Решение № 12752 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6849/2024 г.

Производството е по реда на чл. 225 вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София чрез гл. юрк. Станкулова срещу Решение 7108/31.05.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 1246/2024 г., с което, по жалбата на Фанита - Т ЕООД, ЕИК 131515031, гр. София, [жк], [адрес], представлявано от управителя Д. Х., е отменено издаденото от касатора Решение P3M-5800-573/32-302708/16.10.2020 г., с което е определена нова митническа стойност на стоки по митнически декларации за внос, посочени в табличен вид в диспозитива на акта; на основание чл. 77, § 1, б. "а" и § 2 вр. чл. 74, § 3 от Митническия кодекс на Съюза (МКС) са установени задължения в общ размер на 484 807,42 лева, от които мито 159 433,49 лева, ДДС в размер на 325 373,93 лева, заедно със съответните лихви. По подробно изложени в жалбата съображения в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата срещу акта бъде отхвърлена и на администрацията да се присъдят разноските за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, Фанита - Т ЕООД, чрез адв. Желязкова, оспорва основателността й, иска оставяне в сила на решението на АССГ. Не претендира разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за нейната допустимост и основателност. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Пред АССГ е оспорено издаденото от директора на ТД Югозападна, сега ТД Митница София, Решение P3M-5800-573/32-302708/16.10.2020 г., с което е определена нова митническа стойност на стоки по митнически декларации за внос на Фанита Т ЕООД, посочени в табличен вид в диспозитива на акта; на основание чл. 77, § 1, б. "а" и § 2 вр. чл. 74, § 3 от МКС е установено задължение в общ размер на 484 807,42 лева за мито и ДДС, при следните факти: Осъществен е последващ контрол на митнически декларации за внос на Фанита Т ЕООД на основание чл. 48 от МКС и чл. 84, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) за месец януари на 2019 г. във връзка с поставянето на стоки с произход Китайска народна република (КНР) от глави на Комбинираната номенклатура (КН) 61 - 64 Таблица 1 и на стоки с код по КН 42022210 - Таблица 2, оформени през периода 01.01.2018 г. - 31.12.2019 г. под режим Едновременно допускане до свободно обращение и крайна употреба на стоки, които не са предмет на освободена доставка по ДДС". В рамките на проверката е констатирано, че стоки, попадащи в обхвата на глави 61-64 от КН и стоки с код по КН 42022210 с произход КНР са със стойност под прага на 50 % от справедливите цени съгласно § 1, т. 40 от ДР на ЗМ. По отношение на част от декларираните стоки са издадени решения за промяна на митническа стойност. За останалите са извършени контролни действия, включващи проверка за законосъобразност на данните, декларирани в МД и сравнение между тях и предоставените първични документи; анализиране на база данни, включително данни от митнически информационни системи; проверка и проследяване на разплащателните операции с доставчици на стоки и услуги от трети страни; проверка за изпълнение на четирите кумулативни условия, посочени в чл. 70, § 3 от МКС, необходими за определяне на митническата стойност, основана на действително платената или подлежаща на плащане цена и извършените корекции в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Според митническите органи декларираната от вносителя митническа стойност представлява действително платената и подлежаща на плащане цена, но същата е по-ниска в минимален диапазон от рисковия праг и съобразно т. 38 и т. 39 от Решение от 16.06.2016 година по дело С-291/15 на СЕС, разликата в цените може да се приеме за достатъчна, за да обоснове съмненията на митническите органи при отхвърляне на декларираната митническа стойност. Същата следва да бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от информационната система "THESEUS". Формиран е извод, че митническа стойност не може да се определи въз основа на идентични стоки (чл. 74, § 2, б. а) МКС), тъй като описанието на стоките в кл. 6/8 на МД, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно - не включва качество на изделията, изчерпателно описание на артикулите, състава на материала и др., което не позволява прилагането на метода за идентичност на стоките съобразно определението в чл. 1, § 2, т. 4 от Регламент за изпълнение 2015/2447. Съобразено е , че приложимостта на метода е обусловена от безспорно установяване, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време. Идентични са съображенията на митническите органи и за неприложимостта на метода по чл. 74, § 2 б. б) МКС отново е посочено, че описанието на стоките в кл. 6/8 на МД, регистрирани в приблизително същия период е недостатъчно и не може митническата стойност да бъде определена въз основа на сходни стоки. Изключили са прилагането и на методите по чл. 74, § 2 б. в) и г) МКС. След сравнителен анализ между декларираната в МД митническа стойност за единица тегло, осреднената справедлива цена (FAIR РRIСЕ), генерирана от "THESEUS" на JOINT RESEARCH CENTRE към Европейската комисия, наличните данни от Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС-IIIA) и рисковата стойност, е прието, че рисковият праг представлява 50 % от FAIR РRIСЕ. Посочено е, че са били въведени ограничителни критерии при извършване на сравнителен анализ на наличните данни в МИС-IIIA, изразяващ се в подробна оценка на обстоятелствата, като са отчетени всички елементи на стоките, които могат да окажат влияние върху тяхната икономическа стойност, като физическите, функционалните и качествените им характеристики, материалите за производство, доброто име на остойностяваните стоки и други. След преглед от МИС-IIIA на всички декларации за внос е установено, че конкретно посочени стоки от процесни митнически декларации са декларирани с неправилно тарифни номера, които са променени с административния акт. Съобразно чл. 22, § 6 МКС вносителят е уведомен, че поради възникнали основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на декларираните стоки по конкретните МД. Последвало издаването на оспореното решение. При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно като издадено от директора на Териториална дирекция Югозападна към Агенция Митници, имащ качеството "митнически орган" по смисъла на чл. 5, т. 1 от МКС, обективирано е в изискуемата писмена форма. Не е спазено обаче изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. Настоящият касационен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Според дефиницията в т. 40 на § 1 ДР на ЗМ "Справедливи цени" са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години, които се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Съдът с право е съобразил, че решението на митническия орган не съдържа данни относно справедливите цени, за конкретния времеви период, за който те са установени, за техния размер и дали са за стоки, които се класират с посочените кодове. За да се извърши преценка относно това дали съмненията на митническия орган са основателни, в решението му следва да бъдат изложени мотиви, обосноваващи тези съмнения, в случая безспорно свързани с анализ на данните за справедливите цени, на които той се позовава. В решението липсват конкретни фактически съображения по повод твърдението за наличието на основание за отхвърляне на декларираната по реда на чл. 70 МКС митническа стойност във връзка с общата констатация, че стоките по процесните митнически декларации, попадащи в обхвата на глави 61-64 от КН и стоки с код по КН 42022210 с произход КНР, са със стойност под прага на 50 % от справедливите цени. Едва в производството по чл. 226 АПК е представена справка от системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") за осреднена справедлива цена (FAIR РRIСЕ) на стоки, попадащи в глави 61-64 за 2018 г. 2019 г. и стоки с код по КН 42022210 за период 01.01.2018 г. - 31.12.2019 г. Това процесуално действие не може да санира пропуска на администрацията да мотивира утежняващия акт. С оглед изложеното, правилно административният съд е приел, че за да се извърши преценка относно това дали съмненията на митническия орган са основателни, в решението му следва да бъдат изложени мотиви, обосноваващи тези съмнения, безспорно свързани с анализ на данните за справедливите цени, на които той се позовава. В случая такива мотиви не са налице. Дори при извод, че разликата между констатираната справедлива цена на стоките и декларираната такава е толкова голяма, че обосновава тези съмнения, се поставя въпросът за законосъобразното определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Правилно е приел АССГ, че само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото, при установената поредност, като в това отношение се дължат фактически и правни съображения. В разглеждания случай формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Липсата на конкретни съображения за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г. е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3, на която се е позовал касаторът в оспореното решение. Хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г. представлява последна възможност за определяне на митническата стойност и именно заради това основната и единствена предпоставка за прилагането ѝ е да са изчерпани всички други възможности. При обсъждането на първия и втория метод по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 административният орган е цитирал дефинициите и е посочил, че методите са неприложими, тъй като липсвала изчерпателна информация относно характеристиките на стоките. Съгласно чл. 141, § 1 и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, б. а или б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Възможността на митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, не освобождава същата от задължение да мотивира решението си. Представените по делото справки сочат огромен брой декларирани и приети митнически стойности на стоки, попадащи в обхвата на глави 61-64 от КН и с код по КН 42022210 с произход от КНР, но липсват анализ и съображения защо те не са сходни с тези по процесните МД, след като са със същите кодове, произведени в същата държава и т.н. Този анализ е необходим освен за съдебната проверка на акта, но и за да се позволи на заинтересованото лице да прецени обосноваността му и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали да го обжалва. Държавите членки, като упражняват процесуалната си автономия, трябва да уредят последиците от неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на митническите органи, сочи СЕС в решението от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/16, LS Customs Services, т. 45 и решение на СЕС от 9 юни 2022 г. по дело С-187/21, FAWKES Kft, т. 54. Значението на мотивите според ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е такова, че неизлагането им към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. По тези съображения настоящият касационен състав приема, че като е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспореното решение на митническия орган и го е отменил, Административен съд София-град е постановил съответно на приложимите материалноправни норми решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора право на разноски има само ответникът по касационната жалба, но пълномощникът му изрично заявява, че от дружеството не са направени такива за настоящото производство. Представен е повторно списък на деловодните разноски за първата касационна инстанция, надлежно предявени по адм. д. 6055/2023 г. на ВАС. При повторното разглеждане на спора по адм. д. 1246/2024 г. АССГ не е изпълнил задължението си по чл. 226, ал. 3 АПК и не ги е присъдил. Пропускът е бил отстраним по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, но от дружеството такова искане не е заявено в срока за обжалване на решението. По тези съображения искането на Фанита Т ЕООД за присъждане на разноските по адм. д. 6055/2023 г. не следва да бъде уважено. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, в състав на Първо отделение,