Решение № 5512 от 29.5.2023 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение29.05.2023 г.докладчик Иван Раденков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 5453/19.09.2022 г., постановено по адм.дело 3639/2021 г., по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Ц. Дончева от гр. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, [улица], ДА ЗАПЛАТИ на МОСВ направените пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение на юрисконсулт, в размер на 200.00 /двеста/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПТК/. Образувано е по касационна жалба на Ц. Дончева от гр. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, против Решение 5453/19.09.2022 г., постановено по адм.дело 3639/2021 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от нея против Министерство на околната среда и водите иск за заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконни /с искане да бъдат признати за такива/ действия и бездействия на служители от МОСВ - К. Живков, Г. Христова, Д. Калеова - Николова и Н. Васев, като участници в конкурсната комисия по провеждането на конкурс за директор на РИОСВ - Шумен, обявен със Заповед РД - 399/20.05.2019 г. на министъра на околната среда и водите и е осъдена да заплати на МОСВ разноски по делото в размер на 100 лева. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПТК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен. Ответникът - Министерство на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователен предявеният от Ц. Дончева против Министерство на околната среда и водите иск за заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконни /с искане да бъдат признати за такива/ действия и бездействия на служители от МОСВ - К. Живков, Г. Христова, Д. Калеова - Николова и Н. Васев, като участници в конкурсната комисия по провеждането на конкурс за директор на РИОСВ - Шумен, обявен със Заповед РД - 399/20.05.2019 г. на министъра на околната среда и водите и е осъдил ищцата да заплати на МОСВ разноски по делото в размер на 100 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на МОСВ. Съгласно чл. 204, ал. 2 АПК искът за обезщетения за вреди може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт. В исковата молба е посочено, че причинените вреди са следствие от действия и бездействия на конкурснана комисия.. Изложени са съображения, че решението на конкурсната комисия, с което С. Илиева е допусната до конкурса, съответно не е извършила недопускането й, не представлява административен акт или извършване на административна дейност по смисъла на ЗОДОВ, доколкото въпросите, по които се е произнесла комисията се регулират от трудовото, а не от административното право. Тези действия не представляват еднострантно волеизявление на административен орган при осъществяване на изпълнителна власт по смисъла на чл. 21 АПК, те са елемент от сложен фактически състав на заемане на свободно място по трудово правоотнощшение и обективират правни действия не на държавата, а на работодателя по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ. Прието е,че в случая не е налице незаконосъобразен акт за отмяна /включително нищожен или оттеглен/ или отменен такъв по съответния ред. Решението е правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по ЗОДОВ. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно е прието, че в случая не е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилна е преценката на първоинстанционния съд,че решението на конкурсната комисия, определена със заповед РД-499/28.06.2019 г. на министъра на МОСВ, с което посоченото лице е допуснато до конкурса, съответно не е извършила недопускането му не предсталява административен акт или извършване на административна дейност по смисъла на ЗОДОВ. Действията на конкурсната комисия са елемент от сложен фактически състав на заемане на свободно работно място по трудово правоотношение и не обективират действия или бездействия на администрацията на МОСВ. В случая не е налице отменен , оттеглен или прогласен за нищожен административен акт. При тези мотиви съдът правилно е отхвърлил предявеният иск като неоснователен. По изложените съображения при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила.. При този краен извод в полза на МОСВ следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция в размер на 200.00 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение