Решение № 354 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 840/2011 г.

Решение № 354 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 840/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 510 от 22.06.2012 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Г. С. Б. чрез пълномощника - адвокат Р. от ВАК, на въззивно решение № 524 от 21.04.2011 г. на ОС Варна, постановено по в. гр. д. № 146/11 г., В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 9659/21.06.10 г., постановено по гр. д. № 7866/09 г. на В., В ЧАСТТА, с която е допусната делбата между Д. Н. А. и Г. С. Б. на недвижимия имот - апартамент №..., находящ се в [населено място], [улица], №..., етаж...., при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки един, като вместо това е допусната делбата на същия недвижим имот при квоти: 13956/16000 ид. ч. за Д. Н. А. и 2044/16000 ид. ч. - за Г. С. Б. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение, поради нарушение на процесуалните правила. Поддържа се от касатора, че след като в придобивната сделка като купувачи са участвали и двамата съпрузи, то квотите в съсобствеността са равни и е без значение за правото на собственост произхода на средствата, кой от тях е платил цялата или част от цената и с какво намерение. Искането е за отмяна на решението в атакуваната част и определяне на равни квоти, при които да се допусне делбата. Ответницата по касация Д. Н. А. взема становище за неоснователност на касационната жалба. С решението си в атакуваната му част варненски окръжен съд е отменил частично решението на варненски районен съд досежно определяне на квотите на съделителите по отношение на допуснатия до делба недвижим имот и е уважил възражението на Д. Н. А. за преобразуване на лично имущество от придобития по време на брака апартамент като е допуснал делбата при квоти: 13956/16000 ид. ч. за Д. Н. А. и 2044/16000 ид. ч. - за Г. С. Б.. За да постанови този резултат съдът е приел за неоснователно възражението на съделителя - настоящ касатор, за неприложимост на чл. 21 СК (отм.) поради закупуването на жилището на името на двамата съпрузи като е изложил съображения, че разпоредбата изрично регламентира възможността за придобиване на част от имуществото по време на брака като индивидуална собственост, както и, че съделителката Д. Н. е осъществила пълно и главно доказване на възражението си. С цитираното по-горе определение № 510 от 22.06.2012 г. е касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос: "основателно ли е възражение по чл. 21 СК (отм.) при участие на двамата съпрузи като купувачи в придобивната сделка". Както е посочено и в определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, този въпрос е релевантен за изхода на спора, тъй като представлява основното, изложено от въззивния съд, съображение за обосноваване на решаващия извод за основателност на възражението на съделителката с правно основание чл. 21 СК /отм./. За да допусне въззивното решение до касационна проверка съставът на ВКС е констатирал, че даденият с атакуваното решение отговор на въпроса е в противоречие с разрешението на същия, дадено в Решение № 789 от 25.09.1998 г. по гр. дело № 1349/1997 г. на II г. о. на ВКС; Решение № 92 от 27.02.2003 г. по гр. дело № 609/2002 г. на I г. о. на ВКС; Решение № 964 от 17.10.2008 г. на I г. о. на ВКС по д. № 3000/2007 г. В посочените решения се приема, че щом като двама съпрузи купуват общо един имот, той е съпружеско имущество, независимо от произхода на средствата, с които е закупен. Във връзка с въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав на ВКС споделя разбирането, застъпено в цитираните решения на ВКС. В случая даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие и със задължителната съдебна практика, намерила израз в Решение № 243 от 25.05.2011 г. на ВКС, IV ГО, постановено по гр. д. № 1300/2010 г. и Решение № 848 от 26.11.2010 г. на ВКС, I ГО, постановено по гр. д. № 153/2010 г. Така в посочените решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, ВКС приема, че когато придобивното основание на придобитото по време на брака на съпрузите имущество е договор за покупко-продажба, сключен от двамата съпрузи като страна по сделката и за покупната цена е вписана сумата, платена напълно и в брой от купувачите, съобразно разпоредбата на чл. 183 и сл. ЗЗД правата на двамата купувачи в придобитото право на собственост са равни, при липсата на други уговорки по договора. Това е така, защото договорът за покупко-продажба е консенсуален договор и транслативният ефект на сделката настъпва по силата на изразената воля на участниците по нея. След като двамата съпрузи са участници по договора, то вещното право / собствеността на процесния апартамент/ е придобито от двамата купувачите. Обстоятелството, че единият съпруг е дал средства, които имат личен, извънсемеен характер не създава възможност за придобиване право на собственост на лично основание / доколкото не е налице скрито упълномощаване, симулация, / поради липса на законова основа за това- чл. 183 и сл. ЗЗД. Законовата презумпция на чл. 30, ал. 2 ЗС за равенство на дяловете, когато купувачите са повече от едно лице и в договора не е упоменато друго относно правата, е оборима, но при налично споразумение относно дяловете. Според даденото по-горе разрешение въззивното решение в атакуваната част е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон - чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), във вр. с чл. 183 и сл. ЗЗД. Същото следва да се отмени като с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора. Установено е по делото, че процесният недвижим имот е придобит по силата на договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи през времетраенето на брака им. При тези данни неправилно въззивния съд е приел за установена трансформация на лични средства на единия съпруг - ответницата по касационната жалба. В случая с оглед на безспорното обстоятелство, че жилището е закупено за нужди на семейството, на името на двамата съпрузи, не може да се приеме за установено, че придобития по време на брака апартамент, е индивидуална собственост на съпругата. В договора като страна при покупката е вписан и съпругът, т. е. Д. Н. е приела, че и Г. С. има принос в придобиването. Дори и в случаите, когато всички платени суми са били лични на единия съпруг, е налице хипотезата на дарение в полза на другия съпруг-купувач и без отмяна на сделката на основание чл. 105 СК от 1985 г. (отм.), не може да се приеме за оборена презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК (отм.) за придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност, поради което и доколкото изрично не е уговорено нещо друго с договора или с изрично съглашение, придобитият дял от другия съпруг - Г. С., следва да бъде зачетен в пълен обем. След като имотът е придобит на името на двамата бивши съпрузи по време на брака им, съгласно чл. 19 СК (отм.) същият е станал съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, а според чл. 27 СК (отм.) техните права в съсобствеността са равни. Обосновава се извод, че при постановяване на въззивното решение законът е приложен без да се съобрази правната същност на придобивното основание на делбения имот и без да се съобразят правните последици на сключената сделка. Обективираната в нотариалния акт сделка по съществото си е консенсуален договор и транслативният й ефект настъпва в патримониума на договарящите лица - купувачи с постигане съгласието по основните елементи на договора. Като не е съобразил това, въззивният съд е постановил неправилен, в нарушение на материалния закон съдебен акт, игнорирайки правата придобити от касатора като страна по договора за покупко-продажба. Констатирания порок налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се приеме, че е налице съсобственост, подлежаща на ликвидиране чрез съдебна делба при равни за страните квоти. Съобразно изхода на делото разноски в полза на ответницата по касационната жалба не се следват, а същата следва да заплати на касатора сторените в касационното производство разноски, така както са документирани по делото и отразени в представения списък на разноските в размер 960 лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.