Решение № 5732 от 14.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4338/2015 г.

Решение № 5732 от 14.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4338/2015 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Касационното производство по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Методи Георгиев Тонев от гр. София, против решение № 657/09.02.2015 г., постановено по адм. д. № 7402/2014 г. от Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на заповед № з-15065/19.11.2012 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) към Министерство на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение. Наведени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят иска отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на СДВР представя писмен отговор в който оспорва жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес, като същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед на директора на СДВР към МВР, с която на сътрудник Методи Георгиев Тонев - механик по Сигнално - охранителна техника (СОТ) към отдел "Сигнално - охранителна дейност" при СДВР към МВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 228, т. 3, чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) (отм.) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерство на вътрешните работи (ППЗМВР) (отм.) за извършено тежко нарушение на служебна дисциплина, изразяващо се в това, че през периода 30.01.2009 г. -31.03.2011 г. в гр. София, служителят е затаил истината в писмени декларации на имуществото и доходите на държавен служител в МВР-не е декларирал сумата 56 533, 13 лв. в годишните си декларации за 2008, 2009 и 2010 г., с което е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 4, предл. 2 от ППЗМВР (отм.) (затаяване на истина в декларация по чл. 187, ал. 3 ЗМВР (отм.), довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи), за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до 3 години". С тези действия, които са довели и до привличането му в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 169/2012 г. за престъпление по чл. 206, ал. 4 вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс, и които стават достояние на други служители от МВР, СДВР и на прокуратурата на РБ, Тонев е уронил престижа на полицията, което се е отразило негативно на авторитета на СДВР и на институцията МВР и е по характеристика несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирано в т. 7 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи (държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява). Предвиденото по закон наказание за това деяние е "уволнение". За да отхвърли жалбата срещу административния акт, първоинстанционният съд приема за установено, че същият е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и е съобразен с целта на закона. Въз основа на фактическата установеност, съдът прави извод, че предпоставките на т. 7 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи и чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) за санкциониране на жалбоподателя са изпълнени. Описаните от дисциплинарнонаказващия орган деяния са правилно квалифицирани, в акта са посочени точно и ясно нарушените правни норми на ЗМВР, ППЗМВР и на Етичния кодекс от страна на жалбоподателя. В заключение решаващият съд посочва, че административният орган спазва императивните правила относно провеждането на дисциплинарната процедура и не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че издадената заповед е законосъобразна и в този смисъл постановява съдебния си акт. Решението е правилно. По същество с касационната жалба се преповтарят възраженията и оплакванията, направени в първоначалната жалба до административния съд, които административният съд обсъжда през призмата на относимите към съдебния спор доказателства и изводите, направени въз основа на тях са обосновани и съответни на закона. Неоснователно е касационното възражение за допуснато от Административен съд София-град нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, поради неотчитане и необсъждане на доказателствата, че сроковете, регламентирани в ЗМВР (отм.) и ППЗМВР (отм.) за започване, провеждане и приключване на дисциплинарното производство срещу Методи Тонев не са спазени, което е съществена нарушение на административната процедура и води до отмяна на заповедта на директора на СДВР. По този въпрос се произнася тричленен състав на ВАС в отменителното решение по адм. д. № 9204/2013 г. по описа на ВАС, Пето отделение, с чийто изводи и указания се съобразява административният съд при новото разглеждане на делото и съображенията, изложени в първоинстанционното решение се споделят от настоящия състав. За яснота на изложението, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че в разглеждания случай обобщената справка съгласно чл. 243, ал. 3 ППЗМВР (отм.) изготвена на 15.08.2012 г. не е достатъчна за приключването на дисциплинарното производство предвид задължението по чл. 243, ал. 4 ППЗМВР (отм.) служителят да бъде запознат с нея. Създадените пречки от последния това да бъде сторено налагат удължаване на срока на дисциплинарното производство, което е разпоредено със заповед рег. № з-11529/05.09.2012 г. на директора на СДВР. След изпълнение на законовоустановените задължения на дисциплинарнонаказващия орган по създаване на гаранции за реализиране на правото на защита на служителя, производството приключва със становище по чл. 244 ППЗМВР, издадена е оспорената пред АССГ заповед. На последно място, неоснователно е касационното оплакване за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон, поради приетата законосъобразност на атакуваната заповед. Фактическите основания за издаването на административния акт и доказателствата по делото безспорно сочат на осъществяване на фактическия състав на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (отм.), поради което и на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение" на служителя. Представеното пред настоящата инстанция постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 13.05.2015 г. спрямо Методи Георгиев Тонев за престъпление по чл. 206, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК не променя изводите на настоящата инстанция за съответно на закона постановено решение на АССГ. В чл. 224, ал. 3 ЗМВР (отм.) изрично е предвидено, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В правната теория и практика непротиворечиво се приема, че дисциплинарната и наказателната отговорност са различни и се носят на различно и самостоятелно основание. Нарушенията на етичните правила са определени от законодателя като нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание за наказателна или административнонаказателна отговорност. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и то следва да бъде потвърдено. Воден от горното, ВАС, Пето отделение