Решение № 8572 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5043/2018 г.

Решение № 8572 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5043/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. А. К., срещу решение № 1516 от 2.02.2018 г. по адм. село № 11040 по описа за 2017 г. на Върховния административен съд, пето отделение. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед на министъра на вътрешните работи, с която той временно е отстранен от заеманата от него длъжност. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. Ответната страна по касационната жалба - министърът на вътрешните работи оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт В. Т. и депозирана писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на приложението на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, пето отделение е била заповед № 8121К-5836/04.07.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи. С нея, на основание чл. 207, ал. 1, т. 1, ал. 2, чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е отстранен временно от длъжност И. А. К., в качеството му на началник на Гранично полицейско управление (ГПУ) - Б. при Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Д. към Главна дирекция "Гранична полиция"" (ГДГП) на Министерство на вътрешните работи (МВР), като е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Със същата заповед е образувано и дисциплинарно производство срещу служителя. Като фактическо основание за временното отстраняване от длъжността е посочено, че в хода на дисциплинарното производство предстои да бъдат разпитани като свидетели П. С. и К. К., подчинени служители на лицето, адресат на заповедта. Техните показания са от ключово значение за установяване на фактическата обстановка по повод дисциплинарното производство и чрез служебното положение на лицето като техен непосредствен началник той може да повлияе на показанията им, като по този начин ще се затрудни разкриването на обективната истина. В мотивите на съдебния акт съставът на Върховния административен съд, пето отделение е изложил фактическата страна по спора, обсъдил е събраните по делото доказателства, приложените правни разпоредби от административния орган и правните разпоредби, на които той се е позовал. Преценката на съда е за законосъобразност на оспорената заповед, като е приел, че именно това е основният спор по делото, а решаването на същия се обуславя от реализиране състава на чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи. Съгласно тази разпоредба, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед - т. 1 когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Първоинстанционният съд правилно е отграничил основния спорен момент, като е направил извод, че процесната заповед е издадена от компетентен затова орган, съгласно разпоредбите на чл. 207, ал. 1, т. 1 и чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Приел е, че административният акт е мотивиран, като се е обосновал с изложени фактически съображения и правни изводи от страна на административния орган. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, а именно, че съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че е реализиран състава на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят И. К. е служител на МВР и заеманата от него длъжност е началник на ГПУ - Б. при РДГП - Д. към ГДГП на МВР. От доказателствата по делото се установява, че К. К. и П. С. са служители в ОДЧ на ГПУ-Б. при РДГП-Д. и действително са на подчинение на жалбоподателя. Също така те са извършили действия, които са предмет на установяване в образуваното дисциплинарно производство, по който факт също не се спори, както и че то не е приключило. Правилна е преценката на съда и относно служебното положение на И. К. като началник на ГПУ би затруднило разкриването на обективната истина в дисциплинарното производство, образувано срещу него за установяване на дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина, в чието изпълнително деяние се включват и издадени от него разпореждания до негови подчинени. Установяването на обективната истина би било затруднено от продължаващата и по време на даване на показанията йерархична връзка между получилите разпорежданията и техния началник, срещу когото е образувано дисциплинарно производство. Този извод е обусловен от пораждащите се обичайни зависимости при съществуване на власт и подчинение. Неоснователно е позоваването в касационната жалба от касатора на вече цитираната от него съдебна практика, доколкото в мотивите на обжалваното решение съдът изрично е посочил, че в споровете, които са предмет на тези съдебни решения не е налице йерархична връзка между отстранения служител и лицата, които непосредствено са възприели фактите, предмет на установяване в дисциплинарното производство. Съответен на доказателствата по делото е и изводът на първоинстанционният съд, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, без допуснати нарушения на изискването за форма и в съответствие с материалния закон. По повод на направеното възражение в писмената защита от процесуалния представител на ответната страна в касационното производство за отпадане на правния интерес от обжалване, поради издадена заповед № 8121К-371/24.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с което е прекратено служебното правоотношение на касатора поради дисциплинарно уволнение, която той също оспорва, то е неоснователно. Налице са две различни по съдържание и характер административни производства, приключили с отделни административни актове, които са оспорени и са последвали две отделни съдебно-административни производства. Правните последици от постановените актове по тях са различни и рефлектират в правната сфера на оспорващото лице по различен начин. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в размер на 100.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав,