Решение № 5125 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8808/2012 г.

Решение № 5125 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8808/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, представляван от заместник изпълнителния директор, срещу решение № 273 от 17.05.2012 г. по адм. д. № 574/2011 г. на Административен съд Велико Търново, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Совата" АД, чрез адв. Г. Балджиев, оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С процесното решение е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3470 от 12.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция (РА), с който е установена като недължимо платена сума във връзка с подаденото от "Совата" АД, Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 04/100709/26763 в размер на 8118,02 лева. За да постанови посочения резултат, съдът е събрал относимите доказателства, анализирал ги е подробно и задълбочено и е направил обосновани и законосъобразни изводи. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК) и чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Това е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и при издаването му следва да е спазена съответната законоустановена процедура. В случая е правилно е констатирано, че актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган е посочил единствено, че въз основа на извършени "проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 8118,02 лева", както и че тази сума се явява "недължимо платена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не е посочено кои са площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, по какви причини счита, че попадат в недопустимия слой, както и какъв е размерът на тези площи. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Действително в преписката се съдържа разпечатка от ИСАК - Регистър "Директни плащания", наименована "Разлика в площи след кръстосани проверки от 11.2009 г. и 12.2010 г. за кампания 2009 г.", но никъде в оспорения акт административният орган не се позовава на нея. Нещо повече, не е ясно нито кой е извършил проверката (липсва отбелязване на длъжностното лице), нито пък е подписана. Върху същата няма отбелязана и дата (единствената такава е датата, на която е извършено разпечатването). Освен това, разпечатката съдържа само и единствено констатации, които нямат характер на мотиви. Немотивирането на АУПДВ е самостоятелно основание за отмяна на същия. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си "Совата" АД е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Още повече, че през 2009 г. са извършени проверки, които са констатирали, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане, а кръстосаната проверка, на която се позовава административният орган, е извършена в противоречие с чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Съгласно този текст всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, по смисъла на чл. 2, т. 10 от Регламента, следва да бъда последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия Регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделския производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително РА да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, РА не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. По този начин, административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което е друго самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. Със заключението на съдебно-техническата експертиза тези недостатъци на процедурата не могат да бъдат преодолени. По изложените съображения, правилно е прието, че оспореният административен акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Що се отнася до разноските в касационната инстанция, следва да се приеме, че разноски на жалбоподателя не се дължат, при положение, че жалбата му не е уважена. Разноските на ответника, които се дължат на основание чл. 143, ал. 3 АПК, представляват възнаграждение за адвокат, общо в размер на 1000 лева. От страна на касационния жалбоподател своевременно е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно. Предвид характера на правния спор, който не се отличава с фактическа и правна сложност, както и с оглед непротиворечивата съдебна практика по този вид дела, посоченият размер на претендираните съдебни разноски е прекомерно завишен. Поради това и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, във връзка с чл. 36 ЗА и чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за адвокат, заплатено от ответника по касационната жалба, следва да бъде намалено на 450 лева, като му се присъдят разноски в този размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение