Решение № 1374 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8510/2019 г.
ВАСII отделение28.01.2020 г.докладчик т Георги Колев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140 от 07.05.2019 г., постановено по адм. дело № 694/2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. ОСЪЖДА "Хермес –М" ООД, гр. Стара Загора да заплати на община Стара Загора разноски по делото в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1374 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8510/2019 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Хермес –М" ООД, гр. Стара Загора против решение № 140 от 07.05.2019 г., постановено по адм. дело № 694/2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Касаторът оспорва решението, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Ответникът – кметът на община Стара Загора излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Ответникът – "Сакъз Проприетас" ЕООД излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и се явява процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Хермес –М" ООД, гр. Стара Загора срещу заповед № 19-12-236/21.11.2018 г. издадена от кмета на община Стара Загора, с която е одобрен проект за изменение на ПУП- ПР, в частта му за УПИ XVII-2131, кв. 110 а, по плана на гр. Стара Загора, като се обособяват два нови урегулирани поземлени имота УПИ XVII – 313 и УПИ XIX - 314. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми. При анализ на представените по делото доказателства и относимите материалноправни норми съдът е направил извод, че посоченото в заповедта материалноправно основание за одобряване на изменението на плана - чл. 134, ал. 2, т. 2 от Закон за устройство на територията (ЗУТ), кореспондира на изложените фактически доводи, визиращи поставяне на регулационна граница в съответствие с кадастрална граница между ПИ с идентификатора 68850.516.313 и 68850.516.314 по КККР на гр. Стара Загора. Прието е, че заповедта е издадена при спазена административна процедура, като с решение по т. 3. 1 от 05.09.2018 г. по протокол № 36 от заседание на Експертен съвет по устройство на територията (ЕСУТ) при община Стара Загора е приет проектът за ПУП - изменение на ПР за УПИ XVII - 2131 от кв. 110 а. Същия е съобщен на заинтересованите лица чрез публикуване на обявление на интернет страницата на общината и в местен вестник. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства, в това число и от заключението на допуснатата и приета по делото съдебно – техническа експертиза, съдът е обосновал извод, че изменението е извършено, като регулационната граница между двата имота е прокарана по кадастралната граница, одобрена с влязла в сила КК. Картата е одобрена след влизането в сила на релевантния за конкретната граница действащ регулационен план от 1992 г., като изменението му от 2014 г. е съобразено с нея и не касае процесната граница. Изложил е доводи, че след като за имот с идентификатор 68850.516.314 има влязла в сила КК, както по отношение на вътрешните (към съседните имоти) кадастрални граници, така и по отношение границата на имота към улицата, е задължително регулацията да бъде съобразена с тяхното местоположение. С оглед изложеното е приел, че одобряването на КК през 2008 г. представлява основание за изменението на ПУП- ПР в частта за вътрешната граница, тъй като регулационният план трябва да съответства на одобрените с картата кадастрални граници на имотите. При така изложените доводи, съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства, вкл. от заключението на съдебно-техническата експертиза. От представените по делото доказателства съдът е установил, че действащият ПУП – ПР за УПИ XVII -2131 от кв. 110 а. е приет със заповед № 19-12-165/02.10.2014 г. на кмета на община Стара Загора. Извършеното през 2014 г. изменение на ПУП- ПР касае северната регулационна граница на УПИ XVII -2131. С него не се променя графичната площ на ПИ - 2131. Установено е, че още от плана от 1992 г. за двата имота – самостоятелни имоти, с отделни планоснимачни номера 2130 и 2131 е отреден общ УПИ XVII -2131. Съдът безспорно е установил от данните по делото, че новите имоти УПИ XVII -313 и УПИ XIX – 314 са по имотните граници на поземлени имоти с идентификатори 68850.516.313 и 68850.516.314 по КК на гр. Стара Загора. Кадастралната граница между ПИ 2130 и ПИ 2131 е отразена в ПР от 1992 г. и предвид установеното пълно застрояване на ПИ2130 още към 1992 г. и към настоящия момент тази граница няма как да е променяна, според обясненията на вещото лице. С оглед изложеното и като се е позовал на допусната и приета по делото съдебно техническа експертиза, съдът е установил, че изменението е извършено като регулационната граница между двата имота е прокарана по кадастралната граница, одобрена с влязла в сила КК. Одобряването на КК през 2008 г. представлява основание за изменението на ПУП-ПР в частта за вътрешната граница, тъй като регулационният план трябва да съответства на одобрените с картата кадастрални граници на имотите. Правилно съдът приема, че процедираното изменение на регулацията между двата имота не е свързано с изменение на предназначението им, като то остава същото, каквото е определено с действащия преди изменението регулационен план. При така установеното по делото, съдът правилно е приложил материалния закон. Изменението в регулацията е с правно основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, съгласно която разпоредба влезлият в сила ПУП се изменя, когато е налице одобрено по надлежния ред изменение на кадастралния план, респ. когато се одобри или измени КК в урегулирана територия, в резултат на което имотните граници но поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в КК, използвана като основа за изработване на ПУП. Целта на изменението на ПУП - ПР е привеждане на регулационните граници в съответствие с имотните. Съгласие на всички собственици на УПИ, предмет на изменението, законът не изисква в хипотезата на процедираното по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвид изложеното, законосъобразно и обосновано съдът е приел, че одобреното от административния орган с оспорената заповед изменение е в съответствие с материалноправните предпоставки по цитираната правна норма. При така установеното не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника кмета на община Стара Загора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, предвид което и съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,