Решение № 104 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 1095/2011 г.

Решение № 104 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 1095/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 48 във вр. с чл. 47, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗМТА. Образувано е по предявен от Б. Д. Д. от [населено място] против [фирма] - [населено място], иск за отмяна на арбитражно решение № 715 от 18.03.2010 г., постановено от арбитър Б. Г. по арбитражно дело № 715/2010 г. Ищецът моли за отмяна на арбитражното решение като твърди, че е постановено при отсъствие на сключено между страните в арбитражното производство арбитражно споразумение, алтернативно - въз основа на недействително арбитражно споразумение, включено като самостоятелна клауза в недействителен договор за револвиращ заем. Поддържа, че е бил лишен от възможност за участие в арбитражното дело, тъй като не е уведомяван за започването на арбитражното производство и за назначаването на арбитър, не е получавал преписи от исковата молба и приложенията към нея, не е призоваван за заседанието по делото и е узнал за арбитражното решение от поканата за доброволно изпълнение, връчена му от съдебен изпълнител покана. Нарушението на правото на участие в арбитражното производството е релевирано и като основание за отмяна на арбитражното решение поради противоречие с обществения ред на Република България. Ответникът [фирма] - [населено място], оспорва иска като недопустим и неоснователен по съображения в писмен отговор по чл. 131 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, приема следното: Искът за отмяна на арбитражното решение е процесуално допустим - предявен е от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Възражението на ответника за недопустимост на иска поради пропускане на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е неоснователно. Приложената към арбитражното дело товарителница № 1000003193463, придружена с разпечатка от електронната система на [фирма], не доказва твърдението за редовно връчване на решението на датата 06.08.2010 г. В товарителницата е отбелязано, че изпратената до Б. Д. куриерска пратка, съдържаща решение по арб. дело № 715/2010 г., не е предадена на адресата поради отсъствието му от адреса. Отсъствието от адреса не е сред визираните в чл. 18.4 от общите условия към договора за револвиращ заем хипотези, за които страните са уговорили фингирано връчване на документи и книжа в образуваното пред арбитър Б. Г. арбитражно производство. Поради това за начален момент на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА следва да се приеме посочената от ищеца дата на узнаване на решението - 05.08.2011 г., която не е оборена от ответника и спрямо която предявеният на 06.10.2011 г. иск не е недопустим. Производството по арбитражно дело № 715/2010 г. е образувано пред арбитър Б. Г. по искова молба на [фирма], с която е предявен иск срещу Б. Д. Д. за заплащане на сумата 2 953.86 лв. по договор за револвиращ заем № [ЕГН ] от 14.08.2009 г., от която 1 920 лв. - непогасена главница, 73.86 лв. - лихви, и 960 лв. - неустойка. Компетентността на сезирания арбитър е обоснована с клаузата на чл. 18.1 от общите условия към договора за револвиращ заем, с която страните са постигнали съгласие възникналите помежду им спорове във връзка с договора да бъдат разрешавани в едноинстанционно писмено арбитражно производство от поименно посочени арбитри, един от които Б. г. Искът е уважен изцяло с постановеното от арбитър Б. Г. арбитражно решение № 715 от 18.03.2010 г. Не кореспондира с доказателствата по делото твърдението на ищеца за постановяване на арбитражното решение при отсъствие на сключено от страните арбитражно споразумение. Към исковата молба, с която е инициирано производството по арб. дело № 715/2010 г., е приложен договор за револвиращ заем от 14.08.2009 г. между [фирма] като кредитор и Б. Д. Д. като клиент, подписан от клиента и от представител на дружеството - кредитор. Договорът е придружен от общи условия на [фирма] към договор за револвиращ заем на физически лица версия 16.02.2008 г., които според клаузата на б. "В" съставляват неразделна част от съдържанието му, предадени са на клиента при подписването му и са приети от него. Съгласно чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, отнапред установените от търговеца общи условия за сключваните от него сделки стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема. Полагайки подписа си под текста на договора и в частност - под клаузата на б. "В", ищецът е удостоверил не само факта на получаване на общите условия във версията от 16.02.2008 г., но и личното си волеизявление за приемането им, в резултат на което е обвързан от тях със задължителна сила. С чл. 18.1 от общите условия страните са постигнали съгласие всички произтичащи от или свързани с договора спорове помежду им да бъдат отнасяни за разрешаване еднолично до който и да било от поименно посочените арбитри, един от които арбитър Б. г. Клаузата на чл. 18.1 притежава всички белези, с които чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА характеризира арбитражното споразумение. Следователно, арбитражното решение е постановено при наличие на сключено от страните арбитражно споразумение и не подлежи на отмяна на поддържаното основание по чл. 47, т. 2, пр. 1 ЗМТА. Ищецът се е позовал на недействителност на арбитражното споразумение поради противоречие на договора за револвиращ заем с разпоредби на Закона за потребителските кредити. Всички релевирани в исковата молба противоречия касаят действителността на кредитния договор като материалноправна сделка, не и действителността на обективираното в съдържанието му арбитражно споразумение, разглеждано като самостоятелен процесуален договор. Според изричната разпоредба на чл. 19, ал. 2 ЗМТА, включеното в договор арбитражно споразумение е независимо от другите уговорки в договора; нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на арбитражното споразумение. В хода на делото ищецът не е доказал пороци, обуславящи недействителност на включената в чл. 18.1 от общите условия арбитражна клауза, от което следва, че не е осъществена и хипотезата на чл. 47, т. 2, пр. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение. Основанието по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА е обосновано с обстоятелства, относими изцяло към фактическия състав на основанието по чл. 47, т. 4 ЗМТА. Поради това не би могло да се приеме, че ищецът е въвел надлежно противоречието на арбитражното решение с обществения ред на Република България като самостоятелно отменително основание. Основателен е искът за отмяна на арбитражното решение при предпоставките на чл. 47, т. 4 ЗМТА. Анализът на доказателствата по делото подкрепя твърденията в исковата молба, че ищецът не е уведомяван за започването на арбитражното производство и за назначаването на арбитър и не е призоваван с преписи от исковата молба и приложенията към нея за проведеното от арбитър Б. Г. открито заседание, което е препятствало възможността да вземе участие в арбитражното дело и да се защити срещу предявения от [фирма] осъдителен иск. При сключване на арбитражното споразумение страните са препратили към общите правила на ЗМТА за разглеждане на арбитражните дела, но наред с това са уговорили и специални правила за евентуалните арбитражни производства във връзка с възникнали помежду им спорове. В чл. 18.1 и чл. 18.2 от общите условия към договора за револвиращ заем е предвидено арбитражното производство да започва пред арбитъра, на когото която и да е от страните по договора връчи арбитражното дело; арбитражното дело да се разглежда в седалището на арбитъра в едноинстанционно писмено арбитражно производство и да започва в деня, когато клиентът чрез арбитъра е получил искането на кредитора спорът да бъде отнесен до арбитраж, респ. на петия работен ден, след като на клиента е изпратено такова искане на посочения в договора адрес за кореспонденция; арбитърът да решава делото само въз основа на писмени доказателства без призоваване на страните, но ако писмените доказателства са недостатъчни за решаване на спора, да насрочва устни преговори между страните. В чл. 18.4 са уредени специални правила за връчване на призовки, съобщения и съдебни книжа по арбитражното дело като е постигнато съгласие всички изпратени от арбитъра призовки и съдебни книжа да се считат за редовно връчени на клиента на посочения в договора адрес или на последния писмено съобщен на кредитора адрес на петия работен ден след деня на изпращането им в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, непотърсени са, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът вече не съществува, непознат е или е недостатъчен. Арбитражното дело не съдържа доказателства ищецът да е уведомяван или поне да е правен опит за уведомяването му за започване на арбитражното производство пред арбитър Б. Г. по начина, посочен чл. 18.1 от общите условия. Към делото е приложена товарителница № 1000001359687 за изпратена от арбитър Б. Г. и адресирана до Б. Д. Д. куриерска пратка, съдържаща призовка по арбитражно дело № 715/2010 г. В описанието на пратката липсват данни призовката да е била придружена с преписи от исковата молба и приложените към нея доказателства. Пратката е изпратена чрез куриер [фирма] на посочения в договора за револвиращ заем адрес за кореспонденция на Б. Д. - [населено място], [жк], [жилищен адрес] но видно от справка изх. № 19039/10.01.2012 г., не е връчена поради неоткриване на адресата и е върната на изпращача на 10.03.2010 г. с отбелязване "опит за доставка". Изложените обстоятелства сочат категорично, че в качеството му на ответник в арбитражното производство ищецът нито е призоваван за проведеното от арбитър Б. Г. арбитражно заседание, нито е получавал преписи от исковата молба и доказателствата. Неоснователен е доводът на [фирма] за редовно призоваване на ищеца чрез фингирано връчване на изпратената от арбитъра призовка при условията на чл. 18.4 от общите условия. Неоткриването на адресата при еднократно потърсване на посочения в договора адрес за кореспонденция не е предвидено в клаузата на чл. 18.4 като основание за прилагане на фикцията за редовно уведомяване, а доколкото е свързана с неблагоприятни процесуални последици за ответника в арбитражното производство, тази клауза не може да се тълкува и прилага разширително. Не намира опора в доказателствата по делото твърдението на ответното дружество, че ищецът е променил адреса си за кореспонденция и не е съобщил писмено новия си адрес. От приложеното изпълнително дело № 20115860400612 по описа на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856, образувано въз основа на арбитражното решение, се установява категорично, че макар да е имал регистриран друг постоянен адрес, Б. Д. е получавал редовно на адреса в [жк] призовки и съобщения по изпълнителното дело, в т. ч. и връчената на 05.08.2011 г. покана за доброволно изпълнение. Като неоснователна следва да се прецени и тезата, че призоваването на ищеца за участие в арбитражното производство не е било необходимо поради предварително постигнатото в чл. 18.1 от общите условия съгласие арбитърът да се произнася само въз основа на писмените доказателства, без призоваване на страните. В конкретния случай уговорката в чл. 18.1 не е годна да дерогира произтичащото от закона - чл. 31 и чл. 27 ЗМТА, изискване за призоваване на ответника в арбитражното производство с връчване на препис от исковата молба и доказателствата. Арбитърът е преценил, че арбитражното дело следва да се разгледа в открито заседание и е провел такова заседание с участието на процесуален представител на [фирма]. След като е предприето разглеждане на делото в открито заседание, редовното призоваване на ответника е съставлявало абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразното развитие на арбитражното производство. По изложените съображения арбитражното решение следва да бъде отменено на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА, а делото - върнато на арбитър Б. Г. за ново разглеждане съгласно чл. 49 ЗМТА. Съобразно изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените в производството по чл. 48 ЗМТА разноски в размер на сумата 118.15 лв. /платена държавна такса/. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,