Решение № 8 от 9.02.2011 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 640/2010 г.

Решение № 8 от 9.02.2011 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 640/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу въззивна присъда по внохд № 404/2010 г. на Апелативен съд [населено място] е подадена касационна жалба от подсъдимия В. М. М., с оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия и защитник. Частния обвинител и граждански ищец Т. А. е на становище присъдата да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановената въззивна присъда законосъобразна, при спазване на процесуалните правила, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 6.10.2010 г. постановена по внохд. № 404/2010 г. на Апелативен съд [населено място] е отменена оправдателна присъда по нохд. № 3684/2007 г. на Софийски градски съд и вместо това, подсъдимия В. М. М. е признат за виновен, на 11.08.2000 г. в [населено място], при управление на лек автомобил с дк № С 73 85 ЛК, в нарушение на правилата за движение умишлено причинил на Т. А. средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 342, ал. 3 б. "б" НК и при условията на чл. 55, ал. 1т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. С присъдата подсъдимия е осъден да заплати на пострадалия А., неимуществени вреди в размер на 3000 лв. ведно със законната лихва и разноски. ПО ЖАЛБАТА на под. М.: Доводите за съществени процесуални нарушения касаят според защитата: -нарушено право на защита, произтичащо от непълноти в обвинителния акт, лишаващи подсъдимия от възможност да разбере, в какво е обвинен и от там да се защитава адекватно -нарушени чл. 13 и чл. 14 НПК -неправилно назначена комплексна експертиза от въззивния съд, която не била нито "допълнителна", нито "повторна" -не преодолени противоречия в гласните доказателства и в заключенията на многобройните експертизи По фактите, след проведено съдебно следствие и подробен анализ на събраните пред него и пред първоинстанционния съд доказателства въззивния съд е прие, че основния спорен въпрос по делото е "какво е довело до причиняване на тежките травматични увреждания на св. Т. А., дали деянието на под. М. и по конкретно умишлен удар с управлявания от него лек автомобил или както е приел първоинстанционния съд падане и нараняване от собствен ръст". За да отговори положително /увредите са в резултат на умишлен удар с управлявания от подсъдимия автомобил/ на този решаващ въпрос от предмета на доказване очертан в чл. 102 НПК, въззивния съд е подложил на внимателен анализ всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства. Посочил е кои обстоятелства приема за установени и на коя доказателствена основа. Посочил е кои показания на свидетелите и в коя им част възприема и защо и кои не следва да се кредитират и защо. При оценката на доказателствата няма пропуски, игнориране или подценяване, както и нарушения на формалната логика. Изводите са логични, последователни, съобразени преди всичко с обективните находки, а именно-вида и характера на травматичните увреди по пострадалия, както и механизма на тяхното причиняване. Вида на лекия автомобил управляван от подсъдимия и на забърсването на предния десен калник отгоре, оставените по пътното платно следи от превъртане на гуми с дължина от шест метра и съответстващата на тези следи скорост от 25-30 км./ч. Предвид горното Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира, че не са налице претендираните процесуални нарушения по оценка на доказателствата. Подсъдимия е осъществил правото си на защита в пълнота. Обвинението е детайлно конкретизирано още в обвинителния акт и че е станало ясно на подсъдимия, личи от подробното възражение по него на л. 58 от нохд. № 3684/2007 г. на Софийски градски съд. При правилно и безпротиворечиво установените факти от значение, закона е приложен правилно. Подсъдимия при управление на МПС нарушил правилата за движение и умишлено причинил средна телесна повреда на пострадалия и по този закон е осъден, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивния съд е приел, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимия М., наложил е наказание при условията на чл. 55, ал. 1т. 1 НК, в размер на шест месеца лишаване от свобода, не е наложил по лекото наказание лишаване от правоуправление, на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години и така определеното наказание не е в нарушение на чл. 348, ал. 5т. 1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда правилна и законосъобразна, а подадената касационна жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение