Решение № 11697 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11585/2018 г.

Решение № 11697 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11585/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Столична община – район "Сердика" и началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – София обжалват Решение № 4601/06.07.2018 г. по адм. дело № 3984/2018 г. на Административен съд – София-град, с което, по оспорване на И. Данкин, е отменено извършеното от началника на СГКК изменение на данни в кадастралния регистър на недвижимите имоти за поземлен имот с идентификатор 68134.509.52, район "Сердика" – СО (обективирано в Уведомление изх. № 24-4994/06.03.2018 г.), и преписката по заявление на общината от 13.02.2018 г. е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът И. Данкин е на позиция за неоснователност на жалбите.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

I. При извършената по повод на допустимите касационни жалби служебна проверка по чл. 218, ал. 2 във връзка с чл. 209, т. 2 АПК касационната инстанция констатира частична недопустимост на оспореното решение.

С изменението на КРНИ И. Данкин и Е. Миловска са заличени като собственици на поземления имот. Всеки от заинтересованите разполага със самостоятелно право на жалба срещу засягащата го част от акта. То е упражнено единствено от Данкин, който не може да предявява съдебно чужди права – чл. 26, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК. При липсата на съответно сезиране – чл. 126 АПК, и при делимостта на разпоредителните части на отменения акт е била налице процесуална пречка за осъществяване на съдебен контрол върху изменението на кадастъра спрямо Миловска, поради което атакуваното решение подлежи на обезсилване, а делото – на прекратяване, в тази му част – чл. 221, ал. 3, предл. 1 АПК.

II. Разгледани по същество, касационните жалби против решението в останалата му част са неоснователни.

1. Неоснователен е доводът на общината за недопустимост на жалбата на Данкин против изменението на КРНИ.

До изменението на кадастралния регистър Данкин е фигурирал като титуляр на правото на собственост върху ПИ, което го включва в категорията на заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 ДРЗКИР. Заличаването на данните за собствеността отнема възможността му да се ползва от доказателственото действие на кадастъра - вж. ал. 5 на чл. 2 ЗКИР. В това се изразява и неблагоприятната промяна в правната сфера на Данкин, обуславяща интереса му от съдебно оспорване на изменението. Позоваването пък от касатора на факта на прекратяване на инициирано от страната съдебно производство по обжалване на заповедта за отчуждаване на имота е неотносимо към критериите на легитимацията за участие в процедурата по изменение на кадастъра и последващото производство по съдебна проверка за законосъобразното й протичане.

1. Правилен е изводът на съда за противоречието на извършеното изменение на кадастъра с материалния закон.

а. То е предприето по заявление на СО – район "Средец" и одобрено на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР. От фактическа страна е обосновано с представени документи за проведена отчуждителна процедура, приключила с депозирана сума по сметка за получаване от неустановен собственик. В резултат от разпоредената правна промяна Столична община е вписана като единствен собственик на имота с удостоверяващия правата й акт за публична общинска собственост от 2015 г.

б. При одобряването на КККР през 2011 г. като собственик на ПИ е била отразена Столична община, а след промяна в КР през 2014 г., заедно с общината, са записани Данкин и Миловска, легитимиращи се с нотариален акт за продажба от 2006 г. и акт за допълването му от 2013 г. След последното изменение не е осъществено фактическото основание по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР за ново изменение на регистъра – не са възникнали нови данни за собствеността на имота, нито са променени подлежащите на записване. Изключение прави само съставянето на нов акт за публична общинска собственост през 2015 г. и до неговото удостоверяване в регистъра е следвало да се ограничи дейността на органа по кадастъра. Нотариалният акт, установяващ правото на собственост на Данкин и Миловска, не е загубил легитимиращото си действие, а основанието за извършеното записване не е отпаднало – вж. чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР.

1. а. В хипотезата на документално удостоверено дублиране на носителите на правото на собственост за един и същ имот, в КРНИ са записват данните за всички лица и документи – чл. 53, ал. 2 ЗКИР, а не част от тях според преценката на органа по кадастъра. С компетентност да се произнася по титулярството на правата върху поземления имот, респ. да разреши изразения чрез конкуренцията на източници на данни спор за принадлежността на правото на собственост, той не разполага. Изменение на кадастъра в този случай е допустимо след разрешаването на спора по общия исков ред.

б. Следователно, извън подновяването на информацията в регистъра относно съставения нов АПОС, удостоверяващ правата на общината, дължимо от органа е било да запази съществуващото от 2014 г. положение, което е и актуалното състояние на КРНИ.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение в допустимата му част.

Въпреки формалното им и своевременно заявяване, разноски в полза на ответника по касация И. Данкин не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства такива да са направени пред настоящата инстанция.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение