Решение № 5077 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 745/2014 г.

Решение № 5077 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 745/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна против решение № 2879 от 13.11.2013 г., постановено по адм. дело № 3231/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена издадената от касационния жалбоподател заповед № СЗ-Д-Вн 05-1-6-3773 от 23.07.2013 г., потвърдена с решение № РД-РД-Вн-03-0022 от 15.08.2013 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Варна. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за отпускане на исканата месечна добавка за дете с трайни увреждания по чл. 8д, ал. 1, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), тъй като към датата на подаване на молбата-декларация от майката правото на родителя за търси месечна добавка е погасено поради това, че детето е навършило пълнолетие, завършило е средно образование и е освидетелствано за първи път като пълнолетно лице. При липса на право за родителя да кандидатства за посочената социална помощ разпоредбата на чл. 24, ал. 6 от ППЗСПД е неприложима. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването. Ответникът Надежда Викторовна Дончева, чрез адв. Христина Димитрова като процесуален представител в писмен отговор развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените за тази инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство пред Административен съд - Варна е заповед № СЗ-Д-Вн 05-1-6-3773 от 23.07.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Варна, с която на Надежда Викторовна Дончева е отказано изплащане на месечна добавка за едно дете - Мария Андонова Дончева с мотив, че лицето е навършило пълнолетие и е завършило средно образование преди освидетелстване от ТЕЛК. След обжалването й по административен ред оспорената заповед е потвърдена с решение № РД-РД-Вн-03-0022 от 15.08.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Варна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорената пред него заповед, като е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Позовал се е на нормата на чл. 24а, ал. 6 от ППЗСПД, която предвижда възможност за заплащане на добавка за минал период, през който правото не е било претендирано или упражнено от родителя. Съдът не е споделил тезата на административния орган, че към момента на подаване на искането за отпускането й не са налице предпоставките за това. Приел е, че към датата на подаване на молбата-декларация детето Мария Дончева, за което се претендира отпускане на добавката е навършила 18 г. и е завършило средното си образование, поради което за периода, следващ искането не са налице предпоставките за отпускане на претендираната добавка. За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд е направил заключение, че искането за отпускане на месечна добавка по чл. 8д от ЗСПД е подадено в определения в чл. 24а, ал. 6 от ППЗСПД тримесечен срок от датата на решението на ТЕЛК, а в последното е посочена дата на инвалидност 31.03.2011 г., когато детето не е навършило пълнолетие и не е завършило средното си образование, поради което за родителите възниква правото на месечна добавка. По тези съображения е направил извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. По делото няма спор по фактите. Установено е, че на 16.07.2013 г. Надежда Дончева е подала молба-декларация за получаване на месечна добавка за дъщеря си Мария Андонова Дончева, родена на 21.11.1994 г. Към нея е приложено експертно решение на ТЕЛК № 1950/2.07.2013 г., с което детето е освидетелствано, като е определена степен на неработоспособност 56% с посочена дата на инвалидност 31.03.2011 г. и срок от три години - до 1.07.2016 г. Не се спори, че към датата на издаване на решението на ТЕЛК и подаване на молбата-декларация за отпускане на месечна добавка по чл. 8д от ЗСПД детето, за което се претендира отпускане на добавката, е навършило 18 години и е завършило средното си образование. Нормата на чл. 8д, ал. 1, т. 1 от ЗСПД създава право на месечна добавка за родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба размерът на месечната добавка по ал. 1 се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, но не може да бъде по-малък от предходната година. Правилен е изводът на съда, че за периода, следващ искането, не са налице предпоставките за отпускане на претендираната добавка, тъй като детето е пълнолетно и е завършило средното си образование. Ето защо в частта, в която административният орган е отказал изплащане на исканата месечна добавка за в бъдеще, след подаване на молбата-декларация, оспорената заповед е законосъобразна. Като е отменил същата и в тази й част, съдът е постановил съдебен акт в противоречие с материалния закон. Това налага отмяната му в тази част и постановяване на друг, с който оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно в частта на постановения от касационния жалбоподател отказ относно претендираната месечна добавка за дете с трайни увреждания за в бъдеще след подаване на молбата-декларация. Спорът в останалата част е правен и се свежда до въпроса за наличието или липсата на право на родителя да получава месечни добавки за минал период за дете с трайни увреждания, когато искането е подадено, след като то е навършило пълнолетие и е завършило средното си образование. Настоящият съдебен състав споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи относно поставения в конкретния случай въпрос. Обжалваното решение в тази част е постановено при правилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Към датата на издаване на оспорената заповед (23.07.2013 г.) действа разпоредбата на чл. 24а, ал. 6 ППЗСПД, съгласно която месечната добавка за дете с трайно увреждане се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от 3 години назад, ако молбата-декларация е подадена в 3-месечен срок от датата на решението. Последната предпоставка безспорно е налице. При подадена молба-декларация в срока по чл. 24а, ал. 6 от ППЗСПД, за майката Надежда Дончева в качеството й на родител на Мария Андонова Дончева, по силата на закона е възникнало правото за месечна добавка по чл. 8д от ЗСПД за времето от 1.03.2011 г. (при определена дата на инвалидността 31.03.2011 г. съгласно ЕР на ТЕЛК 1950/2.07.2013 г.) до завършване на средното образование - м. юни 2013 г., след като тази дата следва навършването на 18 г. от детето. Този срок е по-малък от определения 3-годишен такъв в разпоредбата на чл. 24а, ал. 6 от ППЗСПД. Настоящият състав не споделя становището на касационния жалбоподател за липсата на право на месечна добавка за минал период поради факта, че към момента на подаване на искането за отпускането й не са налице предпоставките за това. С разпоредбата на чл. 24а, ал. 6 от ППЗСПД е предвидена възможност за заплащане на месечна добавка за минал период, който е ограничен от решението на ТЕЛК, с което се определя дата на инвалидността и тригодишен давностен срок. Следователно, законодателят е дал право на родителя да претендира тази добавка независимо от обстоятелството, че това право не е упражнено преди и до навършване на пълнолетие на детето или до приключване на средното му образование. Липсва разпоредба, която да въвежда погасителен за правото по чл. 8д, ал. 1, т. 1 от ЗСПД давностен срок, в който да се подаде искането за отпускане на месечната добавка (освен тримесечния от датата на решението на ТЕЛК), когато същата се претендира за минал период. Правилно съдът е приел, че в тази част правото по чл. 8д от ЗСПД не е погасено, тъй като правопораждащият в случая факт е установяване на увреждането с експертното решение на ТЕЛК с дата на инвалидността, предхождаща неговото издаване. Видно от съдържанието на оспорената заповед административният орган не е изложил мотиви относно законовата възможност за отпускане на помощта за минал период. Обосновано е заключението на съда, че касационният жалбоподател е следвало да извърши преценка за основателност на искането за отпускане на месечна добавка за дете с трайни увреждания за минал период - от датата на инвалидността до завършването на средното образование на лицето при съобразяване на тригодишния срок от подаване на молбата-декларация. В тази част обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и при своевременно направено искане за присъждане на разноски за тази инстанция от страна на процесуалния представител на ответника, на Надежда Викторовна Дончева следва да се присъди сума от 75 лв., представляваща съответната част от действително заплатеното адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,