Решение № 4249 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11343/2016 г.

Решение № 4249 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11343/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - [населено място] при ЦУ на НАП срещу Решение № 1382 от 8.07.2016 г. по адм. дело № 3249/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХVІ състав в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ №Р-16001614003485-091-001 от 24.07.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 809 от 12.10.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - [населено място] в частта му, с която на Г. С. У. са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2008 г., 2009 г. и 2010 г., както и тези за 2011 г. над сумата от 1292.66 лева, съответно лихви над сумата от 425.79 лева; за 2012 г. над сумата от 5635.20 лева, съответно лихви над сумата от 2161.12 лева; за 2013 г. над сумата от 2969.45 лева, съответно лихви над сумата от 497.54 лева; вноски по КСО – чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 за периода 2008 г.,2009 г.,2010 г. ведно с начислените лихви по ЗЛВДТДПДВ; вноски по ЗЗО – на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за периода 2008 г., 2009 г.,2010 г. ведно с начислените лихви по ЗЛВДТДПДВ, както и относно вноските по КСО и по ЗЗО за 2011 г. в частта над изчислените от експертизата задължения.

В останалата част решението не се обжалва.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът е направил формален и незадълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, като безкритично е възприел втория вариант от приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза и приетото от в. л. начално салдо към 1.01.2008 г. в размер на 220514.68 лева. В резултат на неправилната преценка на доказателствата е формирал неправилен извод за липса на задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. и за намаляване размера на данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Едновременно с това оспорва извода на съда за незаконосъобразност на РА в частта относно ЗОВ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., както и относно 2011 г. за горницата над изчислените размери на задълженията според експертизата. Иска отмяната на решението и решаване на спора по същество, с което да се отхвърли жалбата на РЛ срещу РА в посочените части. Претендира юрисконсултско възнаграждение за производството пред АС Пловдив и Върховен административен съд.

Ответната страна – Г. С. У., представлявана от адв. Г. Пейчинов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в обжалваната му част. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба, която е насочена срещу решението в частта, в която е отменен РА относно задълженията за ЗОВ за 2011 г. в размерите над изчисленията съобразно приетото по делото заключение по ССчЕ, се явява процесуално недопустима. Видно от диспозитива на решението по адм. дело № 3249/2015 г. по описа на АС Пловдив, съдът е отменил процесния РА в частта му, с която на Г. С. У. са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2008 г., 2009 г. и 2010 г., както и тези за 2011 г. над сумата от 1292.66 лева, съответно лихви над сумата от 425.79 лева; за 2012 г. над сумата от 5635.20 лева, съответно лихви над сумата от 2161.12 лева; за 2013 г. над сумата от 2969.45 лева, съответно лихви над сумата от 497.54 лева; вноски по КСО – чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 за периода 2008 г.,2009 г.,2010 г. ведно с начислените лихви по ЗЛВДТДПДВ; вноски по ЗЗО – на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за периода 2008 г., 2009 г., 2010 г. ведно с начислените лихви по ЗЛВДТДПДВ. В останалата част жалбата е отхвърлена.

Същият извод е формиран в обобщение в мотивната част на решението /стр. 10 от съдебния акт/, като АС Пловдив посочва, че дължимите вноски по КСО и по ЗЗО за периода 2011 г. -2013 г. определените вноски за довнасяне от експертизата за 2011 г. – 2013 г. са дължими, както и лихвите върху тях.

Следователно, съдът е отхвърлил жалбата на РЛ срещу РА относно задълженията за ЗОВ по КСО и по ЗЗО за твърдяния период 2011 г. Както се установява по делото, ревизираният субект не е подал касационна жалба срещу решението в тази му част въпреки наличието на правен интерес, а касационната жалба срещу съдебния акт в посочената част е подадена от директора на дирекция "ОДОП" – [населено място]. За касационния жалбоподател не е налице правен интерес от обжалване на решението в описаната част, тъй като съдебният акт е благоприятен за него /аргумент на противното от чл. 210, ал. 1 от АПК/ и съответно, касационната жалба в тази й част следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати.

По отношение на останалата част от касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" – [населено място] при ЦУ на НАП същата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна.

Предмет на оспорване пред АС Пловдив е бил Ревизионен акт /РА/ №Р-16001614003485-091-001 от 24.07.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 809 от 12.10.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" -гр. Пловдив.

С процесния РА на Г. С. У. са определени задължения по ЗДДФЛ: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 4 753.08 лв. и лихви в размер на 3 086.15 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 6 342.68 лв. и лихви 3 401.10 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 5 330.07 лв. и лихви в размер на 2 450.25 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 3 816.85 лв. и лихви 1 257.24 лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 5 069.98 лв. и лихви 1 150.13 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 3 972.32 лв. и лихви 497.55 лв., както и задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за самоосигуряващо се лице за периода 2008 г. – 2013 г. – ДОО в общ размер на 16218.72 лева и лихви в общ размер на 9173.41 лева, ДЗПО – УПФ в общ размер на 5892.00 лева и лихви в общ размер на 3227.ЗЗ лева и ЗО в общ размер на 9205.60 лева и лихви в общ размер на 3505.88 лева.

За да отмени РА относно задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., както и за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. за горницата над определените суми ведно с горницата в лихвите за забава, съдът е приел, че на РЛ следва да бъде признато начално салдо към 1.01.2008 г. в общ размер на 220 514.68 лева, което е формирано като разлика между декларираните като годишен доход средства с годишни данъчни декларации от лицето за периодите от 1999 г. – 2006 г. вкл. и дължимия годишен данък общ доход или окончателен такъв /патентен данък/ съгласно нормите на ЗОДФЛ (отм.);. Взети са предвид всички данни по подадените данъчни декларации от лицето относно осъществяваната дейност за посочения период, за която се дължи патентен данък, а именно сумата преди данък е в размер на 226 824.68 лева, а сумата – платен данък е 6 310,00 лева.

Въз основа на така приетото начално салдо от 220 514.68 лева съдът е възприел констатациите на в. л. по заключението по ССчЕ и е приел, че не е налице превишение на разходите над приходите за данъчни периоди 2008 г.,2009 г. и 2010 г., поради което не е налице основание за определяне на данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за тези периоди.

За следващите години /2011 г., 2012 г. и 2013 г./ съдът е приел, че дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е в по-малък размер от определения с РА съобразно констатациите на в. л. по втория вариант на заключението по ССчЕ, а именно към приходите се добавят установените като дължими, но неплатени публични задължения за данък, задължения за ЗОВ за предходната година.

Относно задълженията за ЗОВ съдът е отменил РА за периода 2008 г. – 2010 г., мотивирайки се, че нормата на чл. 124а от ДОПК е материалноправна и има действие занапред, поради което същата е неприложима за правоотношения, възникнали преди влизането й в сила.

В останалата част жалбата на Г. С. У. срещу РА е отхвърлена като неоснователна.

Решението, предмет на касационен контрол е само относно отменителната РА част.

1. Решението е недопустимо в частта, в която съдът е отменил РА в частта му относно определеното на РЛ задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. за горницата над 5635.20 лева и лихви над сумата от 2161.12 лева и относно лихвите върху дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 г. над сумата от 497.54 лева

Видно от РА задължението за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. е в размер на 5069.98 лева и лихви в размер на 1 150.13 лева. В мотивите на решението / на стр. 9 от същото/ съдът посочва, че за 2012 г. задължението по ЗДДФЛ следва да се определи по вариант втори на експертизата или дължимият данък е в размер на 5635.20 лева и лихви в размер на 2161.12 лева. Съответно, в диспозитива на решението изрично е посочено, че се отменя РА относно определеното задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. за сумата над 5635.20 лева и лихви за сумата над 2161.12 лева.

От заключението по ССчЕ /втория вариант/, стр. 13 от същото дължимата сума за внасяне ДОД 10 % е 4635.20 лева, а лихвите са в размер на 1051.50 лева.

Относно отменената част на РА досежно лихвите върху дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 г. е видно, че с РА са определени лихви за сумата от 497.55 лева върху главница от 3 972.32 лева. В мотивите на решението / стр. 10 е отразено, че основата за облагане и дължимият ДОД по чл. 48 от ЗДДФЛ следва да се определи по вариант втори на експертизата, като дължимият за довнасяне ДОД за 2013 г. е за сумата от 2969.45 лева, а лихвите за просрочие са в размер на 497.54 лева. Съответно, в диспозитива на решението е отразено, че се отменя РА относно определеното задължение за лихви за сумата над 497.54 лева върху данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 г.

От заключението по ССчЕ / втори вариант/, стр. 15 лихвите за забава са за сумата от 371.94 лева върху главница от 2969.45 лева.

Съобразно изложеното, съдът се е произнесъл свръхпетитум и е отменил РА относно определените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г., респ. за лихвите за забава върху данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 г. за суми, които надхвърлят определените с РА задължения. Не се касае за явна фактическа грешка, доколкото както в мотивите, така и в диспозитива на решението са посочени едни и същи суми и няма разминаване между тях. Следователно, в тази част решението следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати.

2.1. Решението в останалата му обжалвана част е валидно и допустимо, като същото е неправилно в частта, в която е отменен РА относно задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. ведно с лихвите за забава, както и относно задължението за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ: за 2011 г. за горницата над 1292.66 лева, съответно лихви над сумата от 425.79 лева; за 2012 г. над сумата от 4635.20 лева, съответно лихви над сумата от 1051.50 лева; за 2013 г. над сумата от 2969.45 лева, съответно лихви над сумата от 371.94 лева. В тази си част съдебният акт е постановен при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност и при неправилно приложение на материалния закон.

Необосновано АС Пловдив е възприел като основателно твърдението на ревизираното лице за наличието на разполагаемо начално салдо към 1.01.2008 г. за сумата в общ размер на 220 514.68 лева. За да достигне до този извод, съдът е приел, че РЛ е реализирало определени приходи за периода 1999 г. – 2006 г. като [фирма] по данни от патентни и годишни данъчни декларации за този период. На стр. 7 от решението са описани конкретните декларации, декларираните приходи и заплатения патентен данък. В обобщение съдът е заключил, че към 1.01.2008 г. следва да се вземат предвид получените от лицето доходи от търговска дейност и от сделки с недвижими имоти за периода 1999 г. – 31.12.007 г. Позовавайки се на заключението по ССчЕ, общата сума на доходите за периода 1999 г. – 2006 г. е 226 824.68 лева, платеният патентен данък е 6 310.00 лева и остава сума от 220 514. 68 лева, която съдът възприема като разполагаемо начално салдо към 1.01.2008 г.

Така приетото от съда е необосновано и не се споделя от касационната инстанция. Съдът не е разгледал и анализирал констатациите на ревизиращите органи относно наличието на определени разполагаеми парични средства на семейството на РЛ към 1.01.2008 г., отразени на стр. 7 от РД. В отговор на ИПДПОЗЛ № Р – 16001614003485040-008 от 15.05.2015 г. Г. У. е декларирал, че преди 2008 г. е получавал парични средства от касата на [фирма] за сметка на печалбата на търговеца, като са представени РКО от 18.05.2005 г. в размер на 19 000 лева, РКО от 15.05.2006 г. в размер на 30 000.00 лева и РКО от 20.05.2007 г. в размер на 8000.00 лева. Всички тези суми са включени в приходната част при съпоставката на паричните потоци при установяване на началното салдо на семейството на РЛ. Установено е, че съобразно представените ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ и декларираните с тях данни, а именно – за 2004 г. е деклариран доход от 19 414.13 лева, за 2005 г. – 30 371.64 лева и за 2006 г.- 8258.00 лева, доходите след приспадане на платения дължим данък съответства на получените от лицето с посочените суми, представляваща нетната печалба на ЕТ.

От друга страна, в приходната част на паричния поток е включена и сумата от 20 000 лева, която според писмените обяснения на съпругата на РЛ е изтеглена от самата нея през 2006 г. от касата на [фирма].

Едновременно с това ревизиращите органи са отчели:- разход за Г. У. за 2006 г. /в размер на 52 501.46 лева – левовата равностойност/ за покупка на магазин № 5, разположен на партерен етаж в [населено място], [улица]/49 за сумата; - разходи за издръжка на домакинството за 2005 г., 2006 г. и 2007 г., както и разходи, представляващи платени фактури за покупки от Г. У. за посочените периоди на стойност 5700.17 лева, платени МДТ от Г. У. в размер на 869.25 лева, платени МДТ от С. У. в размер на ЗЗ. ЗЗ лева за 2006 г. и в размер на 515.96 лева за 2007 г.

В резултат на съпоставката между получените доходи за тези периоди в размер на 77 431,14 лева и реализираните разходи в размер на 75493.70 лева, ревизиращите органи са формирали извод за наличие на начално салдо в размер на 1937.44 лева за семейството на РЛ или 968,72 лева за РЛ. Така приетото от данъчните органи е законосъобразно и в резултат на правилна преценка на събраните в хода на ревизията документи и писмени обяснения от РЛ и неговата съпруга. В тази връзка следва да се посочи, че неоснователно РЛ претендира началното салдо да бъде в размер от 220 514. 68 лева съобразно декларираните приходи от дейността за периода 1999 г. – 2004 г. Въпреки наличието на тези декларации, РЛ е следвало да установи по категоричен начин, че същият е съхранявал парични средства в размера на декларираните до 1.01.2008 г. Касае се за един изключително дълъг период от време /1999 г. – 2004 г./, като единствено РЛ твърди, че е разполагал с декларираните парични суми към 1.01.2008 г., но не ангажира други доказателства за изтеглянето им от касата на ЕТ и за съхраняването им до тази дата. Освен това както правилно са отчели данъчните органи, през периодите лицето е правило и текущи разходи. Във връзка с твърдяното от съда придобиване на доходи от сделки с недвижими имоти следва да се посочи, че първоначално през 1996 г. Г. У. закупува от Г. П. Б. и М. Л. К. недвижим имот – дворно място, находящо се в [населено място], Пловдивска област, цялото незастроено с площ от 1200 кв. м., за сумата от 300 000 лева. Впоследствие през 1997 г. и 1998 г. съпрузите са извършили разходи за строителство на двуетажна сграда в [населено място] /видно от представените от Община Родопи документи - разрешение за строеж № 103 от 8.05.1997 г., протокол за определяне на строителна линия и ниво от 23.05.1997 г. и акт обр. 14 за приемане на конструкцията от 10.07.1998 г./. През 1999 г. С. У. закупува апартамент за сумата от 6 700 000 лева / неденоминирани/. С нотариален акт № [номер], том ІІІ, рег. № 5563, дело № 528/2002 г. Г. У. и съпругата му С. У. продават на М. А. Н. дворното място, находящо се в [населено място], [община], обл. Пловдив, с площ от 1200 кв. м., ведно с построената върху него двуетажна сграда с избени помещения и гараж, за сумата от 11 800 лева. За същия период с нотариален акт № [номер], том ІІІ, рег. № 08708, дело № 958 от 23.08.2000 г. М. Ц. продава на Г. С. У. свой недвижим имот – самостоятелно обособен търговски обект – магазин / означен на скицата под № 12 със ЗП 19.50 кв. м., за сумата от 9 200 лева, а с нотариален акт № [номер], том ІІ, рег. № 08149, дело № 914 от 2000 г. М. Ц. продава на Г. У. свой недвижим имот - самостоятелно обособен търговски обект – магазин / означен на скицата под № 11 със ЗП 19.50 кв. м., за сумата от 9 200 лева. Следователно, през 2000 г. РЛ е закупило два магазина за сумата от 18 400 лева, а през 2002 г. е получило доход от 11800 лева от продажба на имот. Всички тези суми не са включени в приходната част на паричния поток към 1.01.2008 г. от вещото лице, доколкото за посочения период 1996 г. – 2002 г. лицето и съпругата му са закупили няколко имота, а са продали само един имот, като не се установява размерът на получения доход от продажба на недвижим имот да надхвърля размера на направените разходи за покупка на имоти.

Съобразно изложеното, законосъобразно приходната администрация е взела предвид само изтеглените от лицето парични суми от касата на [фирма] през периода 2005 г. и 2006 г., като са съобразили и декларациите по чл. 41 от ЗОДФЛ за процесните години.

Въз основа на изложеното, началното салдо към 1.01.2008 г. е приетото от ревизиращите органи в размер на 968.72 лева. Това налага разглеждане на въпроса за законосъобразността на РА относно задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., доколкото не следва да се възприема като правилно извършеното от първоинстанционния съд признаване на начално салдо в размер на 220 514.68 лева и съответно, отмяната на РА относно задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за посочените години.

Законосъобразно ревизията е проведена при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК, доколкото е установено, че лицето е реализирало разходи в размери, значително превишаващи неговите доходи. Констатирано е, че РЛ е едноличен собственик на [фирма], като през 2008 г. – 2013 г. РЛ е предоставило на дружеството парични средства в брой – през 2008 г. – 62 000 лева; - през 2009 г. – 71700.00 лева; - през 2010 г. – 58 000.00 лева; - през 2011 г. – 38 700. 00 лева; - през 2012 г. – 53 500.00 лева; - през 2013 г. – 42 000.00 лева. През същите години Г. У. е реализирал доходи от наем от отдаване на магазин и лек автомобил, които са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Няма данни за други доходи, получавани от РЛ или от съпругата му, които да надхвърлят установените разходи от приходните органи за всяка една от процесните данъчни периоди.

За 2008 г. приходите са формирани като сбор от: - сумата от началното салдо /968.72 лева/; - реализирани доходи от наем за сумата от 5135.00 лева; а разходите включват: - сумата от 62000 лева – вноска по сметка на собственика в [фирма]; - сума в размер на 1290.21 лева – разходи за електроенергия, вода и услуга по фактури на Г. У.; - сума в размер на 3259.00 лева – разходи за издръжка на живот според данни на НСИ; - сума в размер на 57.93 лева и 899.36 лева – платени МДТ. Недостигът на парични средства за 2008 г. е в размер на 58 973.14 лева / след приспадане на положителната наличност при съпругата на лицето за сумата от 2430.14 лева/, като от тази сума се извади сумата от 6820,80 лева – дължими ЗОВ за периода или данъчната основа от доходи с неустановен произход, определена по реда на чл. 122 от ДОПК е 52 152.34 лева. Данъчната основа за доходи от наем е 4621.50 лева /доходите от наем за годината са в размер на 10270.00 лева, от които 1/2 за Г. У. – 5135.00 лева и нормативно признати разходи от 513.50 лева/. Общата годишна данъчна основа за облагане с данък в размер на 56 773.84 лева. Годишното данъчно задължение по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер на 5677.38 лева, като внесеният данък е в размер на 924.30 лева и остава данък за довнасяне в размер на 4753.08 лева ведно с лихви за забава в размер на 3086.15 лева.

За 2009 г. приходите са формирани от получени доходи от наем в размер на 4220 лева, а разходите включват: - сума от 71700.00 лева – внесена по сметка на собственика в [фирма]; - сума от 71,85 лева – разходи за пътувания; - сума от 2698,69 лева – платени разходи по фактури за електроенергия, топлоенергия и др. услуги; - сума в размер на 3281.50 лева – разходи за издръжка на живот според данни на НСИ; - суми в размер на 38.21 лева и 289.25 лева – платени МДТ от Г. У.. Установен е недостиг на парични средства в размер на 73 577.99 лева/ след приспадане на положителната наличност от 285.51 лева при съпругата на РЛ/. Данъчната основа от други доходи / с неустановен произход/ за 2009 г. е в размер на 67224.79 лева /след приспадане на ЗОВ в размер на 6349.20 лева/. Данъчната основа от доходи от наеми е в размер на 3798 лева /доход в размер на 4220.00 лева, получен през годината, намален със сумата от 422.00 лева – нормативно признати разходи/. Общата годишна данъчна основа за 2009 г. е в размер на 71022.79 лева, като данъкът по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер на 7102.28 лева, от който се приспада внесеният в размер на 759.60 лева и остава данък за довнасяне в размер на 6342.68 лева ведно с лихви за забава в размер на 3401.10 лева.

За 2010 г. приходите са формирани от получени доходи от наем в размер на 2580,00 лева, а разходите включват: - сума от 58 000.00 лева – внесена по сметка на собственика в [фирма]; - сума от 2309.42 лева – платени разходи по фактури за електроенергия, топлоенергия и др. услуги; - сума в размер на 3037.50 лева – разходи за издръжка на живот според данни на НСИ; - суми в размер на 39.34 лева и 752.85 лева – платени МДТ от Г. У.. Установен е недостиг на парични средства в размер на 61559.11 лева. Данъчната основа от други доходи /с неустановен произход/ за 2009 г. е в размер на 55622.71 лева / след приспадане на ЗОВ в размер на 5936.40 лева/. Данъчната основа от доходи от наеми е в размер на 2322.00 лева /доход в размер на 2580,00 лева, получен през годината, намален със сумата от 258.00 лева – нормативно признати разходи/. Общата годишна данъчна основа за 2009 г. е в размер на 57 944.71 лева, като данъкът по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер на 5794.47 лева, от който се приспада внесеният в размер на 464.40 лева и остава данък за довнасяне в размер на 5330.07 лева ведно с лихви за забава в размер на 2450.25 лева.

Следователно, РА в частта на задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. се явява издаден при правилно прилагане на материалния закон.

Решението е неправилно и в частта на отмяната на процесния РА относно задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. за горницата над сумата от 1292.66 лева, съответно лихви над сумата от 425.79 лева; за 2012 г. за горницата над сумата от 4635.20 лева, съответно лихви над сумата от 1051.50 лева; за 2013 г. за горницата над сумата от 2969.45 лева, съответно лихви над сумата от 371.94 лева.

Относно 2011 г., след като не се признава начално салдо в размера, твърдян от оспорващия, то не е налице начално салдо към 1.01.2011 г. в размер на 26 408,44 лева / като остатък към 31.12.2010 г./. В този смисъл неправилно АС Пловдив е ценил заключението по ССчЕ /първия му вариант/ - стр. 10 и стр. 11 за изчисляване на размера на дължимия данък за процесната 2011 г. Това води до неправилност на решението относно отмяната на РА за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. за горницата над сумата от 1292.66 лева и лихви над сумата от 425.79 лева и в тази част жалбата на Г. С. У. следва да се отхвърли като неоснователна.

Необосновано АС Пловдив е кредитирал заключението по ССчЕ във втория му вариант относно задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г. Касационната инстанция не възприема включването в приходната част на паричния поток за 2012 г. и 2013 г. на дължимия данък за довнасяне и сумата за ЗОВ за всяка една от предходните години /2011 г. и 2012 г./, доколкото тези суми не съставляват приход, а са установени с РА публични задължения. Това означава, че за 2012 г. към приходната част от паричния поток не следва да се включва сумата от 5017.77 лева, а за 2013 г. – сума в размер на 10028.66 лева. Следователно, при неправилно прилагане на материалния закон съдът е отменил РА досежно задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. за горницата над сумата от 4635.20 лева, съответно лихви над сумата от 1051.50 лева и за 2013 г. за горницата над сумата от 2969.45 лева, съответно лихви над сумата от 371.94 лева. Това налага отмяната на решението в посочената част заедно с отхвърляне на жалбата на РЛ срещу РА.

2.2. Решението в частта, в която е отменен РА относно задълженията за ЗОВ – ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за периодите 2008 г. – 2010 г., е правилно постановено. Както се установява по делото, ревизията за посочените задължения е проведена на основание чл. 124а от ДОПК. Цитираната норма е материалноправна и същата има действие за в бъдеще, което означава, че не се прилага за правоотношения, възникнали преди 15.02.2011 г. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по т. дело № 3/2015 г. на ОСС на І и ІІ колегия на Върховния административен съд.

Следователно, правилно АС Пловдив е отменил РА в посочената част като материалнонезаконосъобразен.

Съобразно изхода на спора, дължимите за Г. У. разноски съразмерно на уважената част на жалбата са в размер на 1298,19 лева, поради което решението в частта, в която дирекция "ОДОП" – [населено място] е осъдена да заплати на лицето разноски за горницата над тази сума до присъдения размер от 2 704,19 лева следва да се отмени.

За касационната инстанция в полза на дирекция "ОДОП" – [населено място] следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2343,31 лева съразмерно на отхвърлената част от жалбата, а за първата инстанция допълнително в размер на 1193,08 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение