Решение № 16148 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6830/2009 г.

Решение № 16148 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6830/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 година). Образувано е по касационна жалба на Дичко Атанасов Дринков, ЕГН *********, от гр. Пловдив, бул. Източен № 123, ет. 1, ап. 36 против Решение № 387 от 31.03.2009 година по адм. д. 76/2009 година по описа на Административен съд - Пловдив, с твърдение за наличие на касационните основания нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост по т. 3 на чл. 209 от АПК и искане за отмяна на решението. Наличието на касационните основания е обосновано с доводите, че съдът не е обсъдил предявеното възражение за несъобразяване с изискванията на закона вземането да бъде установено с влязло в сила съдебно решение постановено в исков процес. Актовете в производството по издаване на изпълнителен лист не се ползват със сила на пресъдено нещо и вземанията по тях не са съдебно установени. Жалбоподателят е предявил отрицателен установителен иск, в производството по който е допуснато обезпечение чрез спиране на принудителното изпълнение. Тези обстоятелства са настъпили и са заявени в производството пред първоинстанционния съд, който в нарушение на чл. 142, ал. 2 АПК и чл. 235, ал. 2, предл. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК не ги е съобразил при постановяване на решението си. Оспорения административен акт е изцяло лишен от мотиви, поради което само на това основание подлежи на отмяна. Ответната страна Директорът на Областна дирекция на МВР - Пловдив не е изразила становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата предвид постановяване на обжалваното решение при доказано наличие на основание за прилагане на принудителната административна мярка, като е обсъдил възраженията за нарушаване правото на защита. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С оспореното решение Административен съд - Пловдив отхвърля жалбата на Дичко Атанасов Дринков против Заповед № З-97 от 8.01.2008 година, издадена от Директора на ОДМВР Пловдив, с която му е наложена забрана за напускане на страната и издаването на паспорти или заместващите ги документи до отпадане на основанието за налагането й, на основание чл. 76, т. 3 от ЗБДС (Загл. изм. ДВ, бр. 82/2009 г.). Фактите, въз основа на които са изградени изводите на съда, са безспорно установени в процеса. Административното производство започва по инициатива на частен съдебен изпълнител, който, заедно с писмото до административния орган, представя и изпълнителен лист от 24.09.2007 година по гр. д. 2012/2005 година на Старозагорския районен съд, установяващ задължение на жалбоподателя към юридическо лице в размер на 34 000.00 лв., заедно със законна лихва и разноски от 1700.00 лв. Съдът обсъжда представената обезпечителна заповед за спиране на изпълнителното производство и приема, че тя не оборва доказателствената сила на изпълнителния лист, установяващ по предвидения в закона съдебен ред наличието на парично задължение в големи размери към българско юридическо лице. Висящото производство по отрицателен установителен иск и евентуалното обезсилване на изпълнителния лист са преценени като факти, които биха настъпили след издаването на оспорената заповед, и които съдът не е длъжен да съобрази при действието на чл. 142, ал. 1 от АПК. Касационният състав приема изводите в обжалваното решение, че представените доказателства за висящо производство по отрицателен установителен иск и допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнителното производство не оборват приетото от административния орган наличие на основание за прилагане на принудителната административна мярка. Редакцията на т. 3 на чл. 76 от ЗБЛД (Загл. изм. ДВ, бр. 2/2009 г.) формулира общо изискването паричното задължение да бъде "установено по съдебен ред" без да конкретизира съдебното производство и вида на акта. Съдебното решение, слагащо край на исково производство и ползващо се със сила на пресъдено нещо е един от актовете, с които може по съдебен ред да бъде установено парично задължение. Изпълнителният лист като титул за принудително изпълнение също попада в категорията на актовете, установяващи задължения по регламентиран в закона ред, осъществен в съдебно производство, поради което правилно е приет от първоинстанционния съд като акт, отговарящ на изискванията на чл. 76, т. 3 от ЗБЛД (Загл. изм. ДВ, бр. 2/2009 г.). Това определя неоснователността на довода в касационната жалба за допуснато нарушение на закона, изискващ наличие на влязло в сила съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо. Съобразени със закона са и изводите, изложени в решението относно правната релевантност на допуснатото обезпечение чрез спиране на изпълнителното дело и висящия съдебен процес по отрицателния установителен иск. Отмяната на наложената мярка предполага отпадане на основанията, които са довели до постановяването й, което би настъпило евентуално с влизане в сила на решение по отрицателния установителен иск в полза на жалбоподателя. До приключване на производството по отрицателния установителен иск с решение, което отрича паричното задължение, издаденият изпълнителен лист обвързва органа, респективно съда и представлява достатъчно основание за продължаване действието на принудителната мярка. Спирането на принудителното изпълнение представлява само временна "недопустимост. . . . забрана" (Проф. Сталев, Българско гражданско процесуално право, изд. 1988 г, 390 стр., за осъществяване на процесуални действия по едно висящо производство. Извършените по него действия запазват своята сила, налице е и възможността за възобновяване на производството, което е в състояние на висящност. Само неговото прекратяване би било обстоятелство, което би следвало да бъде съобразено от съда предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК. Доказателства за прекратяване на изпълнителното производство не са представени и в настоящото производство, поради което възраженията в изложения смисъл са неоснователни. Изложените съображения обосновават извода за недоказаност на наличието на твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което, Върховният административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс