Решение № 8248 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11522/2013 г.

Решение № 8248 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11522/2013 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова С определение № 5637/25.04.2014 г. по адм. д. № 3751/2014 г. на Върховния административен съд е отменено решение № 1387/31.01.2014 г. по адм. д. № 11522/2013 г. на ВАС, в частта му с която е оставена без разглеждане касационната жалба на "Сeнтрал парк Бургас" ЕООД срещу решение № 1175/03.06.2013 г. по адм. д. № 2402/2012 г. на АС гр. Бургас и е прекратено производството по делото. Делото е върнато на съдебния състав за продължаване на съдопроизводствените действия. "Сeнтрал парк Бургас" ЕООД поддържа касационната жалба. Началник РДНСК ЮИ район не оспорва касационната жалба. Ответникът по жалбата "Бутед" АД оспорва касационната жалба. Прокурорът на ВАП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, при следните изводи от фактическа и правна страна: Административният съд няма компетентност да решава спора за материално право върху незаконния строеж, обоснован от представените по делото конкуриращи се доказателства. За нуждите на съдебната проверка, която има за предмет според чл. 168 АПК законосъобразността на оспорения административния акт, е достатъчно наличието на валидни от външна страна документи, легитимиращи оспорващия като собственик. Приет по делото е Акт за държавна собственост № 4299/24.04.1974 г. за имот "Складова база- сгради по приложен опис", за който в т. 18 е посочена столова, част от която е процесната сграда, според заключението на вещото лице. Това е достатъчно за доказване на активната процесуална легитимация на "Бутед" АД в административния процес. Правилно и в съответствие с чл. 61, ал. 1 и ал. 2 АПК решаващият съд приема, че оспорването е направено в законоустановения срок, който за "Бутед" АД започва да тече от момента на връчването на препис от оспорената заповед. Писмото, на което се позовават касаторите като акт за по-ранно уведомяване на дружеството за издадените заповеди, не представлява надлежно съобщение за издаването на административния акт. Това е така, защото в него липсва информация за съдържанието на заповедта ( фактическите и правни основания за издаването й, възможността и сроковете за обжалването и др.), които са от значение за упражняване правото на жалба на заинтересованата страна. Правилен и обоснован е изводът на административния съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Статутът на търпим строеж възниква по силата на закона и при кумулативното наличие на материалноправните условия, предвидени в § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Търпимостта не подлежи на удостоверяване и дори и да има издаден акт, който я констатира, той има доказателствено значение само в нотариалното произвоство, но не обвързва административния орган и съда в производството за премахване на строежа. Те са длъжни служебно да изследват наличието на основанията за търпимост. Единствено статутът на търпимост изключва правните последици на незаконния строеж. В случая е налице търпим строеж, който не подлежи на премахване. ЗУТ не предвижда забрана за премахване на строежите, които са "заварени по § 21 ПР на ЗУТ", "актувани" като държавна или общинска собственост, въведени в експлоатация по предвидения законен ред, нанесени в одобрена КК и КР и др., поради което не следва да се обсъждат наведените такива твърдения за процесния строеж като изключващи премахването му. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба на началника на РДНСК Югоизточен район пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение