Решение № 12210 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4047/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д. против решение 24017 от 19.11.2024 г., постановено по адм. д. 7885/2024 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение Ж-502/31.05.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/. Касаторът, чрез процесуален представител, твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалноправните разпоредби - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че съдът не е мотивирал решението надлежно, не е обсъдил доводите в първоинстанционната жалба, нито събраните доказателства и е формирал неправилни изводи по фактите и по правото. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решението на КЕВР. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД /ЕРМ Запад/ чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е, жалбата е основателна. Съдът е приел за установено, че между И. Д. и ЕРМ Запад е сключен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на бунгало в с. Расник, община Перник, като в договора е описано какви дейности следва да бъдат извършени за целите на присъединяването. Посочената в договора прогнозна цена за присъединяване е определена в размер на 1300, 92лв, на база предварителна оценка за очакваните разходи по изграждане и придобиване на съоръженията за присъединяване. Не е спорно, че тази цена е платена, но от жалбоподателя е изискано плащане на допълнителна цена в размер на още 1372, 87, във връзка с което между страните по договора е възникнал спор, отнесен за реаване до КЕВР. С оспореното решение КЕВР е прекратила производството, считайки жалбата за неоснователна, тъй като въпросът за цената на присъединяване не бил от компетентността на КЕВР. Съдът е възприел описаната в решението на КЕВР фактическа обстановка. Изслушал е свидетелски показания относно изграждането на електропреносната мрежа в района и експертно заключение, съгласно което заплатената от жалбоподателя сума от 1 300,92 лв. покрива направените от ЕРМ Запад разходи за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация електромерно табло. От правна страна съдът е счел, че актът е издаден от компетентен орган - КЕВР, при спазване на установената форма и административно-производствени правила и в съотвествие с материалния закон и неговата цел. Съдът е споделил изцяло мотивите на КЕВР. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон. Съгласно чл. 76 от Закона за енергетиката Комисията контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензии, като извършва превантивен, текущ и последващ контрол. Разпоредбата на чл. 76, ал. 4, т. 2 ЗЕ предвижда, че КЕВР контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите, както и правилното прилагане на условията за предоставяне на достъп. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ, според която КЕВР разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, КЕВР е била компетентна да разреши спора по същество. 3асегнатата от решението страна има както гражданскоправен път за защита, така и административноправен и е избрала втория път. Като са приели, че въпросът е извън компетентността на КЕВР, и Комисията, и съдът са постановили решения в противоречие с материалния закон. Осигуряването на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа е задължение на енергийните предприятия, лицензирани за осъществяване на съответната дейност, което те са длъжни да изпълнят по отношение на всеки производител и обект за производство, които отговарят на предвидените в закона условия. Изискванията към обектите и производителите на електрическа енергия за присъединяване към мрежите са нормативно установени и лицензиантите не могат да поставят други, допълнителни изисквания или необосновано да завишават цената за присъединяване. От представените по административната преписка и събраните от съда доказателства, включително експертното заключение, е установено, че заплатената от жалбоподателя цена по договора покрива дължимите от него разходи по присъединяването. В същото време, че ЕРМ Запад не обосновава нито пред КЕВР, нито пред съда защо е необходимо заплащане на допълнителна цена за присъединяване, нито е установено да са изградени допълнителни съоръжения, за които разноските да се дължат от клиента. В съответствие с чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗЕ операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, за който производителят е сключил писмен договор за присъединяване по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3, а съгласно ал. 3 е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването, като условията и редът за присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или снабдяването с електрическа енергия и границата на собственост между електрическите съоръжения се определят с наредбата на КЕВР. Приложимата норма на чл. 29, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм. ДВ, бр. 28 от 2 април 2024 г.,/ регламентира границата на собственост на съоръженията на оператора на разпределителната мрежа на ниско напрежение. Това са изходящите клеми на СТИ. Съгласно чл. 29, ал. 5 от Наредба 6 електромерните табла се монтират до или на границата на имота на клиента на място, определено от оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл.36, ал.5 от Наредбата средствата за търговско измерване на електрическа енергия, токовите и напреженовите трансформатори към тях и други спомагателни устройства се доставят от и за сметка на съответния мрежови оператор и са негова собственост. Следователно всички разходи по присъединяването на обекта до изходящите клеми на СТИ се заплащат от клиента, а всички останали разходи по присъединяването от ЕРМ Запад. Като не са съобразили представените доказателства и приложимите правни норми, Административен съд София-град и КЕВР са постановили неправилни решения, които следва да бъдат отменени. Предвид естеството на оспорения пред съда акт, съдът не може да замести КЕВР в правомощието и да даде задължителни указания по прилагането на закона, съгласно чл. 22, ал.5 от Закона за енергетиката на енергийното предприятие. Това налага връщане на преписката на компетентния по чл.22 ЗЕ орган - КЕВР, на която съдът следва да даде задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, на основание чл. 173, ал.2 АПК. При връщане на преписката Комисията следва да разгледа отправения до нея спор по същество и при изяснените в този процес факти да даде на ЕРМ Запад задължителни указания по чл.22, ал.5 ЗЕ. Съгласно обсъдените по-горе приложими правни норми, клиентът следва да бъде присъединен и няма основание от него да се изисква допълнително заплащане по присъединяването. При този изход от спора на жаблоподателя се дължат сторените в производството разноски в размер на 860 лв. На ответника разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение