Решение № 11841 от 30.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2550/2023 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. Пловдив против решение 175/02.02.2023 г., постановено по адм. дело 2400/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. С посоченото решение е отменено по жалба на Х. Младенова решение 2153-15-254 от 29.08.2022г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на ответника по касация против Разпореждане РВ-3-15-01148661 от 20.06.2022г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ гр. Пловдив за възстановяване на недобросъвестно получени суми по изплатено парично обезщетение за бременност и раждане за периода 10.09.2021 г.- 05.03.2022 г. общо (главница и лихва за забава) в размер на 3984.76 лева. Касаторът развива подробни съображения в подкрепа на поддържаните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на отмененото с него решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив. Направено е искане за присъждане на разноските по делото за заплатена държавна такса в размер на 200 лева за касационно обжалване както и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Х. Младенова, чрез пълномощник адв. Николова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, като моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се потвърди. Претендира и присъждане на направените разноски за производството пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд Пловдив, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 от АПК касационната жалба е основателна. Съдебният акт, предмет на касационна проверка страда от заявените от касатора пороци материална незаконосъобразност и необоснованост, което обуславя наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Х. Младенова против Решение 2153-15-254 от 29.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й с вх. 1012-15-305#1 от 24.06.2022 г. против Разпореждане РВ-3-15-01148661/20.06.2022 г., издадено от Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив за възстановяване на недобросъвестно получени суми по изплатено парично обезщетение за бременност и раждане за периода 10.09.2021 г.-05.03.2022 г. в размер на 3793.64 лева главница и в размер на 191.12 лева лихва за забава, или в общ размер на 3984.76 лева. По делото е установено, че от осигурителя Белла Беатрис ООД е представено Удостоверение съгласно приложение 10 към чл. 9 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ с вх. Р14-15-000-00-0008779424/11.06.2021г. на ТП на НОИ за изплащане на парично обезщетение по чл.50, ал.1 КСО до 410 календарни дни за бременност и раждане на дете за осигуреното по трудово правоотношение и на осн. чл.4 ал.1 т.1 КСО лице Х. Младенова. Със заповед 14/10.06.2021 г. е бил разрешен отпуск поради бременност и раждане по чл.163, ал.1 КТ в размер до 410 дни за периода от 04.06.2021 г. до 05.03.2022 г. вкл. От осигурителя е представено ново удостоверение за промяна в обстоятелствата, като е отбелязано, че считано от 10.09.2021 г. трудовото правоотношение на лицето е прекратено въз основа на заявление вх.16/10.06.2021 г. от Х. Младенова до осигурителя. Впоследствие в ТП на НОИ-Пловдив е постъпила на 26.05.2022 г. нова справка вх.Р14-15-000-00-0010616042, подадена от осигурител Белла Беатрис ООД, с която повторно се представя удостоверение по образец за промяна на обстоятелствата по изплащане на паричното обезщетение по чл.50, ал.1 КСО за бременност и раждане до 410 календарни дни, като отново, повторно е посочено, че считано от 10.09.2021 г. правоотношението на лицето е прекратено. Осигурителят е представил данни въз основа на подадено от Х. Младенова заявление-декларация с вх.16/10.06.2021 г. за промяна на обстоятелствата, свързани с изплащане на паричното обезщетение. В тази връзка са изискани документи от осигурителните органи, като със заявление вх.1029-15-835/06.06.2022 г. са били представени заявление от Младенова за промяна на обстоятелствата с вх.19/26.05.2022 г. и извлечение от входящ и изходящ регистър за завеждане на посоченото заявление - декларация. От страна на ръководител по контрол на разходите на ДОО при ТП на НОИ-Пловдив е направен извод, че Х. Младенова е информирала за промяна в обстоятелствата за изплащане на паричното обезщетение по чл.50 ал.1 КСО едва на 26.05.2021 г., което е извън определения срок по чл. 5 от НПОПДОО. При така установеното на основание чл.114, ал.1 и ал.3 КСО е издадено разпореждане РВ-3-15-01148661/20.06.2022 г. от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, с което е разпоредено Х. Младенова да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 10.09.2021 г. до 05.03.2022 г. Младенова е оспорила посоченото разпореждане с мотив, че получените суми за обезщетения след 10.09.2021 г. ѝ се дължат, защото тя своевременно е уведомила осигурителя Белла Беатрис ООД, че от 10.09.2021г. започва трудова дейност и се осигурява от осигурителя Нина и Мартин 09 ЕООД. В протокол КП-5-15-01183793/22.08.2022 г. са отразени установените обстоятелства при проверката на осигурителя Нина и Мартин 0 ЕООД. От тях е направен извод, че Х. Младенова е отработила в периода м.09.2021 г. всички необходими работни дни, като за периода 21.09.21 г. до 05.03.2022 г. е ползвала платен годишен отпуск по чл.163 КТ, а едва от 06.03.2022г. до 21.02.2023г. е ползвала отпуск по чл.164 КТ. Изплатено е парично обезщетение от НОИ за целия период от 04.06.2021 г. до 05.03.2022 г. вкл., като последното плащане е извършено на 07.03.2022 г. Направена била и констатацията, че Х. Младенова е подала при осигурителя всички необходими документи за получаване на паричното обезщетение по чл.50 ал.1 КСО и за предприемане на съответното уведомление, които по вина на трето лице - счетоводител на дружеството, не са били своевременно представени пред осигурителните органи. Младенова е подала и заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при неизползване на отпуск за бременност и раждане за остатъка до 410 дни, считано от 10.09.2021 г. От констатациите по извършената проверка Директорът на ТП на НОИ - Пловдив е приел, че Х. Младенова е допуснала да ѝ бъде изплатено неполагащо ѝ се парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за остатъка до 410 календарни дни, тъй като не е уведомила своевременно осигурителните органи за промяна на обстоятелствата, свързани със започване на трудова дейност по трудов договор с осигурителя Нина и Мартин 09 ЕООД считано от 10.09.2021 г. При така изяснената фактическа обстановка спорът по делото пред административния съд е правен и се свежда до това дали са налице основанията по чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО. За да уважи сезиралата го жалба срещу решение, Административен съд Пловдив правилно е установил фактическата обстановка по делото, като е приел за установено изложеното по-горе и е констатирал правилно, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, но е извел погрешният извод, че при постановяването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон и целта му. В основата на този извод стои възприетото в мотивите на съда, че не са налице кумулативно предвидените две предпоставки в чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО: плащането да е неоснователно и сумите да са получени недобросъвестно от лицето. Касационната инстанция не споделя решаващите изводи в проверявания съдебен акт за незаконосъобразност на процесното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив. В случая е неправилен изводът на Административен съд Пловдив, че ТП на НОИ е своевременно уведомен за започване на упражняване на трудова дейност от Х. Младенова, считано от 10.09.2021 г., въз основа на подаденото от осигурителя БЕЛЛА БЕАТРИС ООД на 10.09.2021 г., със справка с вх. Р14-15-000-00-0009157616, тъй като с него не са декларирани промени в обстоятелствата по изплащане на парично обезщетение, свързани със започване на трудова дейност от Х. Младенова. Уведомяването за посоченото обстоятелство е извършено с подадената на 26.05.2022 г., справка с вх. Р14-15-000-00-0010616042 от БЕЛЛА БЕАТРИС ООД, в която е отразено, че лицето е започнало упражняването на трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО. Във връзка с това осигурителят е събрал допълнителна информация с вх. 19/26.05.2022 г., с който Х. Младенова е депозирала заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл.50, ал.1 и чл.51 КСО за остатъка от 410 календарни дни, в което е декларирала започване упражняване на трудова дейност от 10.09.2021 г. В рамките на извършената проверка от контролен орган от в ТП на НОИ гр. Пловдив на осигурителя Нина и Мартин 09 ЕООД, не е установено Х. Младенова да е подала пред посочения осигурител заявление- декларация за започване на трудова дейност. В случая паричното обезщетение е било отпуснато въз основа на Удостоверение съгласно приложение 10 към чл.9 НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане, за остатъка до 410 календарни дни по чл.50, ал.1 и чл.51 КСО с вх. Р 14-15-000-00-0008779424/11.06.2021 г., подадено от осигурителя БЕЛЛА БЕАТРИС ООД и именно пред този осигурител в изпълнение на чл.5 НПОПДОО Х. Младенова е следвало да заяви своевременно промяната в обстоятелствата, свързани с така отпуснатото й парично обезщетение. Редът за предоставяне на документи за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи е предвиден в раздел II от НПОПДОО и е следвало да бъде спазен, което в случая не е сторено, а заключението на съда в обратен смисъл е неправилно. Неправилен е и изводът на съда, че не е налице втората предпоставка, която изисква недобросъвестност по чл.114, ал.1 от КСО при получаване на съответните суми. При изследване на въпроса за добросъвестността на страната административният съд е кредитирал изцяло нейните обяснения, без да ги прецени с оглед на установените факти по спора. Предпоставка за прилагането на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО е недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Добросъвестността е правна категория, която изисква точно и съвестно отношение, и изпълнение на права и задължения в съответствие със законовите норми. В КСО липсва легално определение за понятието недобросъвестност при получаване на осигурителни плащания, но съдебната практика го дефинира като получаване на осигурително плащане въпреки знанието на факти и обстоятелства, които представляват пречка за това, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. (В този смисъл виж решение 6718 / 22.05.2018 г. по адм. дело 12933 / 2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.) От доказателствата по делото не се установява, че лицето е било добросъвестно - в случая, че е представило релевантна информация на съответния административен орган относно настъпилите промени, имащи отношение към първоначално заявеното от Х. Младенова и получавано парично обезщетение за бременност и раждане. Недобросъвестността на ответника по касация се състои в това, че не е заявила своевременно информацията пред осигурителя БЕЛЛА БЕАТРИС ООД за настъпилите промени и е довело до неоснователно изплащане на парично обезщетение по реда на чл.50, ал.1 КСО, нещо повече Младенова е получила и трудово възнаграждение за същия период. Изложеното обуславя законосъобразността на нареденото от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив за възстановяване на неоснователно изплатени суми. Въз основа на правилно установените факти органът е направил обоснован извод за наличие на предпоставките за приложимост на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. При осъществения административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП на НОИ - Пловдив също е постановил законосъобразно решение, като е анализирал вярно установените факти и е съобразил относимите материалноправни разпоредби. Като е приел друго и е отменил оспореното пред него решение, административен съд Пловдив е постановил необоснован и противоречащ на материалния закон съдебен акт. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, поради което неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което се отхвърли като неоснователно оспорването срещу решение 2153-15-254 от 29.08.2022г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив. При този изход на спора следва да бъде уважено направеното искане на касатора за присъждане на разноските по делото за заплатена държавна такса в размер на 200 лева за касационно обжалване както и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, което следва да е в минималния размер, предвиден в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за всяка по сто лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,