Решение № 9279 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3431/2018 г.

Решение № 9279 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3431/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Ш. М. от гр. П., чрез неговия пълномощник адв. Запрянов, срещу решение № 4 от 03.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2554/2017 г. по описа на Административен съд - П. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът - кметът на район "Централен" при община П. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. Ш. М. против заповед № РД-17-896 от 11.08.2017 г. на кмета на район "Централен" при община П., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ "триетажна масивна жилищна сграда", находяща се в урегулиран поземлен имот (УПИ) IХ-1303, кв. 497а по плана на "Първа градска част", гр. П. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Обосновал е извод, че процесната сграда представлява строеж, извършен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, поради което е незаконен. Същият не отговаря на предпоставките за търпимост с оглед времето на построяването му и подлежи на премахване. Обжалваното решение е правилно Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. При правилно установени фактически констатации е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилен е изводът за материална законосъобразност на оспорения административен акт. По делото безспорно е установено, че сградата е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория, с оглед на описанието и характеристиките му, направени в констативния акт и в мотивите на заповедта. Строежът е започнат през 1996 г. и е довършен най-късно към април 1998 г., както правилно е приел съдът. Изграден е без издадени строителни книжа. Строежът е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, одобрен през 1994 г. С него част от имота е отреден за улица. За парцела е предвидено жилищно застрояване на два етажа. Съборена е съществуваща стара постройка и е изпълнена триетажна сграда, част от която попада в уличната регулация. Тези данни се потвърждават от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Следователно налице са правните основания на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ за издаване на оспорената заповед, поради което същата е постановена в съответствие с материалния закон. Заключението, че строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 и 3 ПР ЗУТ, също е законосъобразен. По делото е установено, че същият е в противоречие с действащия по време на изграждането му и към настоящия момент ПУП. Изследвана е и хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, като правилно съдът е достигнал до извода, че строежът не е допустим и подлежи на премахване. Неоснователни са доводите за неприключило производство по издаване на акт за узаконяване на сградата. С касационната жалба е представена декларация от 22.12.1998 г., подадена съгласно § 27, ал. 1 ПЗР ЗТСУ (отм.). По искането не е налице произнасяне в законоустановения срок и е формиран мълчалив отказ (чл. 14, ал. 1 ЗАП отм.), който не е обжалван. Касаторът не установява, че е представил проект за изменение на ПУП - ПРЗ на УПИ IX-1303, кв. 497 съобразно даденото разрешение от 28.08.2002 г. на главния архитект на община П.. Към касационната жалба е приложено и заявление от 27.01.2004 г. за узаконяване на двуетажна сграда по реда на § 184, ал. 1 и 2 ПЗР ЗУТ. По него не е постановен нарочен акт. Фактът, че общинската администрация не е предприела предписаните от закона действия, които са част от производството по издаване на акт за узаконяване и не е налице произнасяне, обосновава формиране на мълчалив отказ по това заявление. Няма данни и твърдения същият да е оспорен по съдебен ред, поради което е влязъл в сила. Не са представени и доказателства за подадено искане по реда на § 127, ал. 2 ПР ЗИД ЗУТ. Неоснователно е възражението, че с оспорената заповед на жалбоподателя се налага два пъти наказание за едно и също деяние поради наличието на влязло в сила наказателно постановление № 34 от 09.04.1998 г. на кмета на кмета на район "Централен" при община П. С него му е наложена глоба за извършено административно нарушение по смисъла на чл. 157, ал. 5 ЗТСУ (отм.), тъй като в качеството на собственик е продължил изграждането на жилищна сграда на ул. "С." ..№... и не е изпълнил заповед № РД-09-451 от 22.07.1997 г. за спиране на строителството, като е изградил триетажна жилищна сграда и е покрил същата. Неизпълнението на цитираната заповед е деянието, за което е издадено наказателното постановление. Производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност по ЗАНН за извършено административно нарушение е различно от процедурата по установяване и премахване на незаконен строеж, предвидена в чл. 225 и чл. 225а ЗУТ. Двете производства се развиват по различен процесуален ред и постановените по тях съответно наказателно постановление и административен акт имат различни правни последици. Поради това не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че влязлото в сила наказателно постановление се явява пречка за издаване на заповед по чл. 225а ЗУТ. Доказателства, че за същия незаконен строеж е постановена друга заповед за премахването му, не са представени по делото. Само наличието на влязъл в сила предходен административен акт с идентичен предмет и правно основание би повлияло на валидността на последваща заповед. По доводите на жалбоподателя за нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и чл. 8, ал. 1 КЗПЧОС съдът е изложил подробни съображения, които се споделят от настоящия състав. Преценката относно спазване на правото на жилище следва да се извърши от органа по изпълнението след влизане на заповедта в сила. С оглед изложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение