрично предвидените изисквания във връзка с трудовите права на работниците и служителите за условия на труд и съгласието им за промяна на мястото на работа при срок повече от 30 дни. При така цитирана нормативна уредба фактическия извод, че има сумарно командироване на едно и също лице със срокове по малко от 30 дни и като цяло със срок повече от 30 дни е извод без правно значение в хипотезите на чл. 121, ал. 3 и ал. 4 КТ, които имат различни правни последици от командироването в хипотезата на чл. 121, ал. 1 КТ. Фактическия състав, възприет от съда в мотивите на обжалваното решение не се съдържа в приложимите правни норми на чл. 121 КТ. Така възприетата фактическа обстановка се различава и от установената в ревизионния акт, където се констатира само командироване със срок повече от 30 дни по общите заповеди, но не и сумарно изчисляване на срок на командироване на периоди по малки от 30 дни. При тези констатации съдът намира, че първата инстанция е установила фактическа обстановка извън констатациите в ревизионния акт като ги е допълнила, вместо да прецени законосъобразността на акта само в рамките на установените фактически констатации дали основание за правните изводи и последици. Спорът от фактическа страна е бил изяснен по делото като е приложен неправилно материалния закон. При това положение ревизионния акт в обжалваната част е незаконосъобразен с оглед на установеното от фактическа страна и с оглед на правните изводи, че се дължат допълнителни размери на вноски за ДОО, ЗО и УПФ и като такъв е следвало да бъде отменен. Следва за това да бъде постановено решение, с което се отмени изцяло обжалваното и вместо него постановено друго, с което се отмени и ревизионния акт в обжалваната част. При този изход на делото на касатора се дължат разноските за двете инстанции в общ размер на 9886 лева. Възражението за прекомерност на на тези разноски съдът приема за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд шесто отделение