Решение № 10716 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13814/2017 г.

Решение № 10716 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13814/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Й. Йорданов от [населено място] против решение № 1689 от 11.10.2017 г. по адм. д. № 3072 по описа за 2016 г. на Административен съд - Варна. релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на подадената жалба против оспорения административен акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Началник на Общинска служба по земеделие гр. Варна в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- Варна е отхвърлил жалбата на Й. Йорданов против мълчаливия отказ на Общинската служба по земеделие – Варна по подадена от него молба на 15.10.2016 г., с която е поискал издаване на протокол за въвод във владение и скица към него за част от земеделска земя /нива/ с № 754, цялата с площ 2, 500 дка, находяща се в землището на гр. Белослав, местност "Дълбок дол, която част е с площ 553 кв. м., възстановена с Решение № 1/1992 г. на ОСЗ-Варна. За да постанови решението, с което жалбата е отхвърлена, съдът е приел от фактическа и правна страна, че Съгласно чл. 32, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, въводът във владение на възстановените земеделски земи се извършва от длъжностно лице от общинската служба по земеделие въз основа на влязло в законна сила решение за възстановяване на собствеността и заверена скица от общинската служба по земеделие. За извършения въвод се съставя протокол. При така уредената процедура, за да бъде извършен въвод във владение по отношение на възстановени земеделски земи е необходимо собственикът да представи влязло в сила, с което земеделската земя е възстановена по реда на чл. 18ж, ал. 1 или 2 от ППЗСПЗЗ и заверена скица. Представяне на доказателства относно възникване на право на въвод са в тежест на жалбоподателя. В конкретния случай, жалбоподателят е представил пред административния орган единствено Решение № 1/26.11.1992 г. на ОСЗ-Варна за възстановяване на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 2, 500 дка. В решението обаче имотът не е индивидуализиран – липсва отразяване на неговия номер, планът, в който той да е нанесен, границите му. За част от този имот е налице последващо Решение № 153/20.06.2007 г. на ОСЗ-Варна, с което е възстановена нива от 1, 947 дка, съставляваща имот 754 по картата на землището с посочени граници и за нея същият е въведен във владение, съгласно протокол за въвод № 53/25.06.2007 г. За останалата част от 553 кв. м. /за която е претенцията/, липсва такова решение, издадено по реда на чл. 18ж, ал. 1 или 2 от ППЗСПЗЗ, с което конкретна земеделска земя е възстановена - процесният имот да е отразен освен с площта си и със своя номер, границите и други данни относно ограниченията в собствеността. Безспорно решение № 1/1992 г. на ОСЗ-Варна не съдържа посочените данни и от текста му не може да се установи дали имотът се възстановява в стари или в нови реални граници. Жалбоподателят не е представил и скица на имота, което е необходимо условие за извършване на въвода. Така постановеното решение на Административен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно. Съдът е дал точна правна квалификация на направеното искане като такова по чл. 32 от ППЗСПЗЗ и спрямо него е приложил точно и правилно правната норма на подзаконовия нормативен акт. Правилно е прието, че Съгласно чл. 32, ал. 2 ППЗСПЗЗ, въвод във владение на възстановените земеделски земи се извършва въз основа на влязло в законна сила решение за възстановяване на собствеността и заверена скица от общинската служба по земеделие. По аргумент от чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, в решението следва да са описани размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Доказателствата по делото установяват, че такава информация не се съдържа в Решение на ОСЗ-Варна № 1/26.11.1992 г., с което е възстановено правото на собственост върху процесната нива от 2. 500 дка и с което жалбоподателят се легитимира като собственик. Поради това то не е достатъчно основание за извършване на въвод във владение. Необходимата информация е била отразена в Решение на ОСЗ-Варна № 153/20.06.2007 г., но само за част от имота, представляваща площ 1. 947 дка, поради което въз основа на това решение е бил извършен въвод за съответната част. В тази връзка, предвид искането на жалбоподателя до административния орган за въвод във владение и за издаване на скица на имота, правилно административният съд е отбелязал, че съгласно чл. 32, ал. 2 ППЗТСУ скицата не е част от протокола за въвод, а един от необходимите документи, без който същият не може да бъде извършен. Правилни са изводите на съда, че въвода във владение е дейност, последваща изработването и влизането в сила на на плановете за новообразувани имоти и респ. кадастралната карта, след изпълнение на процедурата по чл. 28а ППЗСПЗЗ и прилагането им. След като процесният имот не съществува в претендираните от жалбоподателя граници, площ и идентификатор в плана, то и въводът във владение в обема, търсен от жалбоподателя не може да се извърши. С оглед на изложеното решението на Административен съд - Варна следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният административен съд