Решение № 13163 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6544/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Т. чрез процесуален представител срещу Решение 1440/05.03.2024г., постановено по адм. дело 8007/2022г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт Р-22002221000309-091-001/24.03.2022г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, потвърден с Решение 1004/24.06.2022г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на физическото лице е ангажирана отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за невнесени задължения, както следва: за корпоративен данък за периода от 2013г. до 2014г. главница в общ размер на 6 235.71лв. и лихви за забава в размер на 5 000.85лв.; данък върху добавената стойност за данъчни периоди юли 2013г. до април 2015г. и от юни 2015г. до декември 2015г. главница в общ размер на 59 420.88лв. и лихви за забава в размер на 35 796.28лв.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите януари 2013г. до август 2014г. главница в размер на 15 469.52лв. и лихви за забава в размер на 12 716.28лв; задължителни осигурителни вноски ДОО за периодите януари 2013г. до август 2014г., главница в размер на 10 181.20лв. и лихви за забава в размер на 8 363.84лв.; задължения за универсален фонд за периодите януари 2013г. до август 2014г. главница в размер на 2 891.93лв. и лихви за забава в размер на 2 375.91лв; вноски за здравно осигуряване за периода януари 2013г. до август 2014г. главница в размер на 4 572.92лв. и лихва за забава в размер на 3 756.66лв. В касационната жалба са заявени всички категории отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място се сочи, че първоинстанционния съд не е извършил съвкупна преценка на събраните доказателства и по този начин е формирал грешни правни изводи. Прави се възражение за изтекла погасителна давност, като изводите на съда, че такава не е изтекла, предвид характера на задълженията са неправилни. Нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК е обща такава и обхваща и акцесорната и субсидиарна солидарност, каквито са задълженията по чл. 19 от ДОПК. В този смисъл задълженията за ДДС за периодите юли, август, октомври, ноември и декември 2013г.; тези по ЗДДФЛ за януари-април 2013г. и от юни до ноември 2013г. и задълженията за осигурителни вноски за периодите юли-ноември 2013г. следва да се отпишат по давност. Твърди се, че част от доказателствата имащи отношение към реализиране на предпоставките за вменяване на отговорността по чл. 19 от ДОПК са събрани след изтичане на сроковете за издаване на РД и РА и не е следвало съдът да базира своите изводи именно върху тези доказателства, тъй като те не валидират твърдените от органа по приходите факти и обстоятелства свързани с реализиране отговорността по чл. 19 от ДОПК. Сочи се още, че липсват доказателства за законосъобразното връчване на РД което е съществено нарушение на процесуалните правила. Не са налице и материалноправните предпоставки за реализиране отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, тъй като нито данъчния орган, нито съда са извършили действия целящи установяването, че управителя на Трофимо ЕООД се е разпоредил с имуществото на управляваното от него дружество, в резултат на което не могат да бъдат платени задълженията за данъци и осигуровки. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на съдебното решение и да се отмени оспорения РА. Претендират се разноски. Ответната страна - директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба в проведеното съдебно заседание и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно списък. Прокурорът от Върховна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания пред Административен съд София град РА 22002221000309-091-001/24.03.2022г., е ангажирана отговорност на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК на Г. Т. като управител и едноличен собственик на капитала на "Трофимо" ЕООД за дължими и невнесени задължения за данъци и осигурителни вноски както следва: корпоративен данък за периода от 2013г. до 2014г. главница в общ размер на 6 235.71лв. и лихви за забава в размер на 5 000.85лв.; данък върху добавената стойност за данъчни периоди юли 2013г. до април 2015г. и от юни 2015г. до декември 2015г. главница в общ размер на 59 420.88лв. и лихви за забава в размер на 35 796.28лв.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите януари 2013г. до август 2014г. главница в размер на 15 469.52лв. и лихви за забава в размер на 12 716.28лв; задължителни осигурителни вноски ДОО за периодите януари 2013г. до август 2014г., главница в размер на 10 181.20лв. и лихви за забава в размер на 8 363.84лв.; задължения за универсален фонд за периодите януари 2013г. до август 2014г. главница в размер на 2 891.93лв. и лихви за забава в размер на 2 375.91лв; вноски за здравно осигуряване за периода януари 2013г. до август 2014г. главница в размер на 4 572.92лв. и лихва за забава в размер на 3 756.66лв. От фактическа страна АССГ е установил, че РЛ е представляващ и едноличен собственик на капитала на Трофимо ЕООД, като дружеството има изискуеми публични задължения, произтичащи от подадени декларации обр. 6, подадени справки декларации по ЗДДС и подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Установено е, че дружеството е преустановило плащането на задълженията си за данъци и осигуровки от началото на 2013г. Приобщени са били доказателства събрани в хода на първата ревизия, като е установено, че от личните си сметки РЛ е теглило и внасяло суми в особено големи размери, неотносими към получаваните от РЛ доходи. Констатирано е от движението на паричните средства на дружеството, че са налице изходящи преводи към контрагенти на Трофимо ЕООД в особено големи размери, спрямо стойността на доставените фактури, плащани са вноски за автомобили, постъпили са входящи и изходящи преводи в особено големи размери към доставчици и клиенти на дружеството. РЛ е извършвало тегления в брой от банковите сметки на дружеството, а лицето София Ашикян, на трудов договор към търговеца, също е внасяло суми в особено големи размери по банкови сметки на РЛ. Данъчния орган е установил, че през 2013г. РЛ е изтеглило сума в брой от 82 676.98лв. и е направило вноска в размер на 2 613.50лв., като за остатъка липсват доказателства сумата да е разходвана за дейността на дружеството. По сметка от Райфайзенбанк АД РЛ през 2013г. е изтеглило в брой 108 019.90лв. и е внесло 21 134.69лв., като за разликата не са представени доказателства, че парите са разходвани за дейността на фирмата. През 2014г. Т. е изтеглил от касата на Трофимо ЕООД 10 720лв. и са платени разходи в размер на 15 626.80лв. по фактури за лизинг на автомобил. През 2013г. от сметка на дружеството в Първа инвестиционна банка РЛ е изтеглило сума в брой от 5 400лв. без представяне на разходни документи. Установено е, че лицето е изтеглило парични средства от банковите сметки на дружеството в общ размер на 183 068.69лв., за които липсват доказателства да са разходвани за дейността на Трофимо ЕООД. РЛ е направило вноски в брой по свои лични сметки в размер на 144 727.61лв. и 104 639.41 евро за периода 2013-2014г. данъчния орган е сформирал извод, че РЛ е извършило умишлени действия, целящи избягване на плащане на просрочени и текущи задължения на дружеството. РЛ като управител е отклонявало парични средства на дружеството, което е довело и до намаляване на имуществото му и поради това не са били платени задължения за данъци и осигуровки. В хода на съдебното оспорване е назначена СТЕ, установяваща, че всички документи по ревизията са подписани с КЕП по смисъла на Регламент /ЕС/ 910/2014; РА е връчен електронно на 01.04.2022г. Всички останали документи са връчени чрез гръцките власти. След извършена проверка решаващият съд е потвърдил валидността на оспорения административен акт приемайки, че последният е издаден от компетентни длъжностни лица по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма съгласно чл. 120 ДОПК като в хода на ревизията не са констатирани съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. Възражението за изтекла давност по отношение част от задълженията за данъци и осигуровки е прието от съда за неоснователно. Посочено е, че за спорните в настоящото производство задължения са наложени обезпечителни мерки чрез издаване на две Постановления за налагане на обезпечителни мерки едното от 29.04.2014г. респек. 26.07.2016г., като с тях изцяло се покриват задълженията на РЛ за ангажираната му отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Установено е, че при повторната ревизия с Постановление е наложена предварителна обезпечителна мярка от 12.11.2021г., продължаващи предните две, като АССГ с определение от 18.11.2019г. ги е продължило до приключване на ревизионното производство с издаване на РА. След издаването му мерките са продължени по реда на чл. 121, ал. 6 от ДОПК вр. чл. 195 от ДОПК с постановление от 04.09.2020г. и едва след отпадане на основанията за налагане на мерките, започва да тече и срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, който според АССГ не е бил изтекъл към момента на настъпилото прекъсване на давността, но според съдебната практика налагането на ОМ не води до спиране на давността. АССГ е посочил, че по отношение най-рано възникналите задължения на Трофимо ЕООД за вноски за ДОО, УПФ, ЗО и данък върху доходите от трудови правоотношения за януари 2013г. по подадени декларации обр. 6 давностния срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК започва да тече на 01.01.2015г. и абсолютната давност изтича на 01.01.2025г. Освен това според съда по отношение давностния срок следва да се посочи и давността по чл. 172, ал. 2 от ДОПК не се прилага съобразно ЗМДВИП като срокът е спрял да тече на 24.03.2020г. и е започнал отново да тече на 21.05.2020г. и следва този срок да се удължи с 58 дни предвид разпоредбата, че до кроя на извънредното положение 10-годишния давностен срок не се прилага. От правна страна в мотивите на съдебния акт са посочени кумулативно необходимите предпоставки на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК и е направено заключение, че по делото са установени всички изискуеми елементи. Посочено е, че РЛ е бил управител, собственик на капитала и представляващ Трофимо ЕООД, както и, че дружеството има непогасени публични задължения, произтичащи от декларирани но невнесени задължения, посочени в подадени СД по ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО и декларации обр. 6 за данък върху доходите на физически лица и задължителни осигурителни вноски. Образувано е изпълнително дело, по което са предприети действия за събиране на задълженията, но те са квалифицирани като трудно събираеми. РЛ не е ангажирал доказателства оборващи изводите на данъчния орган, че в качеството му на управител на дружеството е извършил плащания от имуществото на последното, представляващо скрито разпределение на печалбата. Не са представени доказателства, че към 31.12.2015г. не се установява липса на парични средства в размер на 278 000лв., отчитани от дружеството по сметка 501 каса . Не са представени доказателства от РЛ, че изтеглените парични средства от банковите сметки на Трофимо ЕООД са вложени в независимата икономическа дейност на дружеството. Съдът е възприел доводите на данъчния орган, че изтеглените парични средства не са документално обосновани с надлежно издавани първични счетоводни документи, че да използвани за плащане на разходи или задължения, свързани с осъществяваната от дружеството дейност. Съдът е приел, че Т. недобросъвестно е извършил отклоняване на парични средства, с цел възпрепятстване събирането на установените задължения. В тази връзка е посочено, че са направени разходи за придобиване на дълготрайни активи, въпреки задълженията за невнесени декларирани резултати по СД по ЗДДС. АССГ е приел, че от събраните доказателства се установява, че след извършване на разпоредителни действия от РЛ по отношение Трофимо ЕООД, дружеството не е разполагало нито със суми по банкови сметки, нито с активи, които биха могли да послужат за удовлетворение вземането на НАП т.е. пряко извършените и установени действия от РЛ по отношение имуществото на търговеца е довело и до невъзможност на последното да изплати задълженията си за данъци и осигуровки. АССГ е приело и, че отговорността по чл. 19 от ДОПК обхваща и лихвите, с оглед ТР 5/29.03.2021г., постановено по тълкувателно дело 7/2019г. на ВАС. Обжалваното решение на Административен съд София град е правилно. При разглеждане на делото решаващият състав не е допуснал нарушение на съдебнопроизводствени правила като спорният предмет е квалифициран точно, доказателствената тежест в процеса е правилно разпределена, а фактите и събраните доказателства са отнесени логично към приложимата правна рамка. В тази връзка наведените в касационната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не се установяват, вкл. и наведения довод за невръчване на РД. Видно от заключението на СТЕ РД е бил връчен на РЛ чрез гръцките власти, като този извод не е бил оспорен. От друга страна невръчването на РД не представлява такова съществено процесуално нарушение водещо до отмяна на РА, тъй като РД е неразделна част от РА по арг. от чл. 119, ал. 2 от ДОПК и незаконосъобразността му не подлежи на отделна проверка, а се преценява във връзка с издадения РА. Не са нарушени права на жалбоподателят, тъй като той ги е реализирал чрез оспорване констатациите в РА пред съответния съд. По отношение довода за изтекла погасителна давност, на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК касаеща задълженията за ДДС за периодите юли, август, октомври, ноември и декември 2013г.; тези по ЗДДФЛ за януари-април 2013г. и от юни до ноември 2013г. и задълженията за осигурителни вноски за периодите юли-ноември 2013г. следва да се отпишат по давност, настоящата касационна инстанция приема следното: С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. На първо място с оглед установените най-ранни задължения тези за ДОО, УПФ, ЗО и данък върху доходите от трудови правоотношения за януари 2013г, правилни са изводите на АССГ, че давностния срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК започва да тече на 01.01.2015г., тъй като тези задължения са дължими през 2014г. и ще изтече на 01.01.2025г. т.е. към настоящия момент този срок не е изтекъл. По отношение корпоративния данък за периода 2013г. и 2014г., предвид нормата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО декларацията се подава в срок от 01.03. до 30.06. на следващата година, т.е. в конкретния случай до 30.06.2014г. респек. 30.06.2015г. и данъка е дължим до този срок, като давностния срок започва да тече от 01.01.2015г. респек. от 01.01.2016г. По отношение задълженията за ДДС за данъчни периоди юли 2013г. до април 2015г. и от юни 2015г. до 12.2015г., предвид чл. 89, ал. 1, т. 1 вр. чл. 125, ал. 5 от ЗДДС срокът за плащане е до 14-то число на месеца, следващ месеца за който се отнася данъка, следователно давността за задълженията за ДДС започват да текът за юли, август, септември, октомври и ноември 2013г. от 01.01.2014г., тъй като последното от тези задължения това за ноември 2013г., следва да се плати в срок до 15.12.2013г. т.е. само за тези задължения би могло да се приеме, че са налице предпоставки за прилагане нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, но следва на второ място да се посочи, че фактическия състав на отговорността на дружеството Трофимо ЕООД за задължения за ДДС и на този на отговорност на управителя по реда на чл. 19 от ДОПК е различен, както са различни и моментите им на възникване. Последния е датата на разпореждане с имуществото на дружеството, а не момента на възникване на несъбраните задължения за данъци и ЗОВ. Предвид доказателствата по делото разпореждането с имуществото на дружеството е приключило през 2014г., то давностния срок по чл. 172, ал. 1 от ДОПК започва да тече от 01.01.2015г. и изтича към 01.01.2025г., вкл. и за задълженията за ДДС за периодите юли-ноември 2013г. Предвид горното правилно АССГ е приел, че не е изтекъл давностния срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК по отношение задълженията за ДДС за периодите юли, август, октомври, ноември и декември 2013г.; тези по ЗДДФЛ за януари-април 2013г. и от юни до ноември 2013г. и задълженията за осигурителни вноски за периодите юли-ноември 2013г., формиращи отговорността на РЛ по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Правилни са и изводите на АССГ за наличие на материалните предпоставки за реализиране отговорността на Г. Т. по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Приложимият в случая, с оглед събраните доказателства и фактическите констатации на данъчния орган, е състава на чл. 19, ал. 2 ДОПК уреждащ изчерпателно елементите, които следва да са дадени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в т. 1 или т. 2 на чл. 19, ал. 2 ДОПК действия; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; 6. Граници на отговорността - по арг. от чл. 19, ал. 4 ДОПК същата е ограничена до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото. Страните по делото не спорят, че през ревизираните периоди Г. Т. е едноличен собственик и управител на "Торфимо" ЕООД, като единствено РЛ в качеството си на представляващ дружеството, е упражнявал пряк контрол върху стопанската дейност на юридическото лице и е подписвал подаваните декларации и документи въз основа на които са възникнали задълженията. При това положение управителят е бил наясно с финансово-икономическото състояние на дружеството и е следвало да не извършва действия, които биха попречили да бъдат погасени публичните му задължения за данъци и осигуровки. Безспорно е установено и, че са извършени действия по събиране на дължимите публични вземания от дружеството, но те са трудно събираеми поради липсата на имущество което да бъде осребрено. Правилно АССГ е приел, че РЛ е извършило действия по плащания от имуществото на лицето, представляваща скрито разпределение на печалбата, предвид нормата на § 1, т. 5, бук. а от ДР на ЗКПО извършени са тегления както от касата на дружеството, така и от банковите му сметки от РЛ, които парични средства обаче не са свързани с осъществяваната от търговеца дейност. Към 31.12.2014г. в касата на дружеството са били налични 278 000лв., а към 31.12.2015г. в касата няма парични средства. Тези констатации не са били оборени от страна на РЛ т.е. последния нито е доказал наличието на тези средства в касата на дружеството към 31.12.2015г., нито е представил доказателства, че средствата са послужили за дейността на дружеството. Същото се отнася и по отношение изтеглените парични средства от банковите сметки на търговеца липсват представени доказателства, че тези парични суми са послужили за извършване дейността на дружеството. При това положение безспорно е налице субективната страна на състава на отговорността в случая, тъй като ревизираното лице е било запознато с характера и значението на действията си и съзнателно е искало или допускало настъпването на предвидените законови последици. Обосновано в обжалвания съдебен акт е прието, че недобросъвестността и причинно-следствената връзка в случая се извеждат от описанието на фактите и действията, които според ревизиращите осъществяват състава на чл. 19, ал. 2 ДОПК. В подкрепа на касационната си теза Г. Т. не представя нови доказателства за проявена добросъвестност или отделни действия, насочени към спазване на ръководните си задължения. Процесният РА е законосъобразен и от гледна точка на приетото тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. по тълк. д. 7/2019 г., на ОСС на ВАС, според което, отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. След приемане на цитираното тълкувателно решение изходът от спора по главния въпрос за наличие на предпоставките по чл. 19 ДОПК обуславя окончателното решение по делото. Според чл. 16, ал. 3 ДОПК, отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. След като е стигнал до извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на Г. Т. в качеството му на управител и единствен собственик на капитала на "Трофимо" ЕООД за публични задължения на дружеството и е отхвърлил жалбата на физическото лице, Административен съд София - град е постановил едно правилно съдебно решение. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременната претенция за разноски в полза на НАП се следват такива за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 11 705.04лв., изчислено съгласно чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо, Върховният административен съд, в състав на Осмо отделение,