Решение № 822 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9657/2012 г.
ВАСII отделение17.01.2013 г.докладчик Галя Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 129/21.06.12 г., постановено по адм. д. № 139/12 г. по описа на Административен съд - Хасково. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 822 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9657/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на община - Хасково, представлявана от кмета Иванов, против решение № 129/21.06.12 г. по адм. д. № 139/12 г. по описа на Административен съд - Хасково с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Министерство на отбраната на Република България, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, държавен експерт-юрист Янакиева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - Началник Служба по геодезия, картография и кадастър - Хасково и Димо Тошев Димов не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорването по жалбата на Министерство на отбраната на Реп. България е Заповед № КД-14-26-152/18.04.12 г., с която на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.06 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София. Изменението касае сграда с идентификатор 77195.722.13.1 с площ 78 кв. м, вписана в кадастралния регистър като собственост на Министерството на отбраната въз основа на Акт за частна държавна собственост № 225/24.12.1949 г., и се състои в отразяването в регистъра наред с този собственик и нов в лицето на община - Хасково на основание Акт за частна общинска собственост № 310/28.01.2011 г. С постановеното по делото решение оспорването е уважено с отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Този резултат съдът е мотивирал с доводи за нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Обосновал е липсата на материалноправни предпоставки за разпореденото изменение на действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, обсъждайки визираните в чл. 53 ЗКИР хипотези. Решението е правилно, постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. От фактическа страна е установено, че процесната сграда е актувана като частна общинска собственост през 2011 г., т. е. след влизане в сила на Заповед № РД-18-63/05.10.06 г., в производството по издаването, която като собственик на тази страда се е легитимирало Министерството на отбраната, вписано като такъв в кадастралния регистър. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, от което следва, че с издаването на акта през 2011 г., общината е манифестирала собственически претенции по отношение на имота, противопоставими на правата, черпени от Министерството на отбраната от акта за частна държавна собственост от 1949 г. Т. е., налице е спор за материално право, възникнал след влизане на кадастралния регистър в сила, от което следва, че хипотезата за одобряването му при грешка е изключена. При тези установявания основание за изменение на действащите кадастрална карта и регистър бил успешно проведен от община Хасково срещу Министерство на отбраната иск по чл. 53, ал. 2, предл. 2 ЗКИР. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри служебно изменение е допустимо само в случаите по чл. 57, т. 5, или когато информацията е получена по реда на чл. 56, ал. 1 от същата. Безспорно тези хипотези на са налице, предвид което позоваването на касатора на посочения текст е неоснователно, а цитираната касационната жалба практика на Върховния административен съд не касае настоящия казус. Следва обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 54, ал. 1 ЗКИР
- чл. 5, ал. 3