Решение № 14170 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7676/2020 г.

Решение № 14170 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7676/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив срещу Решение № 983/15.06.2020 г., постановено по адм. дело № 2219 по описа за 2019 г. на Административен съд /АС/ - Пловдив, в частта с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618006371-091-001/24.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 418/8.07.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Пловдив към ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че за да приеме реалност на доставките, съдът неправилно ценил писмените доказателства – стокови разписки и товарителници, чиято доказателствена стойност е разколебана с описателно посочени индиции. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което отхвърли жалбата срещу оспорения РА. Претендират се и деловодни разноски. Ответникът по касация "Чери Интернешънъл" ЕООД, не взема становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението, в оспорената част и вместо него да се отхвърли жалбата на"Чери Интернешънъл" ЕООД, срещу оспорения РА, в съответната част. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С отменената от АС - Пловдив част от ревизионен акт, са установени в тежест на "Чери Интернешънъл" ЕООД задължения за ДДС в общ размер на 143 299, 34 лева и за лихви за забава в общ размер на 31 904, 19 лева, в резултат на отказано право на данъчен кредит за периоди м. 05 и м. 06.2016 г. по 11 бр. фактури от "Дими Транс" 95 ЕООД с предмет – вишни и за периода м. 05, м. 06 и м. 07.2017 г. по 11 бр. фактури от "ВАК 86" ЕООД с предмет - череши. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, поради липса на доказателства за реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, от ЗДДС. Приходната администрация е обосновала извода за липса на реални доставки на стоки, с твърдения, че от съвкупната преценка на доказателствата не се установява твърдения механизъм на доставките, предаването и транспортирането им от склад на доставчиците до клиент ревизираното лице(РЛ), както и поради неустановеният произход на стоките, свързаността на операторите по веригата от доставките, издадения РА на доставчика "Дими Транс" 95 ЕООД, който е доставчик и на "ВАК 86" ЕООД, както и некоректното отразяване на стопанските операции по процесните фактури от РЛ и неговите доставчици към датата на получаването на доставките. За да отмени частично РА, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДДС, доколкото реалността на фактурираните доставки на стоки е доказана. След като е възпроизвел подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка и принципните си разбирания за правото на приспадане на данъчен кредит с цитиране на приложими разпоредби и практика на СЕС, АС – Пловдив е направил различни от органите по приходите правни изводи за реалността на фактурираните доставки. Съдът е намерил, че са налице данни за механизма на доставките, вида и количеството на стоките, ангажираните с транспорта и приемането/предаването физически лица. Като се е позовал на съдебно счетоводна експертиза/ССчЕ/, изготвена въз основа на събраните писмени доказателства, съдът е приел за установен следния механизъм на доставките - стоката е претоварвана от базата на предходни доставчици и транспортирана направо в база на клиентите на РЛ. Приел е, че нередностите в съставените от превозвачите документи не следвало да бъдат поставяни в тежест на ревизираното лице, след като са налице доказателства за облигационната връзка с превозвача, разплащане на услугата и потвърждение от самото транспортно дружество, че превозът е извършен така, каката се твърди от товародателя. Приел е, че макар приемно-предавателните протоколи/складовите разписки и др. съпътстващи доставката документи да не установят конкретни обекти, в които е натоварена стоката, след като са налице пътни листове, съдържащи маршрути до дестинации, за които се доказва наличието на складови бази, както на доставчиците, така и на получателя, респ. че всички стоки, предмет на доставките са пряко свързани с дейността на ревизираното лице и именно в изпълнение на същата са заприходени и изписани при последваща реализация до конкретно установени търговци по веригата. При такава обстановка, липсата на някои реквизити или наличието на отделни нередности в съпътстващите доставките документи не давали самостоятелно основание да бъде отказано право на данъчен кредит. Оспореният съдебен акт е неправилен. Основателни са оплакванията на касатора към дейността на съда по преценка на писмените доказателства. Административният съд е следвало да концентрира спорът по фактите до придобиването от жалбоподателя на правото да се разпорежда фактически като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ по фактурите на "Дими Транс" 95 ЕООД и на "ВАК 86" ЕООД, именно заради разпоредителните действия на доставчиците. В противоречие със събраните доказателства е направения извод за доставяне на стоките от издателите на фактурите. Пряко първично доказателство за придобиването от получателя на правото да се разпорежда фактически като собственик със стоките са стоковите разписки и товарителници. Без да обсъди съдържаното на същите и доводите на органите по приходите за опровергаване на съдържанието им, съдът е направил неправилен и генерален извод, че установяват механизма на доставките, вида и количеството на стоките, ангажираните с транспорта и приемането/предаването физически лица. В случая не е било спорно, че РЛ не притежава складова база, а закупените от него плодове – вишни и череши се транспортират направо в обект на негов клиент "Авиус 2003" ЕООД, като за превозвач по последващите доставки е ползван транспорт на [фирма]. Спорен е бил въпроса дали стоките са доставени от издателите на фактурите "Дими Транс" 95 ЕООД и на "ВАК 86" ЕООД. Според обясненията на доставчиците и РЛ, стоките са предавани в складова база на "Дими транс 95" ЕООД, находяща се в с. Оризари, обл. Сливен, която двамата доставчици "Дими Транс" 95 ЕООД и "ВАК 86" ЕООД ползват по договор за наем. В случая, обаче такова предаване на стоките в склада на доставчиците в с. Оризари не се установява от представените транспортни документи и складови разписки. Складовите разписки не съдържат данни за място на предаване на стоките, за да се приеме, че стоките са предадени в склада на доставчика "Дими Транс" 95 ЕООД. Товарителниците с превозвач "СВГ Транс" ЕООД също не установяват получаване на стоките от РЛ в място на разтоварване в склада на доставчиците в с. Оризари, нито пък товарителниците за последващата продажба с превозвач [фирма] имат за изпращач РЛ с място на натоварване в скалата на доставчиците в с. Оризари. Противно на приетото от административния съд, ССчЕ е приела, че стоковия поток посочва реалната картина по движението на стоките от земеделските производители до преработвателното предприятие на Авиус 2003" ЕООД, като стоката се префактурира от земеделските производители към "Дими транс 95" ЕООД, "Чери Интернешънъл" ЕООД, Авиус 2003" ЕООД или от земеделските производители към "Дими транс 95" ЕООД, "ВАК 86" ЕООД, "Чери Интернешънъл" ЕООД, "Авиус 2003" ЕООД. Създадена е правна привидност за преминаването на правото на собственост от доставчиците към РЛ, а в действителност, по транспортни документи стоката се натоварва от земеделските производители и се превозва до крайния получател "Авиус 2003" ЕООД. Наред с изложеното, ССчЕ потвърждава извода на органите по приходите за некоректното отразяване на стопанските операции по процесните фактури от РЛ и неговите доставчици към датата на получаването на доставките. Отделно от това в хода на ревизията е установена свързаност между "Дими транс 95" ЕООД и превозвача "СВГ Транс" ЕООД, общия склад, който се ползва от двамата доставчици, които обстоятелства са индиция за фиктивното фактуриране. С включването на междинен субект във веригата от доставки – след доставка, която не е облагаема, тъй като не е осъществена от ДЗЛ /арг. от чл. 12, ал. 1 ЗДДС/ и преди процесните доставки се концентрира в едно данъчнозадължено лице с "буферни" функции задължението за плащане на данъка. От междинния субект е изискуем данъкът за извършените облагаеми доставки – чл. 82, ал. 1 ЗДДС. При привидност на правоотношението между този субект и получателя е лишено от основание имущественото разместване по паричната престация на получателя. Целта е той да получи данъчно предимство без да е платил действително данъкът, който да бъде внесен от доставчика. Упражняването на правото на приспадане с цел злоупотреба е неприемливо за националния и за наднационалния правопорядък. Така в решението на Съда по дело С-504/10 се припомня, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112, а принципът за забрана на злоупотребата с право води до забрана на напълно изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени единствено с цел получаване на данъчно предимство /т. т. 50 и 51 от решението/. Данъчният ефект за получателя е редуциране на данъкът за внасяне или постигане резултат за периода данък за възстановяване, който би бил непостижим, ако доставчици не са данъчнозадължени лица. Създадената правна привидност за преминаването на правото на собственост дисквалифицира настъпването на данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което е правопораждащ юридически факт на задължението на доставчика да начисли данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Начисляването на данъка е неправомерно, което обосновава правилността на отказа на приходната администрация да зачете данъчното предимство на получателя на доставката с аргументи от чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В контекста на горното е дължима отмяна на обжалваната част от съдебния акт и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на жалбоподателя разноски в размер 925, 14 лева. При този изход на спора на касатора, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения се следват деловодни разноски в общ размер от 9 965, 63 лева, от които 4 282 лева за упълномеряване на разноските за първата съдебна инстанция и 5 683, 63 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение