Решение № 1981 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7463/2012 г.

Решение № 1981 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7463/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Цветков Танев срещу решение от 8.12.2011 г., постановено от Софийски градски съд - административно отделение, III-г състав по адм. д. № 825/2005 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - кметът на Столична община, представляван в производството от юрк. Боянска, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Ответникът Людвиг Цветков Танев, с представено по делото писмено становище по съществото на спора, излага доводи за основателност на касационната жалба и прави искане за отмяна на обжалваното решение. Заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред градския съд е образувано във връзка с оспорване на отказ № РД-95-54-7 от 08.02.2005 г. на кмета на Столична община, с който не е уважено искане за отмяна на отчуждаване и възстановяване на част от имот пл. № 7 (стар), пол. 31, м. "Югоизточен район III - та част", находящ се на ул. "Пловдивско шосе" № 13 и № 15. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения отказ. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че приложимия реституционен ред е този предвиден с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Приложимата разпоредба изисква наличие на две кумулативни предпоставки - фактическото строителство по отчуждителното мероприятие да не е започнало и дворното място да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел. Съдът е приел, че в случая не е налице едната от предпоставките, а именно върху част от отчуждения терен е реализирано мероприятие, което по легалната дефиниция на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ е строителство. За да стигне до този извод, съдът е преценил заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, която е установила, че върху част от терена е изградена улица с положени подземни комуникации. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в частта, в която се предлага възможност за възстановяване на отчуждения имот с преместване на подземните кабели. Само на това основание съдът е преценил като неоснователно оспорването и е потвърдил като законосъобразен обжалвания отказ. По отношение на втория имот, заявен за възстановяване по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността, съдът е приел, че липсват данни този имот да е бил отчуждаван по реда на някой от благоустройствените закони, поради което реституционната претенция не може да бъде реализирана по този ред. По тези доводи съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Обоснован е правния извод на решаващият съд, че законосъобразността на обжалвания отказ следва да се прецени с оглед текста на чл. 1, ал. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Съобразно тази разпоредба, когато сградите са съборени, може да се иска отмяна на отчуждаването, ако строителството фактически не е започнало и дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи. За да се отмени отчуждаването в тази хипотеза следва да са налице и двете предвидени предпоставки. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че върху част от отчуждения имот е реализирана улица и са положени подземни кабели. Мероприятието за което е отчужден имота е именно изграждане на улица и това мероприятие е осъществено на част от терена на отчуждения имот. Обосновано решаващият съд приема, че положените подземни комуникации също съставляват строителство по отчуждителното мероприятие и не могат да бъдат свободно премествани. Настоящият състав приема, че в случая не е налице и втората предпоставка за отмяна на отчуждаването в хипотезата на чл. 1, ал. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС - от отчуждения имот не може да се образува самостоятелен парцел при спазване на нормативите по чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Възможността за обособяване на отчуждения имот в самостоятелен урегулиран поземлен имот следва да се преценява именно с оглед нормите определение в чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, а не с оглед допустими последващи отреждания на имота и предвиждания по целесъобразност. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение