Решение № 11978 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5077/2015 г.

Решение № 11978 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5077/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Мирта Инженеринг" ЕООД, гр. София срещу решение № 264/13.02.2015 г. по адм. д. № 1216/2014 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му, постановяване на друго решение по съществото на спора и разноски. Ответникът по касационната жалба началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - Варна, не взема становище. Ответниците министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на околната среда и водите чрез своите пълномощници в писмени становища намират касационната жалба за процесуално недопустима в една част и за неоснователна в останалата й част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради неправилно възприемане на действащия правен режим на чл. 35а ЗКИР и допуснато съществено нарушение на административната процедура, което не е отчетено от съда с оглед валидността на оспорения административен акт. Предлага отмяна на решението и произнасяне по същество с обявяване на оспорения акт за нищожен. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил, по жалба на касатора, заповед № РД-18-03-3/12.02.2014 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49а, ал. 3 ЗКИР е одобрена кадастралната карта и регистър за имоти с идентификатори 52115.502.42 и 52115.502.49, образувани от ПИ № 000228 по КВС на с. Ново Оряхово и е върнал преписката на административния орган. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата срещу същата заповед в частта й за ПИ с идентификатори 52115.502. 39 и 52115.502. 43 и е присъдил разноски. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентния орган, при спазена процедура по реда на чл. 35а ЗКИР, без допуснати съществени административнопроизводствени нарушения. Съдът е изложил мотиви за вида на производството и надлежното сезиране по чл. 35а ЗКИР /редакция преди изменението, обн. ДВ, бр. 49/13.06.2014 г./ със съвместна заповед от 18.04.2013 г. на МРРБ и МОСВ, т. е. по искане на собственика "за отделен имот или група имоти". Според съда държавата като субект на правото на собственост е упражнила чрез органите си на изпълнителна власт /министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие/ правото си по чл. 35а ЗКИР да иска откриване на производство по създаване на кадастрална карта и регистри за група имоти в чертите на собствеността й. Съгласно чл. 6, ал. 4, т. 4 ЗУЧК пясъчните дюни, находящи се в процесния имот, представляват изключителна публична държавна собственост и така държавата се легитимира като собственик. По отношение приложимостта на чл. 44, ал. 7 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ е прието, че съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА, следва да се прилага нормата на закона, а не на подзаконовия нормативен акт. Изложени са мотиви и за изискването на § 31 ПРЗ от ЗУЧК, като е кредитирано изцяло заключението на назначените експертизи, установили наличие на сиви пясъчни дюни в имотите. В частта досежно имоти с идентификатори 52115.502. 39 и 52115.502. 43 поради наличието на дюни в имотите жалбата е отхвърлена. По отношение на имоти с идентификатори 52115.502.42 и 52115.502.49 заповедта е отменена, а делото върнато на административния орган за ново произнасяне. Според съда площта, заета от пясъчни дюни е малка, поради това кадастралната граница между тези имоти е грешно координирана-тя трябва да има различно разположение в сравнение с това по одобрената кадастрална карта. По отношение допустимостта на касационната жалба срещу решението и в отменителната му част: В тази част касационната жалба е процесуално допустима, тъй като първоинстанционното решение в тази част само формално е благоприятно за жалбоподателя. Претенцията му е изцяло за липса на компетентност за провеждане на процедура по специалния ред на чл. 35а ЗКИР и алтернативно- за незаконосъобразност на оспорената заповед досежно целия имот пл. № 000228 по КВС. Обжалваното решение е материално незаконосъобразно: Безспорно е обстоятелството, че процесния имот, 000228 у включен заедно с други имоти в кв. 501 по КВС на с. Ново Оряхово в "урбанизирана територия" - "за Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности "Камчия парк". съгласно влязла в сила заповед № 643/25.03.2008 г. на кмета на община Долни чифлик за одобряване на ПУП-ПЗ, издадена за това инвестиционно намерение. За имота и територията, в която попада, няма одобрена кадастрална карта към момента на откриване на производството по изработване на КККР, одобрени с процесната заповед. Производството е открито със заповед № РД-16-03-2/10.06. 2013 г. на началника на СГКК - Варна във връзка с писмо вх. № 10-16358/10.06.2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, с приложен списък на имотите по КВС, за които следва да се открие производство по чл. 35а от ЗКИР. Следователно към датата на откриване на производството е приложима нормата на чл. 35а ЗКИР, в редакцията на бр. 36 от 2004 г. ДВ, която гласи, че "кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се създават и по искане на собственика или инвеститора за отделен имот или за група имоти, което се извършва за тяхна сметка", т. е. регламентирано е изключение от правилото по предходния чл. 35, ал. 1 ЗКИР, съгласно който производството се открива по инициатива и със заповед на изпълнителния директор на АГКК. От това следва, че към 10.06.2013 г., нито изпълнителният директор на АГКК, нито началникът на СГКК - Варна, са били компетентни по свой почин, служебно, да открият производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на чл. 35а от ЗКИР при липса на надлежно искане от собственика, респ. инвеститора. Следователно е налице нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, опорочаващо административното производство изначално, което води до нищожност на издадения краен акт, приключващ процедурата -оспорената заповед за одобряване на основание чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР на КККР. Неправилен е извода на административният съд, че държавата като собственик действа като субект на това право чрез своите изпълнително-разпоредителни органи, поради което не съществува законова пречка да инициира производство по чл. 35а ЗКИР. Нормата на чл. 6, ал. 2, т. 4 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ прогласява, че пясъчните дюни са публична държавна собственост, но не игнорира приложението на чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, съгласно която разпоредба държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, представляващ официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Актът за държавна собственост е именно легитимиращия държавата документ като носител на правото на публична държавна собственост, който точно определя индивидуализиращите пределите на правото на държавна собственост - точния обем, местонахождение и т. н. на обекта, в случая "пясъчни дюни". В този смисъл е и изискването на чл. 44, ал. 7 от Наредба № 3/2005 г. - "Морските плажове и дюните се нанасят в кадастралната карта съобразно координатите на определящите ги точки, описани в акта за изключителна държавна собственост". Следователно се явява необосновано игнорирането на цитираната норма от административния съд, тъй като нормата е действаща и не противоречи на чл. 6, ал. 6 ЗУЧК и на § 31 ПЗР от ЗИДЗУЧК, който визира задължение за предоставяне информация на АГКК за отразяване на пясъчните дюни в кадастралната карта, но не касае изготвяне, респективно неизготвяне на акта за държавна собственост. Освен това по силата на чл. 31 ЗКИР, цитираната наредба допълва и конкретизира реда по ЗКИР за отразяване на обекти в КККР, към който препраща ал. 6 на чл. 6 ЗУЧК. От изложеното следва, че сезирането на АГКК със съвместната заповед от 18.04.2013 г. на министъра на МРРБ и министъра на МОСВ, не съставлява искане от собственика по чл. 35а ЗКИР /бр. 36 от 2004 г., ДВ/ и процесната заповед като издадена при съществено процесуално нарушение в откриването на процедурата и от некомпетентен орган се явява нищожна. Като не е прогласил тази нищожност по реда на чл. 168, ал. 2 във вр. с ал. 1 АПК, административният съд е постановил незаконосъобразно решение, което подлежи на отмяна. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК се следва произнасяне по същество от настоящата инстанция с прогласяване нищожността на заповед № РД-18-03-3/12.02.2014. г. на началника на СГКК - Варна, в частта за имоти с идентификатори 52115.502.42, 52115.502.49, 52115.502. 39 и 52115.502. 43, образувани от ПИ 000228, кв. 501 по КВС на с. Ново Оряхово. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и за двете съдебно инстанции на процесуалния представител на касатора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, СГКК-Варна дължи реално направените разноски в общ размер на 2 050, съставляващи адв. възнаграждение от 600 лв. пред първата съдебна инстанция и реално направени разноски, в т. ч за експертизи в размер на 1 025 лв., като и 525 лв. пред касационната инстанция - 500 лв. за касационната инстанция -реално внесени и д. т. за касационно обжалване 25 лв. Искането за присъждане на адв. възнаграждение от 780 лв за изготвяне на касационната жалба се явява неоснователно, тъй като съобразно приложения към жалбата договор за правна помощ и съдействие реално е отбелязяно, че реално са внесени 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,