Решение № 6845 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14596/2019 г.

Решение № 6845 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14596/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хидро Инспект" ЕООД, чрез адв. Кръстева, против решение № 2130/28.10.2019 г., постановено по адм. д. № 554/2019 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-56-0379317/24.01.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 186, ал. 1, т. 1, б"а" от ЗДДС за издаване на оспорения акт, като в подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение на Административния съд-Пловдив е отхвърлена жалбата на "Хидро Инспект" ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-56-0379317/24.01.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС вр. с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – резиденция "Стария град", находяща се в гр. Пловдив, ул. "Княз Церетелев" № 11 и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Съдът е приел, че оспорващият не е опровергал констатациите, послужили като основание за налагане на принудителна административна мярка- запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Приел е за установено, че в обекта има регистрирано фискално устройство, от което не е издаден фискален бон за покупката на 2 бр. кафе и 2 бр. минерална вода на обща стойност 7, 60 лева и нощувка в апартамент на стойност 100, 00 лева. Преценил е, че наложената принудителна административна мярка отговаря на целта на закона, тъй като в акта са изложени мотиви за необходимостта от налагането й, както и относно продължителността на определения 7-дневен срок. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба/. Този ред е уреден в Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Процесната заповед представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. В случая нарушението е установено безспорно и е доказано. Установената продажба на кафе, минерална вода и нощувка в апартамент в проверения търговски обект, за която не е издаден фискален бон от фискалното устройство, е обоснована с годно доказателствено средство - протокол, съставен при условията и реда на чл. 50 от ДОПК, обективиращ действията на органите по приходите, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. Протоколът сер. АА № 0379317/18.01.2019 г. е съставен в присъствието на Е. Т., представител на дружеството, стопанисващо проверения обект, който е присъствал по време на проверката. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. По делото не са представени доказателства от касатора, че не е извършено процесното нарушение. Аргумент в подкрепа на гореизложеното е и установената от органите по приходите разлика в паричните средства в касата, което е индиция за системно неиздаване на касови бележки и създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 7-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. В случая ПАМ е наложена за срок от 7 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Правилно е приел първоинстанционният съд, съобразявайки приета по делото съдебно-техническа експертиза, че е възможно търговският обект да бъде запечатан, без да се възпрепятства ползването на жилищата, включително ползването на гаражите. С оглед на това възраженията на касатора в тази насока не следва да се кредитират. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение